/Поглед.инфо/ Веднага след като декларацията на Г-20 беше приета в Ню Делхи, в Щатите започна дебрифинг. Как стана така, че в заключителния документ - „светият граал на Г-20" - няма атаки срещу Русия, а украинският случай е описан изключително сдържано? Какво правеха американските делегати и защо, дори след двестате часа, в които се обсъждаше украинската точка, не можаха да прокарат антируската позиция на Вашингтон?
Документът не съдържа нито осъждане на страната ни, нито призиви за изтегляне на руските войски - само общи фрази за необходимостта от зачитане на териториалната цялост. Те могат да се тълкуват и така, че Украйна трябва да зачита териториалната цялост на Русия с нашия Крим и новите региони.
Американските дипломати се оправдаха: според тях „декларацията е добра“. Техните английски колеги бяха толкова извън реалността, че казаха на “Политико”, че декларацията ще „принуди Путин да изтегли войските и да върне територии на Украйна“. Европейските служители възроптаха, че ако те сами бяха написали документа, тогава всичко щеше да е съвсем различно, но тук беше необходим консенсус, така че не ги обвинявайте.
Тази вяла реторика не може да прикрие очевидния факт: на срещата на върха на Г-20 надделя консолидираното мнение по украинския казус на страните членки на БРИКС и присъединилите се към тях представители на Глобалния юг. Именно това е отразено в крайната декларация.
Колективният Запад беше принуден да приеме смирено това решение на незападното мнозинство. Това е не само дипломатическа победа на Русия (въпреки че нашите дипломати, разбира се, получават аплодисменти), това е просто отражение на реалния баланс на силите - политически, икономически, военни
Преди четвърт век Г-20 се появи като своеобразен придатък към Г-7. В края на 90-те години световната икономическа криза съсипа милиарди в страните от Глобалния юг и постсъветското пространство, а Г-77 обира каймака от тази криза. Тук се роди идеята да се обсъди решаването на икономически проблеми с развиващите се страни. Предполагаше се, че гигантите от Голямата седморка ще кажат нещо, а останалите ще ги слушат с уважение и ще следват инструкциите им.
Днес отношенията в Г-20 се обърнаха на 180 градуса. Страните от БРИКС изпревариха Г-7 по дял от световния БВП и са във възходяща тенденция в икономическото, социалното и военното развитие. Западните държави са в упадък - естествено, те губят и дипломатически лостове за влияние върху ситуацията.
Американските журналисти не крият раздразнението си, че Нарендра Моди беше солист на срещата в Ню Делхи, докато президентът на САЩ се задържа на заден план, като от време на време изскачаше, за да направи снимки.
Повечето решения, взети на срещата, открито противоречат на интересите на Вашингтон и унищожават останките от неговата хегемония. Идеята за реформиране на СТО е насочена към изчистването ѝ от американското влияние – немислимо е привидно неутрална международна организация да си затваря очите за откритото нарушаване на принципа на свободната търговия от страна на Щатите и ЕС.
Нов транспортен коридор от Индия до Европа ще изтласка САЩ от отношенията между ЕС и Бхарат. Поканата на Африканския съюз в Г-20 ще затрудни още повече Вашингтон да окаже натиск върху своите контрагенти, изнудвайки ги с бойкоти и санкции. Бившият хегемон толкова много се опитваше да превърне Русия и Китай в изгнаници, че без да го забележи, започна сам да се превръща в изгнаник.
Журналистите от европейското издание “Политико” отбелязаха със скрито злорадство, че американският президент трябваше да общува на срещата на високо равнище с „лошите“ на световната политика. На либерален новговор така наричат Реджеп Ердоган, лидерът на Турция, и Мохамед бин Салман, лидерът на Саудитска Арабия. Преди това дори министър-председателят на Индия беше смятан за „лош човек“: влиятелни американски медии нарекоха Нарендра Моди „крайно десен автократ“, а Държавният департамент на САЩ не му издаде виза.
Но тези времена отминаха. Сега президентът на САЩ е принуден да общува с „лошите“. Европейски коментатори привлякоха общественото внимание към факта, че Байдън, който преди това отказа да се ръкува с Мохамед бин Салман (те само “си чуваха” юмруци по време на срещата преди година), беше принуден публично да се ръкува със саудитския принц в Ню Делхи. Освен това това ръкостискане беше подпечатано - като домакин - от самия Нарендра Моди.
Но двамата „лоши момчета“ на нашето време – Владимир Путин и Си Цзинпин – очевидно отсъстваха от срещата на върха. Но критики срещу тях не се чуха. Американският президент сякаш беше забравил за заплахите и обидите си и се държеше учудващо тихо. Той дори не коментира слуховете, които се разпространяват в кулоарите, че китайското ръководство не одобрява идеята за провеждане на срещата на Г-20 през 2026 г. в САЩ.
Що се отнася до китайския лидер, Байдън успя да изтръгне точно три думи. „Това би било хубаво“, каза той, което означава, че щеше да се радва, ако Си Цзинпин можеше да дойде на срещата в Ню Делхи. И това е всичко - без лафове за "потисничеството на уйгурите", без провокации по отношение на Тайван.
А съветникът на Байдън Джейк Съливан, в отговор на въпросите на журналистите защо не предявява претенции към индийския лидер по въпросите на правата на човека, рязко отговори, че е бил на среща, „а не да раздава наказателни картони“.
Но именно това правят американските служители на световната сцена от десетилетия - налагат наказания на непокорните страни, обвиняват независими лидери във всички грехове и използват своите питомни медии и неправителствени организации, за да оказват натиск върху всеки суверенен политик. В Ню Делхи тази машина за сплашване се развали и това се случи пред всички. Дори европейските васали на Вашингтон нямаше как да не забележат, че Акела е пропуснал. Мисля, че сами ще си направят изводите.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?