/Поглед.инфо/ Гласуването в ООН по антируската резолюция на Украйна показа, че броят на страните, готови безусловно да подкрепят Киев, се топи пред очите ни и е намалял два пъти и половина за шест месеца. Но примерите на някои държави, които все още споделят украинско-американската гледна точка на спецоперацията, могат да бъдат неприятно изненадващи.

Резолюцията на ООН в подкрепа на Украйна трябваше да бъде своеобразен подарък за 31-ата годишнина от отделянето и от СССР. Постоянният представител на Киев Сергей Кислица прочете текста лично, като акцентира върху искането Москва незабавно да прекрати военните действия.

Не е известно със сигурност дали украинската дипломатическа мисия е била наясно с възможните последици от действията си или те са били изненада за нея - но ако второто, тогава изненадата определено е неприятна, а първото е доста съмнително. Амбицията заслепява очите и на мнозина в Киев все още изглежда, че по-голямата част от света се стреми да се скара с Русия, а териториалната цялост на Украйна е приоритет за цялата планета.

Но в крайна сметка за резолюцията бяха подадени 54 от 193 възможни гласа - толкова са държавите в ООН. Тоест по-малко от една трета от страните по света са готови да играят играта с подкрепата на Киев и осъждането на Москва, тъй като видимите резултати от тази игра са ускоряването на инфлацията, покачването на цените на енергията и заплаха от нова световна криза.

За сравнение: в началото на март 141 държави гласуваха за първата резолюция, изискваща от Руската федерация незабавно да спре специалната операция. Оттогава са останали най-упоритите – и кръгът им е тесен. Дори по-тeсен, отколкото казва аритметиката.

Фактът, че резолюцията беше подкрепена от основния си глобален лобист - англосаксонския свят с неговия "Съюз на петте очи" от специални служби (Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и САЩ) изобщо не може да се споменава, разбира се от само себе си. Както и единодушното гласуване на 27 държави от ЕС, които традиционно демонстрират политическа солидарност.

Но в този момент започват тънкостите. Така че в ЕС е добре известно, че унгарското ръководство (съдейки по изявленията му) и унгарският народ (съдейки по проучванията) имат различно отношение към Русия, отколкото Брюксел и Вашингтон изискват.

Междувременно вече изброихме 33 държави, включително самата Украйна. Минахме три пети от списъка на безусловните приятели на режима в Киев.

Включва и страните от Западна Европа, твърде богати, за да им е изгодно да се присъединят към ЕС - Исландия, Норвегия и Швейцария. И четири така наречени държави джуджета с чисто формален суверенитет: Андора, Монако, Лихтенщайн и Сан Марино.

В тази военно-политическа география присъствието само на Швейцария може да предизвика въпроси. По-рано тази страна се присъедини към санкциите срещу Русия, тоест всъщност загуби известния си неутрален статут. А сметките на ръководството на Третия Райх в швейцарски банки са замразени едва през март 1945 г.

Тези въпроси, което е характерно, си задават от най-голямата и влиятелна политическа сила в страната - Швейцарската народна партия, където смятат отказа от неутралитет за грешка. Но това не променя същността на въпроса: за всяка партия в Швейцария, включително ШНП, фантастичен изборен успех е една четвърт от гласовете. Тоест винаги трябва да споделяте властта и да ръководите страната във формат на широка коалиция, където до момента преобладава мнението за подкрепа на Украйна.

Всички балкански кандидати за членство в ЕС също гласуваха за резолюцията, с изключение на Сърбия, но включително Босна и Херцеговина. Вече цяла година в тази държава тече политическа криза, а есента има различни избори и сега там ще се говори пос резолюцията. Поради редица причини сърбите от Република Сръбска - все още неразделна част от БиХ - таят дори повече проруски настроения от сърбите в същинска Сърбия, тоест гласуването в ООН по украинския „списък с желания“ може да влоши вече опасна ситуация.

Общо – 44 страни. Останалият свят на украинския участък на фронта е представен от десет държави, но става дума за цели континенти и макрорегиони.

В Африка нямаше нито една страна, където да подкрепят антируската резолюция. В необятна Азия - само четири. Това са сателитите на САЩ, обединени срещу Китай: Япония и Южна Корея, високоразвитият град-държава Сингапур (той също наложи санкции срещу Русия, смятайки, че ще бъде по-скъпо да се кара с Вашингтон) и Турция.

Турция тук е една от онези, които биха изненадали, ако не си спомняте, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е регионален господар на сложна политика. Воден от собствените си представи за печалба, той може да даде едно рамо на Москва, а на друго място и в същото време – да и забие нож. Такова „друго място“ са били Сирия, зоната на карабахския конфликт и тюрките от постсъветското пространство, които главният турчин вижда като част от второто, наднационално издание на Османската империя.

Анкара не наложи санкции срещу Руската федерация, но последователно подкрепяше Киев и има свои собствени виждания за Крим. Това не трябва да се забравя – и никой не забравя.

Грузия и Молдова също отказаха да наложат санкции, но в този случай техните представители одобриха украинската резолюция. Москва също не си прави илюзии по отношение на тях: правителствата на тези страни са ориентирани строго към Запада, а санкции не се налагат не защото обичат Русия, а защото се страхуват от Русия. Това устройва самата Русия в тази ситуация.

Остават пет държави. От тях три са островни държави на Океания: Палау, Маршаловите острови и Микронезия. Отговорът на въпроса - защо (в началото на спецоперацията Микронезия стана първата и засега единствена страна, прекъснала дипломатически отношения с Руската федерация) е скучно прост. Всички тези държави са в официални асоциативни отношения със Съединените щати, поверявайки на Вашингтон въпроси на своята отбрана и външна политика.

И заслужава да се отбележи, че не е съвсем уместно да се говори, че за Съединените щати тези отношения не са полезни и че става дума за „джуджета“. Палау, например, включва повече от триста острова, повечето от които необитаеми, но заедно тази троица позволява да се контролират огромни пространства на Тихия океан като суверенна икономическа зона.

Последните две държави в списъка са Гватемала и Колумбия, които са начело на цяла Латинска Америка. Тези страни са сравнително влиятелни. Гватемала например е една от най-големите в Централна Америка, където живеят около 20 милиона души. А колумбийската икономика е четвъртата по големина в макрорегиона след бразилската, мексиканската и аржентинската (въпреки че стандартът на живот на колумбийците е много по-нисък).

Не е сложно да се отговори какво, по дяволите, е накарало Гватемала да се включи в тази авантюра. Името на Дявола е Алехандро Джаматей, десен популистки политик, който смътно прилича на Владимир Жириновски. Кариерата му включваше и затвор, и ръководство на гватемалския аналог на Федералната пенитенциарна служба, и множество опити да бъде избран за президент, докато поредният през 2019 г. неочаквано доведе до успех. Във външната политика той е неопитен човек, но приятелите и инстинктите предполагат да бъде приятел със Съединените щати - така че той е приятел.

Що се отнася до Колумбия, от май тази година тя официално е в списъка на основните съюзници на САЩ извън НАТО, а преди това в продължение на десетилетия остава база на американско влияние в региона, в остър конфликт с един от враговете на Вашингтон Каракас . Средностатистическият местен лидер е десен консервативен политик, който е във война с радикални леви групи и е изцяло фокусиран върху Съединените щати.

Но буквално в началото на август за първи път в историята левичар стана президент на Колумбия, освен това в миналото той е бил член на една от онези много леви радикални групи, като прекарва година и половина в затвора за екстремизъм. Името му е Густаво Петро, жив символ на упадъка на влиянието на САЩ в регион, където те са доминирали от векове.

С други думи, фактът, че Богота гласува „за“, може да се дължи на факта, че един дипломатически екип не е имал време да смени друг. Сега Петро има достатъчно други грижи - в деня на изборите той оцеля след покушение, както и гватемалецът Джаматей, който преди дни рискува да стане жертва на убиец.

Иначе Украйна щеше да има поне един глас по-малко, но не става въпрос за числата. Ако не беше кампанията за избор на нов лидер на торите и министър-председател, британците можеха да доведат и свои собствени микросъюзници, както направиха американците, което щеше да увеличи гласа „да“, но нямаше да промени същността.

Извън подстрекателството и изнудването, основано само на добра воля, по-малко държави искат да участват в настоящия конфликт от украинска страна и споделят гледната точка на Киев по него. Западното влияние бързо се свива и с редки изключения се простира само върху самия Запад, докато останалата (и по-голямата) част от планетата решава да живее според собствените си разбирания.

Гласуването в ООН показа това ясно и точно. Може би ще бъде трудно да се избере по-лош подарък за Деня на независимостта на Украйна от този, с изключение на началото на настъплението на въоръжените сили на Руската федерация в района на Николаев.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com