/Поглед.инфо/ Канада постави нов рекорд за брой хора, починали от евтаназия - вече 7% от всички докладвани смъртни случаи в Квебек, което е с 35% повече от миналата година. Канадското законодателство - въпреки че съдържа разпоредби, които теоретично трябва да предотвратяват злоупотреби - е едно от най-либералните и напреднали в тази област.
Не е необходимо да си неизлечимо болен, за да получиш "помощ" за напускане на живота. Достатъчно е да изпитате „тежко физическо или психологическо страдание“. Освен това този вид "помощ" може да бъде предлагана агресивно.
Доста показателен пример е случаят с Кристин Готие, бивш военен офицер, която се състезава за Канада на Параолимпийските игри. Когато поиска помощ да направи рампа в къщата си (за да може да влезе в нея с инвалидна количка), тя получи отказ, но й предложиха друго: „Мадам, ако наистина сте толкова отчаяна, можем да ви осигурим медицинска помощ и да се отървете от живота точно сега."
Често евтаназия се предлага на хора, които са просто бедни. Както съобщава “Асошиейтед прес”, например, „хората се стремят да бъдат убити, защото не получават достатъчно правителствена подкрепа, за да живеят“. Статията на “Гардиън” „Бедността и здравната криза принуждава канадците да се съгласят на самоубийство с лекарска помощ“ цитира примера на жена с увреждания, която се обърнала към властите за помощ при наемането на достъпно жилище. Това й било отказано - но й оказали помощ при самоубийството.
Унищожаването на бедните е оправдано с удивителна елегантност. Както пишат двама канадски автори, доктор Кайла Вайб и биоетикът Ейми Мълин, професор по философия в Университета на Торонто: „Не е приемливо да принуждаваме хора, които вече са в несправедлива социална ситуация, да чакат тази ситуация да се подобри или да се разчита на ненадеждна обществена благотворителност – особено в тези тежки случаи, които станаха публични. Подходът за намаляване на вредите признава, че препоръчаното решение [тоест евтаназия] не е идеално. Но това е по-малкото зло, което трябва да бъде избрано между два (или повече) несъвършени варианта”. Този език, изграден (както винаги в такива случаи) върху двусмислици и евфемизми, не достига веднага до съзнанието, но си струва да бъде разбран.
От гледна точка на прогресивните биоетици, убийството на инвалиди, бедни и възрастни хора е акт на милосърдие, услуга, в която би било жестоко и несправедливо да им се откаже. Злите и безсърдечни хора могат да посъветват бедния човек, в отговор на неговите оплаквания, да изпие отрова. Паистина прогресивни и хуманни хора са готови да му поднесат тази отрова на публична сметка. Това може да се сложи в рубриката "техните нрави", но, уви, не само те.
И у нас има достатъчно хора, които ни тласкат по същия път, по който редица западни страни - и Канада, изглежда, най-вече - вече са доста напреднали. Какво стои зад това развитие на събитията?
На първо място, разбира се, икономически съображения.
Населението на развитите страни застарява. Все повече са възрастните хора, болните хора, нуждаещи се от скъпи медицински грижи, и все по-малко са младите и трудоспособни хора. Масовата имиграция, поради която трудовите ресурси могат да бъдат частично попълнени, създава свои собствени проблеми. В тази ситуация могат да се търсят комплексни решения – например роботизиране на икономиката, насърчаване на здравословен начин на живот или търсене на медицински възможности, които да позволят на възрастните хора да останат продуктивни за дълго време.
Но има много просто решение. Убийте хората, които са се превърнали в бреме за икономиката. Както каза класиката, "евтино и весело". Тези съображения се наслагват върху мирогледа, в който животът е безсмислен и завършва завинаги с физическа смърт.
Християнството (както и другите авраамически религии) категорично осъжда самоубийството (и, разбира се, склонността към него), защото животът на човек принадлежи на Бога и е изпълнен със смисъл - може би непонятен за самия човек, но много важен. Животът, с неговите радости и страдания, е ценен дар, задача и възможност - да покажеш вярност към Бога, любов към ближния и да намериш вечна радост в рая. Страданието никога не е безсмислено – когато човек го приеме с търпение и вяра, то дава вечен плод. Грижата за болните и слабите, включително умиращите, е възможност да служим на Бог. Всичко, което правим за тях, го правим и за него. Със загубата на тази вяра моралните идеали, основани на нея, не изчезват за една нощ, а постепенно.
Хората се питат все повече и повече: защо трябва да се грижим за болните, старите или бедните?
Идеята изобщо не е нова – в самото начало на ХХ век Хърбърт Уелс очертава контурите на едно (анти)утопично общество, което окончателно ще погребе религията и ще живее според чисто научните принципи, практикувайки „милостиво унищожаване на слабите, глупавите и безсмислените." Идеята беше подета от националсоциализма и след поражението му излезе от мода за известно време - но днес се появи в малко по-различна маска.
Първоначално евтаназията е била насърчавана като акт на състрадание към хората, изпитващи непоносими смъртни болки. Още на този етап тя забавя работата по ефективно облекчаване на болката. Страдате ли непоносимо? Ето ви последната ампула - и довиждане. Но след това започна да се разширява до случаи, в които няма нито близост на смъртта, нито непоносимо страдание - а просто човек изпада в депресия, например, падайки във финансова бездна. Започнаха да натискат нещо друго - върху личната автономия. Ако свободен, автономен, независим индивид реши да умре, кой си ти, за да решаваш вместо нея?
Но „личната автономия“, приложена към човек, който се намира в наистина трудна житейска ситуация, се превръща в подигравка. Дайте му малко по-поносими условия на живот, малко по-добро отношение и, най-важното, малко човешко участие и той ще промени решението си за смъртта. Когато на човек деликатно, но упорито се намеква, че не е необходим тук, е време да използва „правото да умре“ и да освободи жизнено пространство, изборът му не е напълно автономен.
Зависими сме един от друг – и финансово, и психологически. Нежеланите хора могат да бъдат изтласкани от живота, без да се прибягва до пряко насилие. И вие, и аз, и тези хора, които днес могат да популяризират тази практика, можем да бъдем сред нежеланите. Опитът на Канада показва, че никой не е имунизиран от брак, затвор и евтаназия.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?