/Поглед.инфо/ На 2 февруари 1943 г. последната, южна част от 6-та армия на Вермахта капитулира в Сталинград. Северната част, водена от фелдмаршал Паулус, се предава два дни по-рано - на 31 януари. В Райха от 4 до 6 февруари е обявен тридневен траур. Над Германия прозвучава траурният марш от "Смъртта на боговете" на Вагнер.

И две седмици по-късно, на 18 февруари, говорейки в Спортния дворец в Берлин, министърът на пропагандата на Райха д-р Гьобелс казва, че „през последните 25 години Съветският съюз увеличи военния потенциал на болшевизма до безпрецедентно ниво“ и „е погрешно преценен" (въпреки че през януари 1918 г. Съветският съюз не съществува, а военният потенциал на СССР през 1933 г. е доста скромен) и призовава за тотална война: "Нашият лозунг трябва да бъде следният - "Станете, хора, и нека бушува бурята!".

Така завършва Сталинградската битка, започнала на 17 юли 1942 г.

Всичко това е доста шумно, а позицията на Райха в системата на международните коалиции след Сталинград е сериозно разклатена. След битката при Волга Япония и Турция се отказват от плановете си да влязат във войната. Европейските неутрални страни - Швеция и Швейцария - също започват да се държат по-независимо. И Райхът все по-малко може да разчита на преките си сателити (Италия, Румъния, Хърватия, Унгария, Словакия).

Преез лятото на 1942 г. началникът на щаба на Германия, генерал-лейтенант Йодл, измисля как да увеличи числеността на войските в посоката на пробива към Волга: да включи по-широко сателитните армии. Но именно те са първите, които не издържат на съветското контранастъпление и се разбягват. След Сталинград им се отщява да водят боеве. Дори половин век по-късно в италианските училищни учебници волжката степ е наречена Inferno ghiacciato - "Леден ад". Този ад води до падането на Мусолини и оттеглянето на Италия от войната.

Но дори във на пръв поглед послушна окупирана Европа започват да се чуват злобни приказки (не за печат): „Най-после разбойникът се натъкна на нож!“ По стените на варшавските къщи се появяват надписи, изобразяващи сърце, прободено от кама. На сърцето има надпис - "Германия", на камата - "Сталинград".

Най-вече се зарадват французите. Франция, напълно победена през 1940 г. и в най-дълбоко унижение, възприема Сталинград като източник на надежда (оказва се не безпочвена) за възстановяване на величието. Отново французите виждат дълбока символика във факта, че частите на Вермахта, превзели Париж през 1940 г., формират гръбнака на 6-та армия, унищожена на Волга: „Руснаците отмъстиха на Париж. Руснаците отмъщават на Франция!“ А във Франция все още има 167 градски топонима с думата "Сталинград".

Генерал-полковник Зайцлер, началник на германския генерален щаб, е съгласен с французите. След обкръжаването на германските войски близо до Сталинград предсказа съдбата на кампанията (освен ако, разбира се, не преувеличава своята смелост и далновидност в следвоенните си мемоари): „Мой фюрер, оставянето на 6-та армия в Сталинград е престъпление. Това означава смъртта или залавянето на четвърт милион души. Ще бъде невъзможно да ги спасим от този котел и да загубим такава огромна армия означава да се пречупи гръбнакът на целия Източен фронт”.

Въпреки че на 2 февруари 1943 г. гръбнакът все още не е строшен. Германецът беше силен и след Сталинград. През март 1943 г. последва контраатака на фелдмаршал Манщайн, който отвоюва Харков и Белгород. След това се води битката при Курск, чийто резултат не е предварително известен.

Истинското непрекъснато отстъпление на Вермахта започва едва в края на лятото. Тогава в Москва прозвучава първият артилерийски салют: „Нашите войски превзеха град Белгород! Нашите войски превзеха град Орел!“ И така нататък - до Берлин. За това са нужни (също да не забравяме) почти две години.

И през ноември 1942 г. фюрерът разговаря със споменатия началник на Генералния щаб. Фюрерът вярва, че въвеждането на новите тежки танкове “Тигър” в битка ще промени радикално ситуацията в обкръжението. "Развълнуван, със светещи очи, Хитлер се опита да ме зарази с ентусиазма си. Той изглеждаше нетърпелив за моето одобрение. Казах: "Разбира се, танковете "Тигър" имат високи бойни качества и от тях може да се очаква много. Но не знаем как ще действат в условията на руската зима. Освен това те все още не са изпитани в бойни условия. Засега в първите битки неочаквано са открити дефекти, за чието отстраняване е нужно дълго време. Така че не можем да очакваме “Тигър”да бъде 100% задоволителен от самото начало. Освен това все още няма достатъчно тигри”, разказва Йодл.

Ако заменим “Тигър” с “Леопард”, разговорът все едно се случва днес в бункера на украинския фюрер. Подозирам, че аналогиите ще се запазят и занапред.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?