/Поглед.инфо/ Процесът на разделяне на света на противоположни блокове се ускорява. Днес Токио ще бъде домакин на срещата на върха на КУАД, четиристранен диалог по сигурността, който обединява Съединените щати, Япония, Индия и Австралия. Това не е военен блок, въпреки че англосаксонците, които вече създадоха чисто военния АУКУС (САЩ, Великобритания и Австралия) миналата година, потенциално искат да го видят като такъв. Преди всичко Индия пречи да направи същото от КУАД, въпреки че всъщност заради нея е измислена цялата идея с "диалога".

Откровено антикитайската ориентация на КУАД едновременно привлича и отблъсква Делхи: индийците се страхуват от прекомерно укрепване на Китай и искат да използват антикитайското отношение на англосаксонците и японците, но в същото време не и да се обвързват с антикитайски задължения и освен това да станат съюзници на Запада. Но балансирането на Индия между Изтока и Запада не може да продължи вечно: самият ход на събитията ще доведе до там, че конфронтацията между двата полюса (Русия-Китай и САЩ-Европа) ще принуди човек да вземе решение.

Делхи няма да успее да се превърне в пълноценна трета сила: дори през годините на Студената война неутралитетът на Индия (бившата основна страна в „движението на необвързаните“) се възприемаше от Запада като просъветски. Сега конфронтацията ще бъде не по-малко тежка, освен това англосаксонците все по-настойчиво прокарват репликата „който не е с нас, е срещу нас“.

Но какво да кажем за Индия, която иска не само да се запази като независим играч, но и да определя правилата на играта в новия световен ред?

Не забравяйте, че тя вече има всичко за това, защото ако КУАД стана по-активен едва миналата година (когато се проведе първата среща на върха), то участието на Индия в БРИКС продължава вече десетилетие и половина. БРИКС като цяло израсна от РИК (Русия-Индия-Китай), тоест конструкцията, който Евгений Примаков предложи през 90-те години. Още тогава беше ясно, че ако трите най-важни азиатски държави успеят да се споразумеят помежду си по фундаментални въпроси, световният ред ще се промени не само в Евразия, но и в целия свят.

Сега важността на отношенията в триъгълника Москва-Делхи-Пекин е ясна за всички, поради което англосаксонците оказват толкова голям натиск върху слабото звено в него, тоест Индия. Но в същото време Делхи участва не само в БРИКС, но и в ШОС - Шанхайската организация за сътрудничество, която започна като китайско-руска асоциация с участието на републиките от Централна Азия и се разшири в южна посока.

С други думи, Индия има различни формати на взаимодействие както с азиатските страни (ШОС), така и с държави на глобално ниво (БРИКС) - а Русия и Китай присъстват навсякъде. В същото време отношенията със Запада също са важни за Делхи, но, разбира се, там разбират, че КУАД не се харесва на Пекин (и Москва не е доволна). След началото на специалната операция в Украйна Индия устоя на натиска на Запада - и няма съмнение, че ще продължи да се стреми не само да поддържа най-важните си връзки с Русия, но и да ги засилва (например чрез увеличаване на дела си в петролните и газови проекти на Сахалин). Но само укрепването на двустранните отношения в настоящата ситуация вече не е достатъчно: светът навлезе във фаза на ускорена трансформация и е необходимо да се работи изпреварващо.

За какво говорим? Фактът, че е необходимо не само да се защитават двустранните отношения и да се развиват многостранни (както в триъгълника РИК), е необходимо да се изгради глобална система, която е алтернатива на западната. Атлантическата глобализация се провали, но тя все още се опитва да оцелее, като прегрупира силите си и изгражда коалиции: антикитайска и антируска. Като цяло това е същият съюз, но с нюанси, какъвто е случаят с Индия. Сдържането на Китай в името на триумфа на англосаксонския световен ред - от това ли се нуждае Делхи?

Но разчитането на БРИКС е доста способно да направи възможно не само да се търсят начини за разрешаване на индийско-китайските спорове (тук по-скоро е важен форматът на ШОС), но и да се изгради заедно нова световна архитектура. Разбира се, силите на „Голямата петорка“ (Русия, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка) не са достатъчни за това и затова сега се говори за разширяване на БРИКС.

Наскоро китайският външен министър Ван Йи повдигна този въпрос. Говорейки на видеоконференция на външните министри на петте страни, той каза, че „в лицето на новите предизвикателства в международната ситуация трябва да обединим всички сили, които могат да бъдат комбинирани да вдъхне нов живот на сътрудничеството на БРИКС“. Китайската страна предлага „да се разгледат стандартите и процедурите на процеса на разширяване и постепенно да се постигне консенсус“.

Тези думи са отправени преди всичко към Делхи, тъй като в миналото индийците не бяха били съгласни с разширяването на организацията. И в момента има опашка - и то отдавна.

Например представители на Аржентина, Египет, Индонезия, Казахстан, Нигерия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сенегал и Тайланд участваха в консултациите на БРИКС+, които се проведоха след срещата на външните министри. Сенегал тук действа по-скоро като сегашния ръководител на Африканския съюз, а всички останали страни са сериозни регионални и дори глобални играчи. Освен тях за желанието за присъединяване към БРИКС говориха още Турция, Мексико, Иран – има от кого да се избирате.

Критериите за подбор са ясни: потенциалният участник трябва да бъде силен и независим, да има поне забележимо регионално влияние. На първо място ще се обърне внимание на страните от Г-20, защото в него са включени всички държави от БРИКС.

Сега в Г-20 има два големи блока: Голямата седем и Голямата петица. От тези, които проявяват интерес да се присъединят към БРИКС, Г-20 включва Аржентина, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и Турция. Влизането на тези четири държави би направило блока „Голямата десетка“.

Не са включени в Г-20, но голямо и значително влияние имат Египет, ОАЕ, Иран и Нигерия. С тях БРИКС ще се превърне в „четиринадесет“, но има още няколко потенциално важни държави, които също трябва да бъдат включени в организацията. Също толкова важно е да се включат регионалните асоциации в работата на блока, особено АСЕАН и Африканския съюз.

С други думи, с течение на времето БРИКС може да се превърне в съюз от 15-20 държави, които имат сериозно влияние върху своите континенти и регионални организации. Три големи латиноамерикански, две големи африкански, три големи арабски страни, плюс две влиятелни държави от ислямския свят, евразийска Турция – всичко това би направило първоначално ориентираната към Азия (озаради Китай, Индия и Русия) коалиция наистина глобална. Това няма да бъде нова "Група от 20" (която ще остане основното място за срещи на Изтока и Запада, Севера и Юга), а ще се превърне в съюз на ключови държави от незападния свят, в основата на един нов световен ред.

Разбира се, БРИКС, дори в сегашния си състав, все още е много далеч от степента на координация, която съществува в Г-7, но е невъзможно да ги сравним. „Седемте“ е създадена от англосаксонските елити за управление на процеса на глобализация и се състои от зависими от тях държави (включително във военен и идеологически аспект). БРИКС, особено разширеният, е необходим не само за противопоставяне на глобалистките планове на Запада (по-точно на усилията му да запази неуловимото господство) – включително опитите му да се възползвана противоречията между страните от БРИКС плюс и да ги противопоставя една срещу друга – но и да се разработи независим вариант за глобализация. Ще бъде дълъг и труден път, но няма алтернатива.

Ако не-западният свят намери сили да се координира и обедини, никой няма да може да му попречи да изгради устойчив нов световен ред. Без Запада? Не, с негово участие, но не по неговите правила.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?