/Поглед.инфо/ Ако се вярва на политическото ръководство на Великобритания, скоро на световната карта трябва да се появи истинска енергийна суперсила, съпоставима с такива енергийни „тежкоатлети“ като Саудитска Арабия или Русия. В същото време смелата британска идея да се превърне в енергийна суперсила има важна характеристика, която буквално ще приковава погледите на световната експертна общност към случващото се в мъгливия Албион. Факт е, че Лондон се готви да пробие в голямата енергийна лига с помощта на зелена енергия, което всъщност е отразено в две ключови обещания на премиера Борис Джонсън.

Първо, в понеделник той обеща, че всички британски домакинства ще се захранват с електричество от вятърни паркове, а преди това на реч в ООН британският лидер обяви, че Великобритания възнамерява да стане Саудитска Арабия на зелената енергия. Джонсън използва същото сравнение в основната си реч пред активистите на Консервативната партия: „Великобритания и вятърът са същото както Саудитска Арабия и нефтът“ - нещо подобно може да се преведе от неговия лозунг, който циркулира около британските и европейските медии.

Успехът или провалът на опита на Великобритания да се превърне в „суперсила на зелена енергия“ има пряко отношение към перспективите за някои сегменти от руската (както и канадската, норвежката, австралийската и саудитската) икономика. Ако Джонсън успее, това ще означава, че други страни могат да възпроизведат вдъхновяващия британски опит и последващ спад в търсенето на въглеводороди. И ако не се получи, това ще бъде доста сериозен аргумент в полза на скептиците, които изтъкват, че опитите за организиране на „зелена революция“ водят главно до негативни икономически последици.

Основният въпрос, с който се сблъсква плана на Джонсън за "зелена революция", е въпросът за цената на тази революция, след като се случи. Поддръжниците на масивни инвестиции в зелена енергия изхождат от факта, че електроенергията, получена от "вятърни паркове", разположени в океана, вече се доближава до цената на конвенционалната (т.е. получена с помощта на въглеводороди) енергия и според някои оценки тя вече е по-евтина, което означава, че почти единственият ограничаващ фактор за екологизиране на европейската икономика и отказ от внос на нефт и газ е политическата воля и желанието за първоначални инвестиции.

Сред изследователите (и всъщност лобистите) на проекти от този вид често можете да намерите изявления, повтарящи тезите от известното изследване на Лондонския Imperial College: „Офшорната вятърна енергия скоро ще стане толкова евтина за производство, че цената й ще бъде по-ниска в сравнение с електроцентралите, работещи на изкопаеми горива. и това може да се превърне в най-евтиния вид енергия за Обединеното кралство. Енергийните субсидии (за зелена енергия - Ред.), сега са използвани за увеличаване на сметките за ток, но след няколко години евтините възобновяеми източници за първи път ще намалят сметките на домакинствата. Това е невероятно развитие. "

Когато Борис Джонсън обещава, че „същият вятър, който издуха платната на Дрейк“, ще даде на Великобритания възможността да създаде 60 000 нови работни места и освен това ще бъде „безкраен евтин ресурс“ като арабския петрол, той разчита на това развитие. Проблемът е, че всички подобни изчисления (и може да се очаква, че британската пропаганда ще тика в лицето на света подобни проучвания през следващите години) не вземат предвид няколко важни фактора:

Първият фактор: необходимо е да се сравняват разходите за конвенционален "зелен киловат" с аналог на "газ" или "въглища" не във вакуум, а да се разгледа колко струва непрекъснатото снабдяване с електричество за домакинствата. И тогава изведнъж се оказва, че зелената енергия не може да осигури точно тази приемственост. Като цяло, при всички оценки на ефективността на зелената енергия е необходимо да се вземе предвид колко струва осигуряването на стабилността на енергийната система през онези периоди, трудно предвидими по отношение на продължителността, когато в небето има облаци и в морето е тихо и спокойно.

Освен това оптимистичните планове и програми за организиране на „зелената революция“ обикновено не отчитат факта, че вятърът е безкраен ресурс, но експлоатационният живот на конкретни вятърни генератори е повече от краен и след това техните компоненти трябва да бъдат демонтирани и да бъдат прибрани в истински „гробищаза вятърни мелници“. което е доста скъп и сложен процес.

Нежеланието на Джонсън да обсъжда този токсичен проблем в речта си е разбираемо: проблемът с демонтирането и подмяната на крайбрежните вятърни турбини, с помощта на които той ще осигури непрекъснато снабдяване със зелена електроенергия за британските домове, е проблем за бъдещия премиер. А политически точки той може да получисега.

Човек би могъл с удовобствие да наблюдава британския експеримент и да гадае колко бързо в Обединеното кралство ще започне не само покачването на цените на електроенергията, но и проблемите със стабилността на енергийните доставки, - по аналогия с Калифорния, при която периодичните „ветрилообразни“ прекъсвания (главно поради твърде много енергия) вече стават ежедневие.

Съществуват обаче и шансове у амбициозния план на Джонсън да възникнат финансови проблеми. Разбира се, британският бюджет ще намери пари за първия транш от 160 милиона паунда дори в контекста на коронавирусната криза. Но по-сериозните трудности ще възникнат по-късно. Факт е, че краят на Брекзит съвсем наближи и е много вероятно Лондонският финансов център (който е сърцето на британската икономика) да загуби достъп до финансовите пазари на Европейския съюз и тези трилиони долари да изтекат от британската финансова система. А върху нея се градят възможностите на британския финансов сектор (както и икономиката) да правят колосални пари. Според западните медии от Лондон вече са "заминали" около 1,6 трилиона долара към различни финансови центрове на Европейския съюз и процесът няма намерение да спира.

Далеч не е факт, че обезкръвената британска икономика ще може да си позволи мащабни амбиции в бъдеще по отношение на експерименти с енергийната система.

Възможно е да се окаже, че Обединеното кралство на бъдещето наистина ще бъде зелено, само че няма да стане зелено от зелена енергия, а от завист към съседите, които не са били увлечени от опитите да се превърнат в аналог на Саудитска Арабия или да заблудят баналните закони на физиката и икономиката, които обаче също могат да бъдат считани за поучителен завършек на великия британски експеримент върху себе си.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели