/Поглед.инфо/ Във връзка с инцидентите в Приднестровието и внезапната проверка на силите за реагиране в Беларус възниква съвсем резонен въпрос: може ли конфликтът в Украйна да се прехвърли в съседните й региони? За да отговорим на него, нека зададем друг въпрос: кой ще се възползва от това?

Русия определено няма нужда от това. Защото това напрежение е на съвсем друго ниво, със съвсем други сили. Но най-важното е, че в крайната траектория това ще означава да се отиде на голяма война с блока на НАТО.

А имат ли нужда от такова напрежение НАТО и САЩ? На този етап също съм сигурен, че това не им е необходимо. Всички във Вашингтон и Брюксел са наясно, че това е изпълнено с опасни последици, вкл., ядрен конфликт. На тактическо ниво обаче подобно „разпръскване“ несъмнено ще е от полза на НАТО. Защото, както вярват, това ще им позволи да разтегнат, ако желаете, да „размажат” руските сили.

Що се отнася до събитията в Приднестровието, мисля, че това беше опит да се провери Русия на издръжливост. Да се види как Москва ще реагира на провокациите, дали веднага ще навлезе в този регион – нещо, което НАТО много би искало.

Генералите от НАТО сякаш спят и виждат как нашите войски заемат част от държава, която не е страна в конфликта. И да използва напълно този факт за допълнително дискредитиране на Руската федерация на международно-правно ниво.

Но силно се съмнявам, че самото НАТО ще влезе на територията на Приднестровието. Там има своя малка армия - според мен поне три бригади. Те не са бог знае колко въоръжени, но определено ще устоят на инвазия срещу непризнатата република. Особено като се има предвид настроенията на населението, което традиционно следва проруски курс от много години. Следователно всичко, което се случва сега в тази посока, изглежда като тактика на един вид убождане с карфица. Това се прави, за да може врагът, в случая Русия, да се държи в напрежение през цялото време.

Сега по отношение на внезапната проверка на силите за реакция в Беларус. Според мен то беше организирано в отговор на ученията, които Полша и част от силите на НАТО в момента провеждат близо до границите на Беларус. Може ли това да предизвика някакъв вид конфронтация между Минск и Варшава или Брюксел?

Много се съмнявам. НАТО разбира, че във военно отношение Москва и Минск ще действат заедно. А конфликтът в Украйна вече е достигнал до такова ниво, че всяка проекция отвъд границите на тази страна ще означава реална опасност от трета световна война. Това е глобален ядрен сблъсък. Западът не иска това еднозначно. В Москва, разбира се, също не го искат.

Каква роля играе Украйна във всички тези процеси? Според мен никаква. Киев не е подчинен, така че никой не се интересува от мнението на тази страна. Украйна отдавна и пряко действа по заповеди на Вашингтон. Тя просто не е в състояние да излезе извън посочените й граници, да покаже някаква независимост. Никой няма да й позволи да направи това.

И накрая, няколко думи за ситуацията в самата Украйна. Виждаме, че сега има голяма битка за Донбас. Битките от двете страни се характеризират с напрягането на всички сили. Бавно, но последователно руската армия и групировките на ДНР и ЛНР решават поставените им задачи.

Те „прогризват“ добре укрепената отбрана на врага, освобождавайки всички нови селища от украинските националисти. Каквото и да говорят в Киев, значителни успехи от страна на въоръжените сили на Украйна няма. Няма сериозни контраатаки, още по-малко контранастъпления на украинската армия.

В същото време не бива да преувеличаваме успеха на нашата офанзива. Проблемът е, че цялата територия на Донбас, контролирана от Киев, е превърната в единна отбранителна линия през последните 8 години. Всъщност тактиката на активна отбрана, която американците разработиха през 80-90-те години на миналия век, сега те прилагат с ръцете на въоръжените сили на Украйна и националните батальони в Украйна.

Въпреки това дори доставката на тежко въоръжение в Украйна не е в състояние да промени радикално ситуацията в полза на Киев. Два-три бригадни комплекта артилерийски системи, системи за противовъздушна отбрана, бронирана техника няма да определят времето по фронтовете.

Освен това въоръжените сили на Украйна имат големи проблеми с личния състав. Почти не са останали компетентни специалисти. Обучената от инструктори на НАТО и добре подготвената армия, с която Украйна влезе в конфликта, вече я няма.

По думите на пленниците, кадровият гръбнак на въоръжените сили на Украйна и националните батальони сега е не повече от 25-30 процента. Оттук и въпросът: кой ще стои зад лостовете на техниката и технологиите на НАТО? Ако дори достигне фронтовата линия в големи обеми.

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?