/Поглед.инфо/ Не успя да стихне скандалът около неоснованите обвинения на британските власти по адрес на Русия, уж виновна за отравянето на Скрипалови, като се разгоря нов, по нищо не отстъпващ по мащаби на предишния. Ключовата фигура в поредния европейски цирк е известният британски журналист Уилям Браудер, който на 30 май 2018 г. бе задържан от полицията на Испания в Мадрид във връзка с наличието у Интерпол на съответната заповед за арест от руска страна.
Основанията за задържането са повече от сериозни: между 1995 и 2006 г. Уилям Браудер е основател и генерален директор на инвестиционния фонд „Hermitage Capital Management“, който осъществява операции на вътрешния руски фондов пазар със заявени обеми на инвестициите от 3,5 милиарда долара. През 2007 г. се разкрива, че Уилям Браудер не е изплащал данъци на обща сума от четири милиарда рубли, а през 2009 г. британският финансист е обявен за международно издирване: задочно е осъден на 9 години затвор за икономически машинации.
Но арестът на Уилям Браудер не продължи дълго: пуснаха го след препоръка на генералния секретар на Интерпол да се игнорира молбата за задържането от руска страна. Още на 4 юни 2018 г. на своята официална страница в „Туитър“ избягалият финансист заяви, че уж се бои да лети в Дания заради опасенията да бъде отново задържан във връзка с „политически мотивираната заповед на Русия“.
Мошеникът, предполагаемо източил от пределите на Русия колосална сума пари, ловко играе ролята на „жертва“ не е съвсем далеч от истината: именно той разработва мошеническите схеми по изтичането на капитала от Русия и игнорира данъчните задължения пред държавата, в която осъществява своята дейност. Именно от неговите лъжливи заявления западното общество получава кардинално противоположна визия за ситуацията, свързана със смъртта на одитора от „Hermitage Capital Management“ Сергей Магнитски от сърдечен удар в „Матроска тишина“.
Уилям Браудер съзнателно разпространява сведения за уж насилствената гибел на своя подчинен, с което силно помогна на американските политици да наложат на цяла редица страни закони за санкционната политика по адрес на Русия. Такива „високоморални постъпки“ се ценят високо от страна на САЩ и Великобритания: Лондон побърза да се блокира достъпа на Русия до базата данни на Интерпол, фактически превръщайки финансиста-мошеник в „неприкосновена“ фигура за правосъдието.
Натискът спрямо Русия от страна на Великобритания достига до ново равнище: изключването от Международната организация на наказателната полиция е закономерен резултат от последователната русофобска политика на Лондон, опитващ се да използва като лост за натиск върху Русия „случаят Скрипал“, който претърпя закономерен репутационен крах. Отравянето на двойния агент послужи за причина Тереза Мей да обнародва пакет от „ответни мерки“ по адрес на Москва: изгони 23 дипломати, ликвидира връзките по много направления от общата дейност, а също така иска неосновано да включи Русия в списъка на страните, които спонсорират тероризма и изключване от ООН.
Сега Великобритания иска да защитава престъпник от правосъдието и използва нов, типичен за Запада „истиноразбивач“, за да очерни образа на Москва по света и да насочи международните организации към политически мотивирания курс за изолиране на Русия. Удивително е колко нищожна може да бъде ролята на разума в подобни решения: Лондон продължава да разработва плановете на Вашингтон със завидна ревност, буквално изсмуква от пръстите си прецеденти.
Прокрадва се закономерният въпрос: какво да се очаква от британското правителство по-нататък? Ако английската страна не излезе от групите в рамките на Световното първенство по футбол тази година, Лондон ще обвини Москва за това и ще иска излизането на руските футболисти от международните лиги? Великобритания трябва да се научи, че всестранният натиск върху Русия започва да изглежда като класически сценарий на Студената война с всички последствия.
Превод: Поглед.инфо