/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви намерението си да спре сближаването между Русия и Китай, чиято дружба се възприема във Вашингтон като антиамерикански съюз. Като истински тръмпист, Рубио не се съмнява в успеха. Но реалистично ли е Вашингтон да обърне Русия от Изток на Запад?

„Като Ричард Никсън, само че наобратно“. По стъпките на същия този президент, който успя да подобри отношенията с КНР и по този начин да отслаби СССР, е новият президент на САЩ Доналд Тръмп, точно в обратната посока: той флиртува с Москва, за да я отдалечи от Пекин.

Поне това е мнението на редица експерти както в Руската федерация, така и в САЩ. През последните 15 години те предупреждават Вашингтон, че Русия не може да бъде изолирана и че не трябва да се конфронтира, тъй като това ще доведе до единствения възможен изход – сближаване между Москва и Пекин на базата на общо противопоставяне на американската хегемония.

Точно това се случи. През последните години Русия и Китай се превърнаха във важни партньори, чиито отношения се циментират не само от политически връзки, но и от икономически интереси.

Китайските компании изместиха много американски, европейски и източноазиатски конкуренти на руския пазар. В резултат на това търговският оборот между страните в периода 2021–2024 г. се е увеличил повече от един път и половина до 244 милиарда долара.

Администрацията на Доналд Тръмп разбира рисковете за Съединените щати от по-нататъшното задълбочаване на руско-китайското сътрудничество – и се страхува от това.

„Говорим за две ядрени сили, обединени срещу Съединените щати. И след десет или пет години, ако тази тенденция продължи, може да се окажем в ситуация, в която Русия няма да може да подобри отношенията си със Съединените щати, независимо дали иска или не“, казва държавният секретар на САЩ Марко Рубио.

По този начин, смята той, руснаците трябва да бъдат върнати по-близо до Запада.

По същата причина Доналд Тръмп редовно споменава „чудесните“ и „забележителни“ перспективи на руско-американското сътрудничество.

По същата причина той предлага да върне Москва в Г-7, превръщайки я отново в „осмица“.

По същата причина се опитва да реши украинския конфликт, като вземе предвид руските интереси, като демонстративно критикува Европа за нейния русофобски подход и не я допуска до масата на преговорите.

Но дали Русия ще чуе „американците, носещи подаръци“? Китайските власти са убедени, че не: Москва няма да размени китайския врабец в ръката за американския жерав в небето. Освен това вече не е факт кой от тях – САЩ или Китай – всъщност е жеравът.

„Историята и реалността ни доказват, че Китай и Русия са добри съседи, които не могат да бъдат разделени, и истински приятели, които споделят радости и скърби, подкрепят се взаимно и се стремят към общо развитие. Отношенията между Китай и Русия имат... уникална стратегическа стойност. Те не са насочени срещу никоя трета страна и не са обект на влияние на трета страна“, подчерта китайското външно министерство в изявление след разговорите между президента Владимир Путин и председателя Си Дзинпин.

Китайските журналисти поддържат същата гледна точка, като казват, че отношенията между Москва и Пекин са уникални, дори новаторски до известна степен, за разлика от „изключителните западни блокове“.

В частни разговори обаче, експертите от КНР са по-малко оптимистични.

В Китай (както между другото и в Иран) има опасения, че след разрешаването на някои от разногласията със Запада Москва отново ще се обърне към САЩ и Европа, където е по-познато и удобно.

Но имат ли причина да мислят така?

Русия със сигурност няма да направи обрат на 180 градуса. Отчасти защото не вярва на американците и отчасти защото не иска да се откаже от всичките си постижения по пътя към изграждането на многополюсен свят.

„Ние многократно сме казвали, че групата, която сега се нарича Група на седемте, значително е загубила своята релевантност“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. „Тя обединява страни, които в момента не са лидери по различни параметри на икономически и социален растеж; тези центрове на растеж са се преместили в други региони на земното кълбо.“

С други думи, Русия няма да се откаже от сътрудничеството с Пекин, Ню Делхи и редица други столици на развиващите се страни в името на илюзорното възстановяване на отношенията със Запада.

Иранците вече са минали по този тъжен път. След вдигането на част от санкциите при управлението на Барак Обама много договори с Русия бяха прекратени и преподписани с европейците. Ала тогава Доналд Тръмп спечели изборите и почти първото нещо, което направи, беше да възстанови санкциите. Така иранците загубиха пари, стоки и някои партньори, които не им простиха за такъв „обрат“.

Но Русия не е заинтересована от запазване на сегашния формат, при който скъсването със Запада я принуждава да зависи твърде силно от Изтока и преди всичко от Китай. Американците разбират това и затова търсят слабо място в руско-китайските отношения, където да забият клин.

С голяма степен на вероятност по-нататъшното развитие ще следва сценария „седем пъти мери, веднъж режи“.

Москва няма да даде никакви гаранции или задължения на Вашингтон, нито ще участва в антикитайски авантюри. Вместо това ще изчака и ще види какви икономически възможности ще му предложи Западът – както американците с техните планове за „мащабни икономически проекти“ (същото разработване на редкоземни метали), така и европейците (след като се опомнят и осъзнаят необходимостта от внос на руски газ).

Ако тези проекти са печеливши и западните компании искат да инвестират в Русия, няма да им се създават пречки. Но не за сметка на отношенията с онези партньори, които останаха в Русия в тежкия й час.

Русия няма да изгони Китай. Но това ще добави към приятелството с Китай отношенията със Съединените щати. Москва може да балансира между Изтока и Запада, като се възползва и от двете посоки и да поддържа ангажименти към всички партньори, които й отвръщат.

Тръмп и Рубио едва ли ще постигнат повече от Русия.

Превод: ЕС