/Поглед.инфо/ Наскоро в медийното пространство се появи новина, че е възможен нов държавен преврат в Турция. Президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган свика спешна среща по този въпрос с участието на представители на правоприлагащите органи и Министерството на правосъдието. Повод за светкавичната реакция на държавния глава стана изказване на лидера на Турската националистическа партия (МНР) Девлет Бахчели.

Според него срещу управляващата коалиция (включително Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и МНР) се подготвя заговор за сваляне на законно избраните власти. Бахчели уточни, че основа за изявлението му е неотдавнашният арест на неназовани високопоставени представители на полицията, както нашумялото дело срещу Айхан Бора Каплан. Планират да повторят сценария от опита за преврат от 15 юли 2016 г., обясни политикът.

Делото „Айхан Бора Каплан” е свързано с разследването на едноименната организирана престъпна група. Известно е, че тя е действала дълго време в турската столица Анкара и е била едва ли не класифицирана като „недосегаема“. Очевидно групата е получила такава репутация благодарение на връзките си в най-висшите кръгове за сигурност и политика. Между другото, арестуваните полицаи са от столичното управление на МВР.

Коментирайки мащаба на заговора, който пусна корени в Анкара, Бахчели добави още: ситуацията около този случай е толкова заплашителна, че половинчатите мерки ще доведат до „свалянето на сегашното правителство“. Очевидно в случая политикът смята евентуалното спиране от силите за сигурност на чистката на елита по политически причини като половинчата мярка.

Между другото, за мотивите. От една страна, не може да се изключи възможността за политическа разправа в Турция. Така, според редица турски експерти, шефът на МВР Али Ерликая може да е от едната страна на задкулисните процеси, а бившият министър на ведомството Сюлейман Сойлу - от другият. Има връзка между последния и ръководителя на MHP Девлет Бахчели, който повдигна въпроса за преврат. Освен това има доказателства, според които самият Бахчели може да е свързан с някои групи.

От друга страна, безразсъдно е да се изключва самата възможност за преврат в Турция, като се има предвид, че повечето от тях са били успешни в миналото. От създаването на републиката армията е главният арбитър и основната движеща сила на всеки преврат. Четири пъти тя успя да вземе властта в свои ръце с минимални негативни последици за себе си. Успехът на превратите в миналото беше до голяма степен улеснен от факта, че старият устав на турските въоръжени сили не отделяше външните заплахи от вътрешните и позволяваше много широки тълкувания, докато през 2013 г. не бяха направени изменения, които фокусираха военните сили изключително върху отбраната на външните граници.

В ретроспекция е интересно да се отбележи още нещо. В Турция е широко разпространено мнението, че военното отстраняване от власт и екзекуцията на министър-председателя Аднан Мендерес през 1960 г. е свързано с опитите му да установи широкомащабно сътрудничество със СССР. Наистина може да се проследи определена закономерност между превратите в Турция и опитите на тази страна да се преориентира към Русия. Изненадващо, последният опит за преврат през 2016 г. също беше предшестван от „извинителното писмо“ на Ердоган до руския лидер Владимир Путин за инцидента с нашия самолет в Сирия.

Последният опит за преврат, за който Бахчели предупреди през юли 2016 г., беше първият провал на армията. Въпреки че трябва да се признае, че тогава в него участваха по-малко от 3% от общия личен състав на въоръжените сили - и нито един представител на Генералния щаб, както се е случвало много пъти в миналото преди Ердоган, не пое отговорност за опита за сваляне на президента този път. Разузнавателните служби всъщност осуетиха преврата, принуждавайки участниците в него да действат неподготвени, много по-рано от планираното. Освен това в драматичните събития от нощта на 15 юли, когато загинаха над 250 цивилни и военнослужещи, участваха и подчинени на дирекция „Жандармерия“, която е институция на подчинение на МВР. Това е точно структурата, в която бунтът пусна корени днес.

Изглежда, че потенциалните заговорници биха могли да вземат предвид техническите подробности от миналото с неконституционната смяна на властта от военните. За заговорниците стана ясно, че успехът на каузата - свалянето на Ердоган - зависи от това доколко ще успеят да се инкорпорират в съществуващата политическа система, да си осигурят подкрепата на високопоставени служители и сили за сигурност, както и на криминални структури. Ето защо чистките на армейския команден състав както преди опита за преврат (случаите “Ергенкон” и “Бальоз”), така и след преврата, както и редица законодателни ограничения, които не позволяват законна намеса на армията в политиката, не бива заблуждава никого. И още повече да притъпяват бдителността на турските компетентни органи. Практиката показва, че при определен интерес на авторите на „оранжевите революции“ почти всичко може да послужи като повод за сваляне на законната власт.

Например скоро след обявяването на неблагоприятните за ръководството на страната резултати от местните избори източната част на Турция започна да кипи. Компактно живеещите в източните провинции кюрди смятат, че властите са ги обидили с решението на Министерството на правосъдието да отстрани техния кандидат Зейдан от изборите. Въпреки че решението за отстраняване на кандидата от изборите беше продиктувано от желанието на властите да поправят грешката на избирателната комисия, допуснала политик със съмнително минало да участва в изборния процес. В резултат на това официална Анкара трябваше да направи отстъпки пред радикалната тълпа, която започна буквално да атакува офисите на управляващата партия и силите за сигурност.

Турция беше и си остава вкусна хапка за всеки западен кукловод. Страната се намира на кръстопътя на ключови търговски пътища. И Ердоган само укрепва тази геостратегически изгодна позиция на републиката чрез включването ѝ в перспективни проекти на международни икономически коридори. Неслучайно през пролетта на 2024 г. Турция, Ирак, ОАЕ и Катар обявиха грандиозен проект, който до 2028 г. може да промени качествено процесите в региона. Става дума за транспортно-логистичния проект „Пътят на развитието“, който ще свърже Европа и Азия през Турция и Ирак. Анадолската агенция го нарече „Новият път на коприната“. Всъщност „Пътят на развитието“ може да се превърне в път към упадъка на лобирания от американците алтернативен коридор „Индия – Близък изток – Европа“. Дори само тази причина е достатъчна, за да може Вашингтон да се стреми да се реваншира с Ердоган по всякакъв начин. Но има още десетки причини.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101