/Поглед.инфо/ Съединените щати решиха да оставят самолетоносача “Нимиц” в Близкия изток и пряко свързаха това решение с някакви „ирански заплахи“. Най-вероятно ядрената подводница “Джорджия”, която е влязла в Ормузкия проток няколко седмици по-рано, е в същата група с “Нимиц”. Уроците, на които Вашингтон иска да научи Иран, също имат значение за Русия - и ето защо.

Ядрената подводница “Джорджия” влезе в Ормузкия пролив - тоест в непосредствена близост до бреговете на Иран - на 21 декември 2020 г. С голяма вероятност, заедно с "Нимиц", тя все още е някъде наблизо. Това е една от трите подводници от клас “Охайо”, които са превърнати в носители на крилати ракети “Томахоук” и бойни водолази. “Охайо” не е от най-новите класове подводници, но е много тиха. И най-важното при тях е силата на удара им.

Всяка от тези подводници носи 154 крилати ракети. Това е много. За сравнение, днес всички надводни кораби на руския флот имат общ залп от 160 крилати ракети „Калибър“. Ако добавим към това подводните сили и пълния товар на подводницата „Северодвинск“ със същите ракети, тогава ще имаме 210. С други думи, залпът на един “Охайо” може да се счита за почти същият като този на целия ни флот, или по-скоро всички наши кораби взети заедно.

Фактът, че говорим за подводница, също е важен, тъй като, за разлика от самолетоносача, тя може скрито да се разположи в зоната за бойна употреба. Нито един от потенциалните противници на Съединените щати няма значителни противоподводни сили. Използвайки прикритостта си, такъв съд може да се покаже точно под самия бряг на врага. Оставайки неоткрит, той е в състояние да изстреля залп, достатъчен да разруши голяма военноморска база с корабите в нея или няколко доста големи въздушни бази от лицето на земята. Нещо повече, това са  ракети в неядрени снаряжения! Ами ако някой ден се появи ядрено оръжие!?

А малкото разстояние, от което може да се извърши този залп, ще намали до почти нула времето, за което атакуваната страна ще може да организира отбраната. Курсът на ракетата може да бъде насочен, заобикаляйки зоните за противовъздушна отбрана, самата лодка е мобилна и може да атакува от зона, която не се контролира от крайбрежните радарни станции, а нейните ракети ще бъдат незабелязани от никого до момента, в който поразят целите си. Именно тези възможности сега САЩ показват на Иран.

Уроци за Русия

Какво можем да научим от появата на ядрена подводница „Джорджия“ в Персийския залив?

Първо, непроследимият носител на голям брой крилати ракети е мощен фактор във всеки баланс на силите. Залп на такава лодка е възможен по всяко време, когато е край бреговете на врага, и този залп за иранците би бил абсолютно внезапен.

Русия също има подводни крилати ракети. Пълният залп на руската атомна подводница “Северодвинск” е повече от три пъти по-малък от този на “Джорджия”, но все пак е много мощен. Но може ли руска подводница да бъде толкова скрита край американското крайбрежие, колкото американската край бреговете на Иран? Това е сериозен въпрос. Засега нашите подводници не могат да работят толкова свободно, колкото “Джорджия”, и никъде другаде. Възможността да откъснем нашите ударни подводници от проследяване на врага не е гарантирана. Освен това в техния арсенал няма нито анти-торпеда, нито съвременни средства за противодействие на вражеските торпеда. А няма гаранция, че в най-близко бъдеще Северодвинск няма да се наложи да пусне ракетния си залп срещу някой враг.

Вторият важен момент е, че е време руският флот да помисли за това да не позволи на вражеските подводници да се приближат до нашите брегове. Или поне да контролират движенията им. Това не означава, че това е проста задача, но все пак е разрешима.

Днес американците са напълно способни да разположат такива носители на ракети край нашите брегове. Още по-лошото е, че и другите “Охайо” могат тайно да изстрелват балистични ракети. При поразяване по „плоска“ (ниска) траектория времето за полет на тези ракети ще бъде по-кратко от времето за реакция на нашите сили за въздушно-космическа отбрана и стратегическите ракетни сили. Нямаме никаква възможност за отблъскване на такива залпове и не се очаква, а новите американски бойни глави W76-2 осигуряват достатъчна точност, за да компенсират възможните отклонения на ракетите от курса. Нарастващата неадекватност на американските политици ни принуждава да разглеждаме сериозно подобни сценарии.

Единственият начин за справяне с такава заплаха е проследяването на ракетоносеца и наличието на сили и средства, готови, ако бъде наредено, да го унищожат. Американското влизане в Персийския залив трябва да служи като добро напомняне за всички тези неща.

Друга важна „камбана“ са бойните водолази на американската подводница. Американците имат дълга и успешна история на подслушване на нашите комуникационни линии по морското дъно. И бойните водолази се занимаваха с поставянето на оборудване за това "подслушване". “Джорджия” може и да ги превозва и няма гаранции, че в Персийския залив не са изпълнили никаква задача, която е останала в сянка на фона на демонстрацията пред Иран на присъствието на самолетоносач и такава подводница недалеч от брега му. И отново, единственият наистина работещ начин за избягване на проблеми с всички видове "тюлени" е проследяването на техния носител.

В крайна сметка пътуването на “Джорджия” до бреговете на Иран изисква да се обърне внимание на противоподводните, противоминните и противодиверсионните сили на руския флот. Нещо повече, пред очите ни е „огледален пример“ за това как нашите подводници са заплашвали територията на Съединените щати, а американските противоподводни сили са прекарали десетилетия в неутрализирането на тази заплаха.

Подводна конфронтация на Студената война

Съветският съюз създава ракетни войски със сериозна сила едва в началото на 70-те години. Преди това в началото страната ни имаше много малък брой междуконтинентални балистични ракети Р-16, а до 1963 г. СССР няма възможност да нанесе удар срещу САЩ. Всичко, което ракетните войски имат за тази цел, са пет установки за ракета Р-7, които трябва да бъдат подготвени за изстрелване поне два часа. Те нямаше да оцелеят при първи американски удар.

СССР има малко под двеста стратегически бомбардировача, способни да достигнат САЩ, да хвърлят ядрена бомба и да се върнат. Но без предварителен смазващ ракетен удар, който би срутил комуникациите на противника и би унищожил по-голямата част от силите за ПВО, възможностите на машините на “Туполев” и “Мясищев” са много ограничени, а шансовете за завръщане у дома от бойна задача са ниски. Но най-важното беше, че бомбардировачите първо трябва да оцелеят при ядрената атака от врага, който всъщност знае местата им за разполагане.

Каква е основата на ядреното възпиране преди началото на седемдесетте? Подводници, въоръжени с балистични ракети. Първоначално дизел-електрически подводници от проект 629 с по три балистични ракети приближават бреговете на САЩ. Ракетите с малък обсег Д-1 и Д-2 принуждават лодките да се приближат на няколкостотин километра до американските брегове и да дежурят там. Дори изразът беше „да се разхождаш под Америка“, до самия бряг. От 1964 г. към тях се присъединяват първите ядрени ракетоносци - подводници от Проект 658. Тези лодки първоначално носят също ракети с малък обсег Д-2.

И лодките изпълняват задачата си, осигурявайки гарантирана възможност за ответен удар срещу САЩ дори след хипотетично пропуснат първи удар срещу СССР. След като стратегическите ракетни сили придобиват мощ, съветските ракетни подводници продължават да патрулират в Атлантическия и Тихия океан, като са на разстояние, от което техните ракети могат да достигнат територията на потенциален враг.

Американците инвестират в противоподводна отбрана просто немислими средства десетилетия, като са постигнали много сериозен успех. Но нека се запитаме - ако не трябваше да харчат време и пари за невероятна отбрана в океана, за какво биха ги похарчили тогава? Бихме ли искали това "нещо"?

Подводно предизвикателство

Днес, от една страна, се сблъскваме със същия проблем, с който тогава се сблъскват САЩ - вражеските подводници могат да ни заплашват точно до нашето крайбрежие. За съжаление Русия не произвежда противоподводни самолети (има смешно количество съветски произведени Ил-38 и Ту-142М), или хеликоптери (Ми-14 и Ка-27ПЛ не се произвеждат масово). Броят на новите кораби, способни да изпълняват мисии срещу подводници, е също малък.

От друга страна, няма да ни е лесно в настъплението. Новите подводници „Ясен“ и „Ясен-М“ не са ловци на вражески подводници, те са носители на крилати ракети, които сами се нуждаят от прикритие от някой бърз торпеден катер-убиец, но и ние не ги изграждаме. А противоподводните сили, способни да защитят лодката, докато тя се загуби в океаните, също са необходими за настъпателни операции. Всъщност, разполагайки с ракетни подводници, способни да нанесат мощен удар на всеки враг (“Северодвинск” и скоро “Ясен-М”), ние нямаме способността да подкрепяме техните действия. На свой ред, също няма какво да попречи на вражеските подводници да работят свободно. Нашият флот би могъл да се справи с една или две, но няма да има една или две.

Демонстрацията на „Джорджия“ в Персийския залив ни загатва, че е време да се заемем сериозно с проблемите на подводната война. Засега американците само сплашват, при това не нас, а Иран. Независимо дали ще успеят да накарат персите да се страхуват или не, ние трябва да сме готови както сами да създаваме подобни заплахи, така и да предотвратим създаването им за нас. Миналите примери показват, че сме могли да играем такива игри в миналото, макар и в ядрена версия.

Превод: В. Сергеев