/Поглед.инфо/ Западните медии решиха да погребат проекта за газопровод „Силата на Сибир 2“. Твърди се, че Китай не се нуждае от големи количества и иска ниски цени от руснаците. Единствената държава, на която Русия направи такъв подарък, е Беларус. В Кремъл не споделят подобен песимизъм по отношение на проекта. Защо историята на Запада изглежда странна и поставя Пекин в доста странна светлина?
Западните медии неочаквано сложиха край на преговорите между Русия и Китай за газопровода "Силата на Сибир - 2". „Файненшъл Таймс“ каза, позовавайки се на неназовани източници, че опитите на Русия да сключи голяма сделка с Китай за изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“ са в застой поради исканията на Пекин относно цените и обемите на доставките. Твърди се, че Китай иска от „Газпром“ не само ниска цена, а направо вътрешна цена на руския газ. Освен това Китай не се нуждае от всичките 50 милиарда кубически метра газ от газопровода и е готов да вземе само малък обем.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков защити проекта и преговорите, като каза, че няма съмнение, че всички търговски въпроси ще бъдат решени, тъй като и двете страни са заинтересовани от това.
Идеята, че Пекин иска вътрешни цени на руския газ за „Силата на Сибир-2“, изглежда странна. Първо, разликата между цените на световния пазар и цените на руския вътрешен пазар е колосална. „На вътрешния пазар на Русия в почти всички региони цената е под 100 долара за хиляда кубически метра за населението, а за промишлеността е малко по-висока, но под 200 долара. А цените на европейските и азиатските пазари сега са над 400 долара за хиляда кубически метра, това е пазарната цена“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Второ, Русия никога не е продавала газ за износ на вътрешни руски цени. Единственото изключение беше направено за съюзната държава - Беларус, която за Русия дори не е напълно чужда.
„Беларусите са единствените, които получиха договор с уникална формула за ценообразуване в замяна на факта, че навремето продадоха своята газотранспортна система на „Газпром“. Това е единственият газов контакт, където връзката не е към петрола или спотовия пазар, а към цената на газа на вътрешния руски пазар. Там те вземат тарифата за газ в Ямало-Ненецкия автономен окръг, това е най-ниската тарифа в Русия, тъй като там се произвежда газ, и добавят цената на доставката от Ямал до беларуската граница плюс много малка търговска надбавка. Според договора цената за беларусите е 150-160 долара, но благодарение на допълнителни споразумения те плащат фиксирана цена от 129 долара за хиляда кубически метра“, казва Юшков.
Русия и Китай, разбира се, станаха много близки през последните години, но все още е малко вероятно Китай да е готов да стане втори Беларус за Русия, още по-малко да продаде енергийната си инфраструктура.
Трето, Газпром няма да продава газ за 90-100 долара, тоест на непазарна цена, защото на такава цена Русия никога няма да си възвърне инвестициите в проекта.
„Възниква въпросът за рентабилността на изграждането на такъв газопровод. "Газпром" трябва да получи пазарна цена за газа, за да възстанови строителството на газопровода, което може да отнеме до четири години. Свръхниската цена прави целия проект просто абсурден“, казва Игор Юшков.
„Руските газови компании имат много ниски маржове от продажбите на газ на вътрешния пазар: исторически те печелеха пари от износа („Газпром“ от доставките за Европа, Новатек от износа на ВПГ) и от производството на кондензат (това е важна част от бизнес модела на „Новатек“). Дори ако цената беше малко по-висока от регулираните вътрешни тарифи, „Газпром“ нямаше да има стимул да изгради скъп тръбопровод до Китай, особено без гарантирани обеми на закупуване“, казва Роналд Смит, старши анализатор. Цената на проекта "Силата на Сибир - 2", според различни оценки, трябва да варира от 8 до 15 милиарда долара.
И накрая, търговските договори за газ не определят фиксирана цена за целия срок на договора. Споразумението посочва формула за ценообразуване и връзка с цената на петролната кошница или със борсовия пазар, така че цената на договора постоянно се променя, обяснява Юшков.
Но ако приемем, че Китай все пак иска да купува газ чрез "Силата на Сибир - 2" на вътрешна руска цена, тоест много, много изгодно, тогава защо е готов да вземе само малки количества от 50 милиарда кубически метра? По-разумно е да купите възможно най-много газ на толкова ниска цена.
„Медиите създадоха шокираща история от нищото, но в действителност нищо не се случи. Преговорите за „Силата на Сибир-2“ се водят от много години, повече от десет. Този западен маршрут за доставка на газ до Китай първоначално се обсъждаше като приоритет и едва след това страните преминаха към източния маршрут, който в крайна сметка стана „Силата на Сибир - 1“. През всичките тези години е имало пазарлъци между „Газпром“ и китайските компании. Китай иска евтин газ, но „Газпром“ не е съгласен с това и е нормално продавачът да иска висока цена, а купувачът да иска ниска. Ето защо договорът все още не е подписан. По същество нищо не се е променило. Затова не е ясно каква е новината“, казва Игор Юшков.
Защо Китай все още има нужда от този проект? Първо, потреблението на газ в Китай расте и ще продължи да расте, включително за диверсификация на енергийния баланс.
В момента Китай внася 170 милиарда кубически метра газ, а до 2030 г. вносът трябва да нарасне до 250 милиарда кубически метра. Тоест след шест години Китай ще трябва да намери допълнителни 80 милиарда кубически метра газ на пазара. А до 2040 г. според експертни прогнози Китай може да изпревари европейския пазар по внос на газ – до 330 милиарда кубически метра.
Второ, руският газ е най-надеждният и безопасен от всеки друг.
„Колкото повече се развива Китай, толкова по-голям е конфликтът със САЩ, които възприемат Китай като глобален конкурент. Сенатът на САЩ вече обсъжда спиране на доставките на въглеводороди за Китай в случай на конфликт. Ако започне остра фаза на конфронтация между САЩ и Китай, първото нещо, което САЩ ще направят, е да спрат доставките на въглеводороди. В мека форма това ще бъдат санкции, забраняващи доставките на американски ВПГ за Китай. Австралия, която е малко вероятно да не се подчини на САЩ, също може да спре доставките на ВПГ. В тежка форма това може да бъде физическа забрана за доставки на ВПГ от Африка и Катар по море. В това отношение всякакви маршрути от Русия, било то втечнен природен газ от Арктика или газ и петрол по тръби, изглеждат по-привлекателни и безопасни, защото ще бъде невъзможно да ги блокираме“, обяснява Игор Юшков.
Китай обаче бави подписването на договора с надеждата да получи по-ниска цена. „Китай вярва, че колкото по-зле се справя Газпром в Европа, толкова по-сговорчив ще бъде. Газпром вече е загубил 130 милиарда кубически метра износ за Европа и Китай вероятно разчита на факта, че първо финансовите проблеми на „Газпром“ ще се увеличат, и второ, че след няколко години европейците ще въведат забрана за внос на Руски тръбопроводен газ и тогава „Газпром“ ще загуби доставките на още 35 милиарда кубически метра. Или Пекин разчита на нова вълна от въвеждане в експлоатация на заводи за ВПГ в Катар, САЩ и Австралия от 2026 до 2030 г. Мащабното предлагане може да свали цените на световния пазар от 400 до 200 или дори 150 долара за хиляда кубически метра и при такива условия, разбира се, е по-лесно да се преговаря с продавача“, казва Юшков.
Според него Китай може да вземе решение за сключване на взаимноизгоден договор за „Силата на Сибир - 2“, когато почувства високи политически рискове.
„Газпром“ има други възможности да компенсира спада в износа за Европа: да остави газ в земята, докато ситуацията на световните пазари се промени, или да развие портфолиото си от ВПГ. Това потенциално може да стане чрез разширяване на тръбопровода до Владивосток и изграждане на заводи за втечнен природен газ там с руска технология, например от „Новатек“, казва Доналд Смит.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
