/Поглед.инфо/ Възходът на КНР и възраждането на руското влияние бяха считани от мнозина в САЩ като предизвикателство още по времето на Барак Обама. И накрая, доктрината за „сдържане“ на Русия и Китай като „стратегически конкуренти“ на Съединените щати се оформи по време на президентството на Доналд Тръмп.

Сега в пресата, в политическите кръгове на Съединените щати, често се задават два въпроса: как Америка може да поддържа хегемонията в контекста на сдържането на Русия и Китай и кой трябва да бъде сдържан на първо място, кой е по-опасен?

Наскоро списание The Аmerican Сonservative  публикува рядка по своята откровеност статия, която предлага отговор и на двата въпроса наведнъж: Китай е по-опасният, той е най-сериозната, дългосрочна заплаха за глобалната хегемония на САЩ и в тези условия Русия трябва да се превърне в един от най-важните инструменти за сдържане на Китай. При взаимна конфронтация тези две сили ще отслабят една-друга.

Авторът нарича подобна политика „нео-Никсънов завой“, който „по ирония на съдбата изисква да се затвори вратата за най-голямото дипломатическо постижение на Никсън - отварянето на Китай“. А Китай няма как да не бъде сдържан, пише авторът на статия в The Americanan Conservative: Пекин не иска да стане "западен и отговорен участник на американския геополитически ред".

Рецептата е проста - да се скарат Русия и Китай, както искаха Никсън и Кисинджър, които някога разчитаха на „китайско-съветския разкол, за да балансират Съветите“.

За да се преструктурират отношенията с Русия в това отношение, се изисква, според автора на статията, да ѝ се признае неофициално нейна „сфера на влияние“ в бившия СССР и да се приеме неутралния статут на Украйна и Грузия. В замяна на тези „приятни бонуси“ Русия „вече няма да бъде готова постоянно да се накланя към Китай срещу САЩ“.

Идеята за подобен „обрат“ възникна под влиянието на Хенри Кисинджър, който в интервала между 8 ноември 2016 г. и встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари 2017 г. на поредица от частни срещи с новоизбрания президент на САЩ и неговия зет, главния съветник на Белия дом Джаред Кушнер, предложи да се използват още близките отношения с Русия и другите постсъветски страни, за да се сдържа Китай. Оттогава формулата „Съединените щати заедно с Русия срещу Китай“ се дискутира в управляващите кръгове във Вашингтон.

Идеята на Кисинджър се развива в Америка от много хора. Например бившият съветник на настоящия президент на САЩ Стийв Банън. По-рано френският президент Макрон се опита да всее недоверие между ръководството на Русия и Китай в интервю за The Economist. Макрон говори за невъзможността Русия да се развие до състояние на свръхсила по пътя на „евразийския модел“, тъй като Китай доминира в Евразия, видите ли. Според Макрон президентът Владимир Путин се движи все „по-далеч и по-далеч“ от председателя Си Цзинпин. Москва трябва да бъде приятел с ЕС, съветва Макрон на фона на антируските санкции на Съюза и веднага след посещението си в Китай на изложението за внос в Шанхай, където рекламира френски стоки на китайския пазар. В тези прости дипломатически трикове се вижда добре дипломацията на „цивилизована Европа“.

В същото време някои американски политици и експерти, близки до администрацията на Тръмп, смятат, че начинанието с „нео-Никсъновия“ подход не е сериозно. Например, претенциите срещу Русия от Гари Казианис, директор на научните изследвания в областта на отбраната в Центъра за национални интереси, се свеждат до факта, че Русия провежда независима външна политика (Леле-мале!) и е настроена да защитава своите интереси, пренебрегвайки американските планове, например, за Украйна и Сирия. Следователно, никакъв съюз между Русия и Америка за ограничаване на Китай е невъзможен.

Ричард Хаас, президент на Съвета по външни отношения, споделя „идеята за колективен подход за сдържане на Китай и включването му в световния ред в съответствие с американските интереси“, но не вижда Русия в този „колектив“.

Джон Рууд, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси смята, че Китай и Русия са еднакво опасни, макар и всяка по свой начин: „Китай е дългосрочен стратегически проблем“, а Русия е „голяма краткосрочна заплаха поради огромния летален характер на ядрения ѝ арсенал“ и активния характер на външната политика.

И, разбира се, дискусията за „отстъпката” на Вашингтон на Москва под формата на отказ на САЩ Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО, тази част от територията на историческа Русия (Руската империя, СССР) и сферата на руските геокултурни интереси наистина ще се смесят. Стратезите във Вашингтон и Брюксел обаче имат достатъчно ум, за да разберат, че такива „кандидати“, като Украйна и Грузия, ще унищожат Северноатлантическия блок по-бързо от всеки друг.

Дискусията как да превърнат Русия във възпиращ фактор за Китай, действайки „в тандем“ с „глобалната суперсила“, е, от една страна, свидетелство за опасенията, на отвъдморските стратези, а от друга страна е показател за изчерпването на американската мисъл, усвоявайки с трудност факта, че светът вече е станал многополюсен и това не може да бъде променено от никакви „нео-Никсънови обрати“.

Превод: В.Сергеев