/Поглед.инфо/ Очакваният от много анализатори процес на дестабилизация на ситуацията в Централна Азия и Закавказието може да започне още през май. На срещата на високо равнище на Г-7, която ще се проведе този месец в Япония, европейците възнамеряват да представят следващия, единадесети по ред, пакет от санкции. Новите ограничения, освен стандартното разширяване на броя на санкционираните (предимно физически лица), могат да съдържат редица нововъведения по отношение на премахване на вратичките за заобикаляне на вече наложени санкции.

Европейският съюз, а след това и Г-7, възнамеряват да улеснят процедурата за налагане на вторични санкции на страни, които според европейците помагат на Русия да заобиколи вече наложените ограничения. Може да се предположи, че фокусът на вниманието е върху държавите, през чиито територии се извършва паралелен внос на санкционирани стоки или стоки, чиито доставки за Руската федерация са ограничени от самите производители. Сред тях се открояват Казахстан, Турция, ОАЕ, Армения, Киргизстан, Грузия и, разбира се, Китай.

Според “Блумбърг” е малко вероятно тези мерки да са насочени към Китай. Под въпрос са и вторичните санкции срещу Турция и ОАЕ. Може да се предположи, че по отношение на Турция санкционният механизъм може да се използва като допълнителен лост за натиск върху Ердоган в случай на спорни резултати от предстоящите президентски избори и опит за отстраняване на действащия президент от политическата сцена на фона на на протести на опозицията, ако, разбира се, има такива. Санкции срещу ОАЕ са малко вероятни, тъй като рискуват да изострят и без това сложните отношения между Запада и арабския свят.

Но най-близките съседи на Русия, които са по-малко устойчиви на влиянието на Запада - преди всичко Казахстан, Грузия и Армения - могат да станат жертви на вторични санкции. И не само санкциите на ЕС, но и на САЩ, от които може би още повече се страхуват в Астана, Ереван и Тбилиси. Досега, внимателно балансирайки между възможностите, предлагани от санкционната война между Русия и Запада, и заплахата от наказание за помощта за заобикаляне на санкциите, тези страни могат да бъдат принудени да направят избор. Малко вероятно е ЕС, който е един от основните инвеститори в казахстанската икономика, да спре инвестициите. Но да се наложат ограничения върху парите и имуществото на казахстанския елит – защо не?

От друга страна, нарастват проблемите в икономиките на централноазиатските страни в Закавказието. Спазването на западните санкции не само ще ги лиши от лесни пари за „затворени очи“ при доставките на западни стоки за Русия, но, разбира се, ще усложни и без това сложните отношения с Москва. Как може да изглежда търговската война с Русия може да се съди по примера на функционирането на Каспийския тръбопроводен консорциум, който се счупи „навреме“, когато антируската реторика на казахстанските официални лица ескалира, след което неочаквано възобнови работа, когато такава реторика и действията стихнаха.

Рискът от дестабилизация в страните, които се намират между чука на западните санкции и наковалнята на руския отговор, нараства многократно. А опитът показва, че Казахстан, Армения, Грузия не се нуждаят от много дърва, за да пламтят ярко. В този контекст си струва да се има предвид кой на първо място печели от дестабилизацията по руските граници, като се има предвид степента на зависимост на тези страни (преди всичко техните елити) от Запада, както и разликата между интересите на елитите и интересите на икономиката и населението.

Русия полага всички усилия да не бъде въвлечена в нов конфликт в постсъветското пространство. Нито втората Карабахска война, нито открито антируските атаки на Казахстан и Армения – като гласуването за антируски резолюции на ООН – подтикнаха Москва да отвори втори фронт. И това е абсолютно правилна позиция, въпреки голямото изкушение и възможности за демонстриране на сила.

Всъщност сега Западът иска да разиграе същия сценарий, който се разигра в Украйна през пролетта и лятото на 2013 г. Тогава страстите на втория Майдан още не бяха пламнали, но търговската война между Москва и Киев вече беше избухнала с мощ. „Сиренената“, „шоколадовата“, „млечната“ и други войни засегнаха вече не елитния бизнес (газовите схеми), а широк кръг от предприятия, засягайки доходите и качеството на живот на много по-широк кръг от хора.

Въпреки че Русия имаше повече инструменти за натиск в тази търговска война, резултатът беше точно обратният. Причината е споменатото вече различие в интересите на елитите и икономиките на съседните на Русия държави, както и недооцененото желание на елитите да търгуват с националните интереси в замяна на лични облаги и политическа кариера.

Сега, след десет години, играта стана още по-сложна, а рисковете се увеличиха многократно. Пожар с дължина почти 8000 километра (общата дължина на границите на Русия с Казахстан и Грузия) определено не е необходим на Москва сега. А ресурсите на западните страни в Казахстан, Грузия и Армения, макар и големи, не са неограничени. Чрез прехвърлянето може например неочаквано да се изгубят доставките на казахстански уран за европейски и американски атомни електроцентрали или дори да се загубят напълно активи, както загубиха канадските собственици на киргизката златодобивна компания “Кумтор”.

С Армения е по-сложно: нейният елит е открито враждебен към Москва, за разлика от арменския народ. Но не толкова отдавна грузинският елит беше същият, ярък представител на който сега е в грузински затвор. Това означава, че саморазрушителната лудост на арменските власти може и да е лечима.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?