B-52 "Стратофортрес" са създадени за войната със Съветския съюз, но старите методи отдавна не работят срещу съвременния враг в лицето на Русия. В онези години „летящите крепости“ трябваше да летят през океана и да хвърлят ядрени бомби на територията на СССР, след което да се върнат спокойно у дома. Бомбардировачите са проектирани за най-дълъг полет на голяма надморска височина. Те са защитени от изтребителни атаки само от четири картечници, които впоследствие бяха заменени с автоматично оръдие.
Възможно е да се използват такива машини само срещу очевидно по-слаб враг. Следователно, те успяха да бомбардират Югославия и Близкия изток, но в сблъсък с противник, който подобно на Русия има най-добрата система за противовъздушна отбрана в света, използването им ще е близко до самоубийството. Всъщност да се лети до някой голям руски град и да се хвърли ядрена бомба върху него с парашут, за да може след това спокойно да се отлети далеч от мястото на изхвърляне, е просто нереално! B-52 са отлично видими на радарите на системите С-300 и С-400, а също така са лесно достъпни за родните зенитни ракети. И преразглеждането на концепцията за тяхното приложение потвърждава, че този очевиден факт най-накрая е достигнал дори до командването на американската авиация.
САЩ обаче не възнамеряват да се откажат от използването на свободно падащи ядрени бомби. В момента Пентагонът работи върху тяхната „интелигентна“ модификация B61-12. Когато бъде пусната от голяма височина, тази бомба ще планира автономно в продължение на много километри, завивайки, ако е необходимо, за по-точно попадение в целта. На какво разчита Вашингтон? В крайна сметка е просто нереалистично да се подходи към руските стратегически цели, защитени от многопластова система за ПВО, дори на няколко десетки километра.
Според плановете на Белия дом подобни ядрени бомби скоро трябва да се появят в Европа. Изтребителите F-15 и F-16, най-новите изтребители F-35, както и изтребителите-бомбардировачи “Торнадо” на германските и британските военновъздушни сили се предполага, че ще бъдат техни носители. В допълнение, такава термоядрена бомба може да се появи на самолетите със стелт технология B-2 “Лансър”, както и на перспективния стратегически тежък бомбардировач В-21 “Райдър”.
Малцина обаче знаят, че американските “Стелт” не могат да носят нищо друго, освен свободно падащи бомби. Отделенията им за бомби са твърде малки, за да могат да поберат крилати ракети с голям обсег на действие. В резултат на това всички тези повърхностно впечатляващи и безумно скъпи шедьоври на американската авиационна индустрия очевидно не са подходящи за война с модерна Русия. Благодарение на развитието на родната ни система за противовъздушна отбрана, тези уж „невидими“ самолети със стелт технология са отлично видими за нашите радари.
Така най-новият задхоризонтен радар “Контейнер” работи в метров диапазон на радиовълните, за които американските “невидимки” не се различават по нищо от обикновените самолети. Той е в състояние едновременно да наблюдава хиляди летящи обекти. Една такава станция вече е разположена в западната стратегическа посока и скоро същите комплекси ще обхванат Русия от изток, юг и северозапад.
Наличието на такива технологии в Министерството на отбраната на Русия прави изключително скъпите американски стелт-бомбардировачи на дивотия, по-подходяща за прахосване на военния бюджет на САЩ от местните военно-индустриални корпорации, отколкото за мащабна война с технологично равен противник. Но в редица ключови военни технологии Москва вече не просто настига Вашингтон, а го изпреварва вече на много години.
Ние сме руснаци, Бог е с нас! Бог да благослови!
Превод: В. Сергеев
