Ангелите на Касиел играха на любов и смърт

Двама от ангелите на Касиел Ноа Ашер – Иво Желев и Силвия Станоева направиха своя дебют на софийска сцена в спектакъла “Клер Мадам Соланж, Игра на Любов и Смърт“. Текстът много им отива – направен е от Касиел по пиесата „Слугините“ на един от най-провокативните автори на XX век Жан Жьоне. Това е поредната реализация на двамата млади актьори, участвали миналата година в актьорското риалити по ТВ 7 “Стар машин”.

Спектакълът, освен дебют на “ангелите” заедно с техния ментор, е и поредният печеливш проект на оформилото се креативно трио, след серията от блестящи акустични концерти TOXIC. Появата им в един много тежък за интерпретация спектакъл беше истински взрив. Получи се великолепен дебют, режисиран по впечатляващ начин от Касиел. И тримата направиха по един разбиващ монолог, а "ангелският танц" на Силвия и Иво беше просто магнетичен. Великолепната им пластика и танц добавиха допълнително точки в тяхна полза. За танца двамата разказаха, че първо решението било да изпълнят танцовия етюд върху самба, но после всеки вложил по нещо от себе си и се поличило нещо качествено ново като хореография. “Ако Силвия и Иво са толкова силни и въздействащи на премиерата си, то какво ли ги очаква “утре, в другия спектакъл?”, коментираха в кулоарите зрителите.

Лично аз смятам, че се оформя нов стил – “Театърът на Касиел”. Но погрешно и елементарно би било да се очаква обичайната голота, с която актрисата не съвсем адекватно стана известна в първите си години на сцената. Важното е не дали и доколко съблечено е тялото, а доколко надълбоко е бръкнато в душата и доколко се разголват мислите, особено най-тъмните. У мен лично това извиква асоциация с Фройд.

Тук ще си позволя още в началото “моите 5 минути напрофесионализъм” с нещо много лично. Убедена съм, че този проект ще има голям успех, както всичко, с което се захваща Касиел! Причината е много проста – освен че е много талантлива, тя прави всичко с много любов и вдъхновение. Затова е много истинско и заразително.

Освен това всичко, което прави Касиел като ментор със своите “ангели”, ми напомня моята собствена творческа “лудост” преди години. Беше в началото на “кариерата” ми, преподавах в едно руско училище, бяхме сформирали Театрално студио “Алис”, кръстено на Алиса в страната на чудесата, и правехме спектакли с ученици от него в местното читалище по доста нетрадиционни текстове. Например в приказката “Котаракът в чизми” принцесата пожела да се омъжи за котарака, и нищо чудно – той беше много по-умен, находчив и “мъж на място”, за разлика от принца-мухльо. В театралното студио “Алис” участваха деца от 10 до 16 години, в него за пръв път излезе на сцена актрисата Мариана Жикич… Познавам този творчески огън на режисьора-ментор, който се разгърна у Касиел пред очите на всички в актьорското риалити “Стар машин”. Чудя се, като го гледаха, какво видяха шефовете на театри и трупи!

С присъщата си дързост Касиел навря в очите на всички мастити театрали собствения си талант да открива таланти, да вади от тях най-доброто и да довежда нещата докрай, като не зарязва подопечните си веднага след шоуто. Както се получи в повечето риалитита за таланти. Касиел продължи да вдъхновява и менажира своите млади открития и това, което ще се случи на 29 октомври в Червената къща, е повече от показателно!

Защо досега нито един от многото ни вузове и колежи с театрална дисциплина не се е сетил да ангажира Касиел с клас по актьорско майсторство – тези момичета и момчета щяха със сигурност да са много талантливи, неудържими, страхотни!

Касиел просто умее да намери и запали огъня у младите таланти и да ги увлече в творческото си горене, да преобърне душите им наопаки и да извади цялата им енергия и вдъхновение, най-доброто от моженето, индивидуалността, личния почерк!

Мястото на горещия спектакъл – Център за култура и дебат “Червената къща“, ул. “Любен Каравелов” 15. Похвално е за собствениците, че са предоставили сцената безплатно на амбициозното трио. Премиерата на 29 октомври е последвана от още две представления на 30 и 31 октомври. Режисурата е на Касиел, която играе в постановката заедно със Силвия и Иво. Дизайнът на сценичното пространство е на известния художник Венцислав Занков, а за звуковата среда – композиторът Емилиян Гацов – Елби.

Авторът Жан Жьоне е син на проститутка, осиновен от дърводелец, отгледан в затънтените краища на провинциални градчета и прекарва голяма част от живота си в странстване из Европа. Житието му се оглежда без свян в романите, пиесите и есетата, които пише и които разнищват темите за хомосексуализма, престъпността, за трудния живот на маргинални персонажи, за потисканите желания, за абсурда, в който се озоваваме, загубили фундаментални ориентири.

Творчеството и личноста на Жьоне вдъхновяват такива творци като Джакомети, Жан Пол Готие, Анди Уорхол, Вернер Мария Фасбиндер, Пабло Пикасо.

“Ангелите на Касиел“твърдят за себе си, че са повече от колеги, приятели, любовници, съмишленици… Касиел е не просто ментор и режисьор на спектакъла. Тя е техен духовен учител и ги нарича “моите актьори-сърца“. За Силвия Касиел казва: „Още от първия момент, в който се срещнахме, стана ясно, че не ни чакат лесни отношения. Тя е до болка откровена, истинска, не спестява на никого нищо, не сервилничи, не се подмазва… гори мостове зад себе си. Има особено лице и силна драматична природа. Силви е рядко срещано бодливо цвете. Влюбена съм в нея, дори когато ме ядосва. Щастлива съм, че спечелих доверието и обичта й“.

С Иво Касиел твърди, че се е разбрала без думи още от самото начало: “Казах му: „Аз съм много лоша, искаш ли да си в отбора ми?”. Той отговори: „А аз съм зъл. Ще се разберем”. Способен е на много крайни превъплъщения. Той магнетизира публиката. Любовта ми към него е безгранична. Иво е актьор за много големи режисьори и някак съм сигурна, че ще го открият за голямото кино… Но не в България”.

В спектакъла човек, който познава уникалния, неподражаем стил на писане на Касиел, станал известен с публикациите й в сп. “Биограф” и други издания, може безпогрешно да открои няколко нейни адаптации. Един от тях е блестящ монолог за актьора: “Забрави шута ранга свой”… Какво животно е актьорът? В живота си е никаквец, негодяй, свиня. Хрантутник най-безотговорен. Бедняк. Непростимо мръсен. Мерзавец. Нелеп сервилник. Пияница. Потънал в заеми, които никога не връща. Смешник в устата на слугите... и на богатите. Пачавра. Той бърка в раните и в задниците ви. Ненужно тяло под ритниците. Лицето без лице. Без Име. Изповедник на останалите: Идеалните, Невинните, Непогрешимите. Профайлърът за вашите насилия и низките ви тайни. За злото във душите на останалите. За влюбванията, оргазмите, целувките, сълзите, спазмите, ножовете в ръцете ви... Наблюдателят и изпълнителят на вашите желания. Актьорът е негодник. Дословно е негодник. Негодник в смисъл на мерзкия, безчестен смисъл на мерзавост. Крадецът на животи... Дяволът.”

“Малко ми е неудобно името ми да се споменава толкова - каза за "Поглед Инфо" Касиел. - Иво и Силви са истинските герои в нашата история, те се изправиха пред публиката с истински, чудовищно трудни роли, от които и опитни, талантливи артисти биха се уплашили! Гмурнаха се чак до Марианската падина. (смях) Гордея се с тях! Респектирана съм! Дано и публиката оцени какво се опитахме да създадем заедно - представление, което не прави компромис с комерсиални заигравки, с цялата ни любов към Жан Жьоне - един от най-сложните за поставяне автор, както и с желанието на едни млади актьори да не вървят по лесния път към славата...а точно обратното: с постоянство, вяра и черен труд да покажат на света какво могат."

Датата на премиерата - 29 октомври не беше избрана случайно. На този ден Касиел Ноа Ашер празнува заедно с всички своя 41-ви рожден ден. "Подарих си представление. Играх с двама от най-скъпите до сърцето ми хора - Иво Желев и Силвия Станоева... Сцената е чудно място за празнуване на рождени дни, сватби, погребения....Най-чудното", каза Касиел.

Проектът е осъществен с помощта на Програмата за подкрепа на свободен театър на МК, „Гала филм“ и списание „Биограф“.

Предстоят още две представления на 16 и 30 ноември.