"Направете така, че да пее, нека да танцува, но най-вече, измислете си го".
Но заговорниците не са най-големите жълти таблоиди, за които човек естествено би си помислил, че имат трудни отношения с фактологията през повечето време. Не, този път заговорниците са Таймс и Телеграф, които са твърди шампиони на журнализма и опори на британското общество.
Някой наистина се е развилнял срещу ливанската шиитска група Хизбулла, която действа като прокси на Иран в Близкия изток.
Хизбулла играе много добра игра на димки и огледала с медиите и не позволява на високопоставените си членове да говорят свободно с журналисти, което обяснява защо авторите се отнасят твърде много, когато пишат за тази прочута организация.
Но това трудно може да мине за оправдание, когато си измисляш истории от нищото.
Да вземем например Съндей Таймс, чийто ирландски кореспондент и експерт по ИРА наскоро сътвори материал, който беше агонизиращ триумф на безполезността, ако не и пример за разбит рекорт на това какво можеш да сътвориш без доказателства, с ненадежден източник, липса на усилия и абсолютна ефективност.
"Новата ИРА създава връзки с Хизбулла", беснеят в заглавието си от Таймс.
И все пак, само секунди след началото на четеното, човек може само да се разсмее на тази художествена творба, маскирана като журнализъм.
"Смята се, че Новата ИРА, най-голямата дисидентска ирландска републиканска група е започнала да формира съюзи с Хизбулла и радикални организации в Близкия изток, които може би й предоставят оръжия и финансови средства".
Смята се, че ИРА е формирала съюз с Хизбулла?
Невероятно!
И така, кой "мисли", за да може тази статия да се публикува и да изпъкне? Бившо ченге под прикритие, което провалило прикритието си, сега мисли, че хора от ИРА са пътували до Ливан през 2018 година и са посетили също така иранското посолство там с единствената цел да придобият оръжия от.... Хизбулла.
Просто невероятно!
Предвид това, че Хизбулла не прави оръжия и със сигурност не ги продава на съратници и съмишленици и подобни групи по света, това е извод, който спира дъха и се базира изцяло на едно посещение.
Но чакайте! Дайте няколко дена на рамията от копи-пейст журналисти "експерти" по Близкия изток и ненормалната история ще набере бързо сила.
Да продължим с изданието Нешънъл, което е торбата с лъжи на Обединените араббски емирства, което започна толкова добре в ранните си дни, когато бивш редактор на британския Телеграф ги ръководеше, но което сега е толкова лошо, че много от британските журналисти там ми казват, че трафикът на сайта се е спаднал почти до нищо.
И кой може да види читателите, когато някои от тези статии са такива надути балони, че никой не иска да сложи името си под тях?
Кучето не ухапа човека
Материалът за Хизбулла от Съндей Таймс беше дубликиран многократно, а процесът бе толкова добре направен, че да не се видят следите. Той продължи да разнищва темата за това как ИРА купувала оръжия от Хизбулла и всъщност включи няколко интервюта от експерти.
Но това само послужи за целта да се създаде представата, че за материала е работено, с както казват в статията, източници на британската полиция, които твърдят, че опитите за контакти между Новата ИРА и Хизбулла са стари новини и подобни връзки са били направени възможни преди много години, както и че ставало повече въпрос за имиджа на новата ирландска организация, отколкото придобиване на въоръжение.
"Изглежда, че са създавали връзките между Новата ИРА, Иран и Хизбула", каза източник от разузнаването.
"Никакви оръжия от Хизбулла не са получени, макар, че са на ръба да сключат някаква форма на споразумение, но сега цялото нещо се провали и остана в прахта", твърди източникът.
И така, история за куче, което не е ухапало човек.
Нищо чудно, че могъщите владетели в Абу Даби са се отказали от опита си да представят Нешънъл като надежден вестник един ден и вместо това гледат да създадат ново международно новинарско издание в Лондон, според моите източници.
Отварям скоба за да кажа, че в Близкия изток не затваряш кепенците на новинарска организация, която не се представя добре, а просто започваш нова с намерението старата да си умре по естествен път.
Но това не попречи на про-саудитския ежедневник "Араб Нюз" да подхване темата - вестник, който няма срамота да публикува какви ли не фалшиви новини от генерирани от компютри измислени личности, които не съществуват, и които най-вероятно са създадени от Обединените арабски емирства (където се пишат материалите им).
И това е според разследване, което ги хвана по гащи, тъй да се каже.
Точно като статията на емиратския Нешънъл (която също няма автор), Араб Нюз бълва същия боклук с такова вопиющо отрицание към фактите, че се чудите защо ЦРУ си правиха труда да разследват редактора им през 2015 година, след като той представи себе си и случайните си онлайн дейности като продукт на разузнавателно-сексуален капан в Осло.
Всяка една история за Хизбулла генерира огромен брой кафяв близкоизточен журнализъм. Някои вестници в Близкия изток като Аннахар в Ливан например, знаят само модела копи-пейст.
Но чакайте. Дейли Телеграф няма да остане отвън на студа, когато вътре на топло става груповото изнасилване. И този вестник твърди в свой материал, който е силно отричан от тези, които познават Хизбулла в Ливан, че шиитската група прекарва амониев нитрат в Европа.
От Телеграф се позовават на американски разузнавателни източници. Аз разбира се, не се съмнявам, че този американски източник е казал това, но защо хората въобще купуват вестници?
За да могат журналистите да ни напътстват през плетеницата на намеси и дезинформация, разбира се, а не само за да четат как се папагалства наратива на Вашингтон, който така удобно се вписва в това, което западните читатели обичат да четат за "терористичните" организации.
Преди една година Телеграф имаха голям материал за доставки на амониев нитрат, които са били конфискувани от британските сили за сигурност близо до Лондон. Според тях въпросните били държани от терористи, които имали "връзки" с Хизбулла.
Но какво значи това?
Ако тези терористи са погледнали една статия онлайн в ливански уебсайт, за когото се смята, че има общо с Хизбулла, достатъчно ли е това за казионните медийни издания да свържат нишките?
Ако британските журналисти коректно разказваха за терористичните дейности, извършени от Хизбулла или Иран, когато те наистина са извършителите, какъвто беше например случаят с Локърби, когато беше обвиняван либийският лидер в продължение на цяло десетилетие, хората може би щяха отново да имат някакво доверие на големите казионни медии.
В момента всичко, което Таймс и Телеграф правят във Великобритания е да подкрепят наратива на американския президент Доналд Тръмп, който в даден момент може да тръгне на война срещу Иран, уж в акт на "защита", благодарение на тези секси истории.
Същата работа е и що се отнася до Китай.
Неотдавна се писа, че британски представител, който работи в Брюксел за лобистка група е предоставял информация относно Европейския съюз на властите в Китай.
Чудесна история, но само ако беше истина.
Историята на Фрейзър Камерът има всички белези на добър шпионски разказ. Самият той е агент на МИ6 до 1991 година, но има малко доказателства, които да докажат твърденията срещу него, че самият той целенасочено е разпространявал ключова информация от Европейския съюз към Китай. Въпреки, че той си признава, че някои от китайските му контакти може и да работят за официален Пекин.
Идеята, че Камерът ще има толкова важна информация от висшите кръгове на Европейската комисия е просто смехотворна.
Джеймс Бонд, но в Брюксел. Не бихте могли да измислите такова нещо!
Нови журналисти, по-ниски стандарти
Измислените секси истории за Хизбулла, Иран и Китай, за съжаление са неизбежният дериват на новото поколение журналисти и редактори в нюзрумовете, което е изгубило чувството си за пинадлежност и вече не следва аксиомата:
"Историята е цар."
В днешно време тези теми са храна за журналистите, които безконтролно се впускат в приказни разкази, за да държат себе си в светлината на прожекторите сред съвременниците си, без страх от отговорност.
Това корумпира напълно професията, но в същото време държи службите за сигурност щастливи. Двойно почукване един вид.
Проблемът, който редакторите на Таймс и Телеграф трябва да забележат е, когато техните служители започнат да бълват подобна необоснована и непрофесионална помия.
Лошото е, че тя има неприятния навик да се акумулира и да набира сила от само себе си. И това отново, зависи от наистина много лошите нива на професионализъм и натиск върху журналистите, които имат за цел да генерират още и още материали.
Виждали сме го и преди с голям брой журналисти, които се хванаха на линията "Асад използва химически оръжия" и не можаха да излезнат от нея, когато се появиха неопровержими доказателства, че в основата на цялото твърдение няма никакви солидни доказателства.
Но как градиш върху основа от лъжи? Само с още лъжи.
Очаквайте скоро статии от типа на:
"РАЗКРИТО: Хизбулла в Обединеното кралство" или "Мрежа на ирански агенти в южните части на Англия".
Разбира се, в тези сладки истории ще има много позовавания на "разузнавателни източници", но нито едно твърдо доказателство, което да ги потвърди и направи надеждни.
Превод: СМ
* Мартин Джей е награждаван британски журналист, работещ от Мароко, където е кореспондент на Дейли Мейл. Отразявал е Арабската пролет за CNN, както и за Евронюз. От 2012 до 2019 работи в Бейрут за редица международни издания, включващи BBC, Ал Джазира, РТ, Дойче Веле и много други.
