/Поглед.инфо/ От 2011 г. в Либия се води гражданска война, прекъсната от редки периоди на примирие. И сега ситуацията в тази държава заплашва да се превърне в кървав конфликт с участието на няколко чужди държави. Как и защо ситуацията в Либия ескалира и до какво ще доведе тази ескалация?

УЧАСТНИЦИ В КОНФЛИКТА

От 2011 г. насам в Либия продължава кървава гражданска война, перспективите за нейното приключване са все още неясни. След свалянето и убийството на бившия лидер на Либия Муамар Кадафи на територията на държавата са създадени две едновременно съществуващи правителства. Едно от тях е правителството на Националното съгласие (ПНС), ръководено от Фаиз Сарадж, разположено в западна Либия със столица в Триполи. ПНС е считано за официално правителство на страната, но контролира само част от територията ѝ.

В източната част на страната заседава Камарата на представителите на Либия, която седи в град Тобрук. Той от своя страна е под контрола на главнокомандващия на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар. От пролетта на 2019 г. армията му обсажда Триполи, като възнамерява да превземе сърцето на ПНС.

През есента на 2019 г. обаче правителството на Сарадж успя да подпише меморандум за разбирателство с Турция, който оказа съществена помощ на ПНС във войната. И така, благодарение на турската военна и дипломатическа намеса, войските на ПНС вдигнаха обсадата на столицата си и започнаха да притискат ЛНА. След това през април 2020 г., ПНС пое контрола над западния бряг на страната до границата с Тунис, а през май ЛНА напусна важната авиобаза “Ал Вати” под атаките на войските на Сарадж. В резултат на успешните действия на ПНС някои групи номади-туареги в Южна Либия решиха да подкрепят Сарадж.

Сега се водят боеве в покрайнините на градовете Сирт и Ал Джуфра, които се водят от силите на ЛНА. Това са стратегически важни точки, където се намират петролни терминали, през които основната експортна стока на Либия, въглеводородите, отива в Европа. Според експерти, ако ПНС поеме контрола над Сирт и Ал Джуфра, то това ще е решаващият повратен момент във войната. Либийският конфликт обаче в никакъв случай не е вътрешна работа на враждуващите страни. Няколко чуждестранни сили участват в него едновременно.

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ В ЛИБИЯ. ЗЕЛЕНАТА Е ТЕРИТОРИЯТА, КОНТРОЛИРАНА ОТ PNS, ЧЕРВЕНАТА Е ТЕРИТОРИЯТА НА LNA

Както вече споменахме, ПНС се радва на подкрепата на Турция, тъй като зад Сарадж е религиозното и политическо движение “Мюсюлманско братство” - умерени ислямисти, които са основните съюзници на Турция в чужбина. По същата причина ПНС се поддържа от Катар. Турция активно разполага бойци на сирийската въоръжена опозиция под своя контрол в Либия, а в замяна Сарадж призна изключителните права на турците за разработване на газови находища в Източна Киренайка (басейна на Сирт) и Западна Триполитания. В допълнение, ПНС се подкрепя от Италия, чиято най-голяма нефтена и газова компания “Ени” предпочита да се занимава с официално признатото правителство на Сарадж, а не с Хафтар. Италианците се интересуват от стабилна Либия поради причината, че дори и по време на война, около 13 милиона кубически метра либийски газ все пак се влива в страната им.

От своя страна ЛНА се радва на подкрепата на Франция. Тя изобщо не харесва нарастващото влияние на Турция в Северна Африка, а френският петролен гигант “Тотал” е заинтересован да увеличи присъствието си в Либия. Освен Франция, Хафтар се подкрепя и от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. Причината за тяхната подкрепа е проста - те не искат създаването в Либия на правителство, близко до “Мюсюлманското братство”, което президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси отстрани от власт в собствената си държава в миналото. ОАЕ и Египет доставят оръжие за ЛНА, а Саудитска Арабия помага финансово на Хафтар.

Отделно стоят Русия и САЩ, които официално не подкрепят нито една от враждуващите страни и ги призовават да спрат военните действия. В миналото Съединените щати са подпомагали както ЛНА, така и ПНС в борбата срещу терористите на “Ислямска държава”. Сега Вашингтон обвинява Москва, че изпраща руски и сирийски наемници да се бият на страната на Хафтар, но Русия отрича всички тези обвинения.

В същото време Русия официално признава правителството на Сарадж, но активно участва в диалог с Хафтар, като предпочита да изгради контакти и с двете страни на конфликта. Освен това Москва не иска да се кара с Анкара, която подкрепя ПНС, тъй като има взаимноизгодно сътрудничество между двете страни по други въпроси, включително за мира в Сирия. Несъгласията между чуждите държави провокират по-нататъшна ескалация на конфликта и могат да доведат до пълноценна война между тях в Либия. Това важи особено за Турция и Египет.

ПРОСПЕКТА НА ГОЛЯМА ВОЙНА

В момента фелдмаршал Халифа Хафтар и неговата либийска национална армия продължават да държат Сирт и Ел Джуфра, които експертите наричат "ключът" към "петролния полумесец" - крайбрежието на Сирт, където са разположени почти всички петролни терминали на страната. ПНС се опитва да изтласка ЛНА оттам, но въпреки турската помощ и собственото си военно превъзходство, засега без успех. Причината е египетската намеса.

Настъплението на войските на Сарадж, подкрепени от Турция, сериозно разтревожи египетското ръководство, което оценява поражението на ЛНА и победата на ПНС като заплаха за сигурността. Председателят на парламента Али Абдел Ал направи сурово изявление, заявявайки, че Египет няма да даде Либия под контрола на протурските терористи. Самият президент на Египет Абдел Фатах ал Сиси призова световната общност да помири враждуващите страни, да окаже натиск върху чуждестранните участници в конфликта, да разоръжи силите на ПНС и да прехвърли арсеналите в ЛНА. В противен случай той не изключва, че Египет ще вземе пряко участие в конфликта в Либия. Битките за Сирт бяха спрени.

Президентът на Египет ABDEL FATTAH AS-SISSI

В същото време Египет разположи част от силите си на границата с Либия. Освен това не забравяйте, че близо до либийската граница Египет разполага с голяма военна база, наречена на името на президента “Мохамад Нагуиб”. Близост до Либия позволява на Египет, при нужда, бързо да реагира на всякакви заплахи, отправени от размирния съсед.

След изявленията на египетското ръководство имаше затишие . Напрежението около Сирт и Юфра обаче продължава. Според ЛНА войските на ПНС трупат сили и се готвят за ново нападение. За да се подготви за бъдещи бойни действия, Хафтар се обърна към своя египетски съюзник. Кайро веднага се съгласи да изпрати войски  в Либия, ако ПНС завземе Сирт. Саудитска Арабия изрази пълна подкрепа за действията на Египет.

Така новите военни действия между ПНС и ЛНА могат да доведат до открита война между Турция и Египет, която ще засегне пряко всички останали държави в Северна Африка. Според експертите обаче, въпреки цялата войнствена реторика на двете страни, директните военни действия между тях са изключени. Те имат съвсем различни интереси, на които войната може само да попречи.

Основната задача на Турция в Либия според експертите е да осигури споразумение с ПНС за разделянето на средиземноморския шелф, за да се засили позицията си в преговорите за доставките на газ, които турците водят със страните от източното Средиземноморие. Всъщност споразумението със Сарадж е единственият начин Турция да укрепи статута си в региона. И войната с Египет в Либия ще сложи край на тези планове.

Основната задача на Египет от своя страна е да попречи на ислямистите да дойдат на власт в Либия, каквито има много в ПНС. За Кайро “Мюсюлманското братство” е идеологически враг. Освен това умерените ислямисти, които сега са на власт в Турция, също не вдъхват доверие в Ас Сиси.

Въпреки това, дори в случая с Египет, войнствената му реторика за възможно нахлуване в Либия според експертите е само демонстрация. Което освен това е насочено именно към спиране на военните действия, защото откритата конфронтация с Турция изобщо не е в интерес на египетското ръководство.

Струва си да се спомене фактът, че Турция и Египет сега са ангажирани в нещо повече от либийски дела. Кайро е замесен в конфликт с Етиопия заради водните ресурси на река Нил, а също води борба с терористите в Синайския полуостров. Анкара, от своя страна, се бори с кюрдите в Северен Ирак, както и участва в конфликта в Сирия и преживява поредното изостряне на отношенията с Гърция. Всички тези фактори пречат на двете страни да бъдат напълно въвлечени в ситуацията в Либия и най-вероятно ще се опитат да предотвратят ескалация на ситуацията . Докато Египет и Турция имат прагматични интереси в Либия и участват в други конфликти извън нейните граници, няма да има пряка война между тях.

БЪДЕЩЕ НА КОНФЛИКТИ

В момента и ПНС, и ЛНА дърпат нови сили към Сирт и Ал Джуфра, от които фелдмаршал Хафтар не иска да се откаже без бой. Според експертите обаче цялата история на гражданската война в Либия, която продължава от 2011 г., показва, че военните методи няма да могат да разрешат този конфликт. Противоположните страни всъщност достигнаха паритет, тъй като Турция няма да допусне поражението на Сарадж, а Египет няма да допусне поражението на Хафтар.

Осъзнаването на този факт принуждава ЛНА и ПНС да обсъждат възможни начини за прекратяване на военните действия. Така делегации от двете страни участваха в третия кръг от преговорите в Либия, на който бе обсъдено споразумение за прекратяване на огъня. И въпреки че в миналото и Сарадж, и Хафтар многократно са възпрепятствали подписването на споразумението, сега според експертите те имат реален шанс да стигнат до някакъв компромис.

За разрешаване на конфликта в Либия е необходимо посредничество на трета страна. Турция, която вече участва в мирното уреждане на гражданската война в Либия, би могла да действа като такъв посредник, но нейната недвусмислена подкрепа за ПНС, включително с военни средства, сериозно се намесва в усилията за поддържане на мира и води до там, че Турция не може да бъде единственият посредник.

Европейският съюз може да действа като посредник. Като се има предвид обаче фактът, че Италия, член на ЕС, подкрепя Сарадж, а Франция, която е втората най-важна държава от Съюза, е на страната на Хафтар, страните членки на Съюза едва ли ще успеят да развият обща позиция по отношение на конфликта в Либия в близко бъдеще.

Съединените щати също могат да станат посредник за мирно споразумение. Те официално не подкрепят нито една от страните, но в същото време предоставят помощ на всяка от тях. В момента обаче вниманието на Вашингтон е насочено както към вътрешни (масовите протести и предстоящите президентски избори), така и към външни проблеми (конфронтация с Китай, войната в Афганистан, конфликта в Сирия), което му пречи да се съсредоточи върху разрешаването на ситуацията в Либия.

При тези обстоятелства, според експертите, инициативата може да бъде взета в свои ръце от Русия, която е в изгодно положение, тъй като има връзки, както с Сарадж, така и с Хафтар, като същевременно официално не предпочита нито една от страните.

Президентите на Турция- Реджеп Таип Ердоган и на Русия - Владимир Путин

Русия може да предложи на ПНС и ЛНА да договарят условията за прекратяване на огъня, при което заедно с Турция ще действа като посредник. И когато стрелбата бъде спряна, ще бъде възможно да се премине към обсъждане на политическо решение на гражданската война в Либия. Разглеждайки примера на Сирия, Русия и Турция имат опит в разрешаването на международни конфликти и това може да се използва за установяване на дългоочаквания мир в Либия.

Дългата история на либийската гражданска война показва, че този конфликт не може да бъде разрешен с военни средства. И ако враждуващите страни не успеят да разрешат различията си политически, тогава Либия ще остане страна, разделена на парчета от кървава конфронтация и в бъдеще.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели