/Поглед.инфо/ Армения и Азербайджан подписаха споразумение за прекратяване на огъня в Москва, но боевете не спряха. Баку и Ереван се обвиняват взаимно в отговорността за нарушаване на примирието. И двете страни търпят загуби. Преговорите продължават на фона на боевете. Каква дипломатическа игра играят азербайджански и арменски политици, се опита да разбере РИА Новости.

Тежки битки

Следобед на 12 октомври военните действия се разгоряха с нова сила. Азербайджанската армия нанася удар, заяви представителят на президента на непризнатата Нагорно-Карабахска република Вахрам Погосян.

Ереван продължава да посочва, че Анкара участва в конфликта. „Арменската армия участва в тежки битки с няколко пъти превъзхождащи турско-азербайджански сили, подкрепяни от турските военновъздушни сили, разузнавателни и други системи, голям брой наемници, терористи и частни военни компании“, написа прессекретарят на арменското министерство на отбраната Артсрун Ованесян в социалната мрежа. ...

Ереван е обвиняван от Баку. „За да си върнат загубените позиции, частите на въоръжените сили на Армения, които не се подчиняват на хуманитарното прекратяване на огъня, няколко пъти правят опити с малки групи да атакуват позициите на азербайджанската армия“, четем на уебсайта на азербайджанското министерство на отбраната.

Азербайджанските части държат Хадрут, "освободен преди няколко дни", а информацията, че този град само се щурмува, е "дезинформация на арменската страна", според Баку.

Сдържаността на дипломатите

В нощта на петък срещу събота, след десетчасови преговори в Москва, Армения и Азербайджан подписаха споразумение за прекратяване на огъня. Както подчерта руският външен министър Сергей Лавров, това стана възможно благодарение на усилията на руския президент Владимир Путин, президента на Азербайджанската република Илхам Алиев и министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян.

Страните се споразумяха, първо, за действителното прекратяване на огъня от 12:00 часа на 10 октомври с хуманитарни цели - за размяна на военнопленници, удържани лица и телата на мъртвите, при посредничеството и съгласно правилата на Международния комитет на Червения кръст. Условията за преустановяване на бойните действия трябва да бъдат договорени по-късно.

Освен това и двете страни заявиха, че чрез посредничеството на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) пристъпват към субстантивни преговори „на основата на базовите принципи на уреждане на конфликти за възможно най-бързото постигане на мир“.

Дипломатите бяха повече от сдържани, но експертите бяха и предпазливи. Азербайджанският политолог Ахмед Алили оцени споразумението като успех на руската дипломация: „Ако в Женева съпредседателите на Минската група на ОССЕ успяха да видят само азербайджанския външен министър Джейхун Байрамов, Москва самостоятелно успя да накара да седнат на масата за преговори и двамата външни министри и пое инициативата от другите съпредседатели на Минската група“ (САЩ и Франция) .

Той обаче отбеляза трудностите при подобна медиация, за които говори поне продължителността на преговорите.

Арменският експерт Нарек Галстян не вижда перспективите за включване на Турция в броя на медиаторите в Минската група - такава инициатива беше отправена от Баку. Според Галстян Анкара не е в състояние да осигури необходимото ниво на безпристрастност, за разлика от Москва.

Баку и Ереван очаквано се обвиняват взаимно за нарушаване на примирието. По този начин Алиев се оплака, че надеждите на Баку,че Ереван желае да уреди конфликта с дипломатически средства не се сбъднаха. "За съжаление не видяхме това: веднага след влизането в сила на режима на прекратяване на огъня арменската страна грубо наруши споразумението", казва азербайджанският лидер. Според него арменските войски са подложили азербайджанския град Ганджа на ракетен и артилерийски огън, поради което са убити и ранени цивилни граждани.

Подобна реторика се чува и от другата страна. „Въпреки факта, че Баку, нарушавайки споразуменията за прекратяване на огъня, продължава агресията си срещу Арцах (непризната НКР. - бел. Ред.), Ереван изпълнява споразуменията, постигнати след срещата на външните министри в Москва“, подчерта главният съветник на арменския премиер Никола Пашинян, бивш министър на отбраната Вагаршак Арутюнян.

Тайм-аут на критиката

Кирил Семенов, експерт в Руския съвет по международни отношения, обръща внимание на факта, че Азербайджан демонстрира готовността си да взаимодейства с Москва. "В Баку считат, че" форматът в Минск ", където Русия, Франция и САЩ посредничат,оставя Азербайджан без подкрепа.

Ето защо азербайджанската страна има причини да е по-заинтересована да покани Анкара, отколкото самата Анкара", обоснова той. И тогава либийският или сирийският сценарий, където Турция играе важна роля, става много по-вероятен.

Руският политически стратег Армен Асриян отбелязва, че вътрешната политика влияе върху преговорната позиция на Ереван. Според него, след като настоящият премиер дойде на власт, конфликтите в арменското общество се изостриха и възобновяването на военните действия не ги притъпи. "По време на войната повечето противници на Пашинян обявиха своеобразно" водно примирие "- тайм-аут за публична критика към него. За съжаление не всички негови поддръжници искаха да последват този пример", обяснява той. Алиев трябва да се справи с агресивно обществено мнение, добавя експертът, и в същото време с външен натиск.

И Анкара вярва, че сега се отвори прозорец с възможности за дипломатическа игра, продължава Асриян. Всички външни участници в конфликта в Карабах са ангажирани със собствените си проблеми и Турция ще се опита да „изтръгне максимума от това“.

Руският експерт по Кавказ Нурлан Гасимов смята, че до голяма степен страните вече не участват в активни военни действия. "Доколкото мога да преценя от информацията, получена от там, това са позиционни битки. А фронтовите сводки са необходими на страните, за да достигнат до по-благоприятни преговорни позиции. Мисля, че реалната картина ще се проясни след 2-3 дни.“ Впрочем той приема инфопмацииите за битките в Хадрут за надеждни. "Това е ключов момент в Карабах, който позволява да се контролират подходите към такива селища като Шуша и Ходжаванд (Мартуни)", уточнява той.

Който завладее или освободи Хадрут, ще получи контрол над региона Физули и възможността да излезе на оперативен просотр."

Карабахският конфликт се превърна във война, тъй като дипломацията се оказа безсилна поради особеностите на вътрешната политика както в Армения, така и в Азербайджан, добавя експертът. "Така нареченият Карабахски капан се превърна в капан и за двете страни. Политиците го разбират. Арменският лидер е наясно, че всякакви отстъпки ще се възприемат болезнено и да се залепи етикета на враг и предател е много лесно. Алиев също помни съдбата на първите президенти на Азербайджан Елчибей и Муталибов, които загубиха властта си заради пораженията в карабахската война. В азербайджанското общество раздразнението нарастваше по време на дългите години безплодни преговори. Претенциите за власт бяха не толкова заради икономическите трудности,макар че и те не бива да се подценяват, а поради липсата на напредък в решаването на проблема с Карабах ", - обяснява Гасимов.

Още преди преговорите в Москва азербайджанският президент заяви, че ситуацията вече е различна. "Промених статуквото. Там, на бойното поле. Няма вече статукво", каза Алиев, обръщайки се към съгражданите си.

А за Баку това вече е победа във вътрешната политика. „За Алиев постоянните приказки за статуквото и неговата неизменност бяха като смърт, за него това е пробив“, сигурен е Гасимов.

А Пашинян ще трябва да изслуша много критики вътре в страната, тъй като след идването си на власт не спести много популистки обещания. "Арменският премиер настоява, че мирните споразумения трябва да бъдат приемливи за три страни - Баку, Ереван и Степанакерт. Но за това е необходимо да се прекъсне формата на преговорите в рамките на Минската група, където присъстват само президентите на Армения и Азербайджан", обяснява Гасимов.

Пашинян трябваше да бъде толкова радикален в изявленията си, за да отслаби влиянието на така наречения карабахски клан в арменската политика. "Баку никога не е променял позицията си: в преговорите има само две страни. През 90-те делегацията на НКР присъстваше, но като представители на Армения. От 1998 г. Робърт Кочарян, родом от Карабах, отговаряше на всички в този смисъл: той олицетворява Карабах за Арменското общество и официално представлява Ереван “, добавя кавказкият експерт.

Ето защо неизменността на формата на разговорите беше спомената в съвместното изявление в Москва. Очевидно страните ще търсят общ език в рамките на Минската група.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели