Това изглежда доста странно, понеже президентът на Русия сам, както става обичайно с него, отрано е обяснил всичко разбираемо. На 18 ноември 2021 г., на разширено заседание на руското външно министерство, той нареди да се поддържа „известно напрежение“ по западните граници на страната, но в същото време да не се допуска възникването там на “някакъв ненужен ни конфликт”.
Именно тази инструкция, според руските преговарящи, се спазва стриктно оттогава. В същото време Путин предложи дипломатите „да се стремят към предоставянето на сериозни дългосрочни гаранции на Русия, за да гарантират нашата сигурност в западна посока“. В изпълнение на тази инструкция руската страна представи добре известни писмени предложения под формата на проекти на два правно обвързващи международни документа.
Не се очаква нахлуване
Русия непрекъснато подчертава, че не е имала и няма планове да нахлуе в Украйна. Това отново следва от президентската директива за предотвратяване на конфликти.
Но наистина се предвиждат "военно-технически мерки" за принуждаване на партньорите към мир. Както руските дипломати са посочили достатъчно ясно, ако Западът отново се опита да игнорира легитимните усилия на Русия за гарантиране на собствената ѝ сигурност, то след време съответният брой руски системи ще се появят на съответните места, с които той ще трябва да се съобразява.
Полезни спорове
В същото време споровете на западните анализатори - поне за това дали САЩ и НАТО могат да затворят вратите на Алианса за Украйна, Грузия и Молдова, най-малкото дали Русия може официално да признае самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР или дори "да анексира Донбас" - сами по себе си изглеждат поучителни и полезни.
Например, британският политолог Анатол Ливен, в името на „премахването на заплахата от война в Европа“, се обърна към френския лидер с пряк призив: „Макрон, кажи „не“ на разширяване на НАТО в Украйна!". Според коментатора за Еманюел Макрон това би било действие в духа на великия му предшественик Шарл дьо Гол.
След разпадането на СССР времето за подобни дискусии е отдавна назряло и презряло. Но по-добре късно, отколкото никога. Оттогава Западът упорито възстановява европейската архитектура за сигурност, за да отговаря на неговите нужди, игнорирайки законните интереси на Русия. Сега тя най-накрая реши да сложи край на това и изложи свои собствени искания, основани на принципа на неделимостта на сигурността.
Защо сега
Защо тази дискусия започна точно сега, също като цяло е ясно. Москва, по нейно собствено признание се е решила . Просто няма къде да се оттегли повече под натиска на разширяването на НАТО.
Вашингтон има свои проблеми. Неговото илюзорно глобално всемогъщество избледнява, като безпристрастни наблюдатели като пенсионирания канадски военен анализатор и дипломат Патрик Армстронг пишат, че вече „Русия плюс Китай са по-силни от САЩ и техните съюзници във всяка мярка, която може да бъде измерена“.
Междувременно ръководителят на администрацията на Вашингтон Джо Байдън не вижда политически успех, рейтингите падат, а предстоят избори, които очевидно ще бъдат загубени от управляващата Демократическа партия. И тук му се предлага перспективата да остане в историята като един от главните създатели на солидна и справедлива система за поддържане на мира и сигурността.
Изкушението на подобен път е очевидно за мнозина: президентът на Йерусалимския институт по стратегия и сигурност Ефраим Инбар наскоро публикува колона „може ли Байдън да изгради нов световен ред чрез разведряване с Русия“. Между другото, Инбар е братовчед на Джоузеф Либерман, бивш влиятелен сенатор от демократите в САЩ и кандидат за вицепрезидент на САЩ. Либерман и Байдън работеха в тясно сътрудничество през годините си в Сената и веднъж пътуваха до Москва заедно, за да се срещнат с руските депутати и президента Путин.
Какво следва
Сега никой не знае със сигурност какво ще сложи край на настоящия руско-американски диалог. Но не може да се каже и че перспективите са неясни.
Вече беше обявено, че тази седмица Съединените щати трябва да представят своя подробен писмен отговор на писмените предложения на Русия (руският външен министър Сергей Лавров щеше да попита за това своя американски колега Антъни Блинкен, но няма сигурност, че САЩ са готови за прозрачност). След това документите ще бъдат обсъдени на експертно и министерско ниво. Ако се наложи, лидерите ще се включат отново, а Блинкен говори за тази възможност дори с повече ентусиазъм от Лавров.
Като цяло има смисъл да не се изграждат конспиративни теории, а да се слуша по-внимателно какво казват в Москва директно и открито. И да се запомни руската поговорка, която казва, че лошият мир е по-добър от добрата кавга и че е по-добре да се спорите дълго време, отколкото да воювате."
Превод: В. Сергеев
