/Поглед.инфо/ Нова мащабна военна криза пламна в една от най-важните африкански държави - Етиопия. На пръв поглед централното правителство, представено от лауреата на Нобелова награда за мир, успешно усмирява бунтовната провинция в името на триумфа на демокрацията. Истинските корени на конфликта обаче засягат жизненоважните интереси на Египет и глобалната конфронтация между САЩ и Китай, и дори Русия.

Ужасната 2020 г. донесе две големи войни в Африка. Една на северозапад, където Мароко се опитва окончателно да разреши въпроса за интеграцията на Западна Сахара (която ООН и редица световни държави признават за територия, окупирана от мароканците). Другият е на изток, в Етиопия, където премиерът Абий Ахмед Али (между другото, миналогодишният лауреат на Нобелова награда за мир) започна война с етиопската провинция Тиграй, която отказва да признае неговата власт.

Цената на амбицията

Етиопският конфликт е по-интересен от мароканския. Е, или по-поучителен. На пръв поглед това беше причинено от дългогодишен проблем, когато малцинство завзе властта, контролира я - и след това не приема факта, че тази власт му е отнета.

Арогантното малцинство в африканския случай са лидерите на етиопския регион Тиграй, малка провинция в северната част на страната, в която живеят почти 9 милиона души (по-малко от 10% от населението на цялата държава). В продължение на много години хората от тази провинция са, ако не ръководните органи на етиопската политика, то поне един от основните герои.

Народният фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ) е основният играч в Етиопския народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ). Конфедерация от бунтовнически движения, която се бори срещу марксисткия режим на местния диктатор Менгисту Хайле Мариам и след това го свали през 1991 г. След това ЕНРДФ се превърна в политическа сила, която установи собствена диктатура в страната и спокойно управлява до 2018 г. До момента, в който част от етиопския елит реши да си играе на демокрация.

Война на нелегитимните

През 2018 г. младият и амбициозен Абий Ахмед Али (председател на една от политическите сили в ЕНРДФ, Оромска демократичната партия) стана министър-председател на страната. Той замисли реформа, включваща отклонение от етническата политика. За тази цел премиерът Али, разчитайки на народната подкрепа, разтвори фронта и създаде на негово място Партията на просперитета, която включваше три от четирите основни партии на ЕНРДФ.

Само НФОТ отказа да се ребрандира - хората от Тиграй искаха да живеят и да управляват страната както преди. Поддържайте своето господство или, както вярва “Уолстрийт Джърнъл”, „диктатура“ в етиопската политика. Те обаче много бързо осъзнаха, че са не просто в изолация, а под чука на репресиите - например, срещу лидерите на Тиграй бяха образувани дела за корупция.

Отношенията между Тиграй и централните власти започнаха рязко да се влошават и през втората половина на злополучната 2020 г. достигнаха своя връх. През август Етиопия трябваше да избере нов парламент, но поради епидемията от коронавируса през март беше решено да се отложат изборите за неопределено време.

Някои хора нарекоха това решение демократично узурпиране на властта - от почти сто милиона население на страната на 1 август едва около 10 хиляди души бяха болни и само около 300 починаха. Сред тези „някои“ бяха и властите на Тиграй. Противно на решението на Адис Абеба, те проведоха регионални избори, сформираха нов парламент и обявиха, че етиопският премиер е по-нелегитимен.

В отговор на това етиопският парламент вече гласува да лиши Тиграй от федерално финансиране - става дума за 281 милиона долара за тази фискална година. Според председателя на камарата на федерацията (горната камара на етиопския парламент) Адем Фарах, новите власти на Тиграй са нелегитимни, което означава, че не трябва да получават средства от бюджета. Провинциалните власти нарекоха тази формулировка „равносилна на обявяване на война“.

И войната започна много бързо. Нещо повече, по предложение на министър-председателя Абий Ахмед Али, който обвини народа на Тиграй в нападение над етиопска военна база, започна настъпление към провинцията.

Да почистим колоната

Теоретично Тиграй имаше шанс да оцелее. Да, борбата срещу 90% от населението на собствената страна не е лесна. Да, етиопските сили от 140 000 бойци не са вербувани новобранци. Те са преминали войната със Съюза на ислямските съдилища в Сомалия, воювали са срещу еритрейците. От друга страна, така се случи, че командващият състав на армията беше до голяма степен от провинция Тиграй, а най-доброто оръжие стои в базите в провинцията (която граничи с все още неприятелска Еритрея). Въоръжение, което, разбира се, веднага се озова в ръцете на бойците от Тиграй.

Сега обаче, след резултатите от двуседмичния конфликт (който вече отне хиляди човешки животи), можем да кажем, че Тиграй го губи. И въпросът не е в това, че етиопската армия успя да превземе западната част на провинцията и да усложни снабдяването на въоръжените сили на Тиграй от Судан. И дори че етиопските войски настъпват към провинциалната столица Мекеле. И факт е, че премиерът Али се оказа с правилните геополитически цели, докато Тиграй имаше лоялност към грешните приятели.

На пръв поглед деетнизирането на етиопската политика от Абий Ахмед Али е едновременно необходимо и полезно. Ако една държава, която има 80 народа на 110 милиона души, говорещи 90 езика, не надхвърли трибализма във вътрешната политика, тогава това се превръща в проблем. Не става въпрос дори за някои лидерски амбиции на държавата на африканския континент - а за оцеляване.

В близко бъдеще Етиопия ще бъде изправена пред сериозен икономически, политически и дори възможен военен конфликт с могъщия Египет. Етиопците строят най-голямата африканска водноелектрическа централа "Ренесанс" на Син Нил - а египтяните са заплашени от загуба на огромно количество вода, суша, реколта, глад и от икономически колапс. Последните тристранни преговори между Египет, Етиопия и Судан (които също имат свои интереси в проекта) всъщност се провалиха поради категоричния отказ на Кайро да приеме каквито и да било неблагоприятни компромиси - в крайна сметка за него въпросът отново не е престижът, а националната сигурност. Всичко това увеличава вероятността от война между държавите. И ако Египет я започне със застанала зад него Саудитска Арабия, тогава с кого ще бъде Етиопия? С петата си колона Тиграй ли?

Премиерът Али реши да изчисти тази пета колона. И в същото време, благодарение на това прочистване, укрепва отношенията с мощни нови приятели - Съединените щати.

Нека да покажем кой е шефът

Напоследък Вашингтон изтласква Китай от Африка. Неспособни да се конкурират със системната китайска икономическа политика (Пекин е инвестирал огромни суми пари в Черния континент), американците се фокусират върху преврати, разпадане на държави, както и магическата дума „демократизация“.

Етиопия, ключовата държава в Източна Африка, представляваше особен интерес за САЩ. И тъй като управляващите политици на Тиграй в страната бяха близки приятели с китайците, през 2018 г., Щатите подкрепиха етиопския премиер Али от народа Оромо. Който - изненада - започна да се бори срещу тиграйците. Всички западни медии веднага започнаха да пишат комплимент за този млад африкански лидер, който реши да преодолее трибализма в страната си и да се откаже от диктатурата в полза на демокрацията. Западните интелектуалци се обявиха за подобряване на статута му и му присъдиха Нобелова награда за мир за 2019 г.

Преходът от изолирането на Тиграй към война с тях може да бъде свързан както с естествения ход на събитията (конфликтът между централните власти и бившите владетели на страната е неизбежен), така и с факта, че регионът стана някак прекалено пренаселен през последните месеци. Руснаци бяха добавени към вече работещите тук китайци, американци, турци и французи - президентът Владимир Путин обяви откриването на военна база в Судан. Следователно Щатите трябва да покажат на всеки кой е шефът в региона - и в същото време, вероятно, да накажат Судан. В крайна сметка бежанците вече са се втурнали към тази държава, опустошена от дългата гражданска война. Десетки хиляди от тях вече са преминали границата - и всеки ден още няколко хиляди се присъединяват към тях. ООН предупреждава за възможна нова хуманитарна катастрофа.

Превод: В. Сергеев