Към какво се стреми Русия днес в Близкия изток и какво може да предложи Русия на Близкия изток днес? С какво смислово послание стига до този регион? Всички наши партньори са наясно, че силовият компонент сам по себе си, военното превъзходство на руската армия и руското оръжие не са достатъчни за разрешаване, отслабване или дори „замразяване“ на конфликтите между мюсюлманите и Израел, между сунитите и шиитите, между различните държави, народи и вероизповедания на Близкия изток.
Трябва да се отбележи, че за мнозина на Запад завръщането на Русия в Близкия изток, при това като доминираща сила, беше напълно неочаквано. Когато започнете да им обяснявате, че тук няма нищо неочаквано, че те просто имат кратка историческа памет - те се удивляват дори още повече. За тях „референтната точка” и норма е ситуацията в средата на 90-те, когато Русия се беше запътила към разпадане, а по отношение на външнополитическите си интереси - към нулата. Времената на СССР, да не говорим за Руската империя, просто изпадат от погледа им.
Съвсем наскоро бях в Египет, който се отнася както към Близкия изток, така и към Африка, там се проведоха срещи с представители на експертната общност в Близкия изток и други събития, посветени на юбилея на Евгений Максимович Примаков. Именно там идеите, които се опитах да формулирам, бяха изразени доста открито. Досега не успявахме да предложим на египтяните никакъв нов наратив, никакви нови значения след хидроелектрическия комплекс в Асуан. И такива значения се очакват от нас, не само в Египет, но в целия Близкия изток и в света като цяло. Туризмът, разбира се, е нещо хубаво, но не го бъркайте нито с емиграцията, нито със сериозната дипломация. Разбира се, в "земята на пирамидите" в момента търсят контакти с Русия и се стремят да станат един от основните ни партньори в региона - по-специално, египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, заедно с руския президент Владимир Путин, беше съпредседател на неотдавнашния форум “Русия-Африка”, проведен в Сочи. Там силно се надяват, че „отгоре“ ще бъде дадена заповед за разработване на целия спектър от руско-египетски отношения, приблизително същият, както в случая с руско-турските отношения. Но освен командата „отгоре“, имаме нужда и от готовност „отдолу“. Надявам се работата на “Изборский клуб” да се превърне в един от важните фактори за повишаване на подобна готовност.
Превод: В.Сергеев