Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав

Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България. На 12 започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.

През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 10 г. и Индия на 4 г.

-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.

-Дай за нещо друго да говорим…

-А защо не? Може да заразиш някого с добрината си навръх Коледа…

-Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. Току-що беше излязъл филмът “Корпус за бързо реагиране”, и с Емо Симеонов, с когото заедно сме продуценти, решихме да организираме безплатна прожекция за тях. Договорихме се и със собственика на една пицария, който е спонсор и на втория филм “Корпус за бързо реагиране”, да ги заведем на пица.

-Отстрани изглежда лесно да направиш добро, ако имаш добри приятели.

-За тези деца не е толкова важно какво има в хладилника им, а да излязат от дома, да се забавляват. Но не е чак толкова лесно да ги изведеш, искат се специални разрешителни, голяма бумащина е, пък и трябва да се осигурят автобуси. Тази година пак ще го направим, като излезе вторият “Корпус…”.

-Предаването “Следващият, моля” по ТВ 7, което ти водиш, от седмично стана всекидневно…

-Зарежда ме позитивно – срещата с различни хора, със страхотната публика. Пък и на слушалката в ухото ми е Ники Николов, когото много харесвам. Перфекционист е и работи стопроцентово по американски тертип.

-Докъде и доколко импровизираш?

-Имам начален и финален анонс, от там нататък всичко се помни. Има различни персонажи, разработени от мен, които трябва да разигравам, но трябва да помня какво говоря във всяка роля. Тези минискечове с импровизация са си чисто актьорска работа.

-Сега сякаш превес има работата ти като тв водещ?

-Така се случи. Ако не беше Ники Николов, нямаше да правя това предаване. Мозъкът на един проект трябва да се допълва с някого. Не да усещаш, че като сив кардинал и човекът в сянка теглиш цял хомот на 250 човека публика, 30 гости и 12 персонажа, които трябва да разиграваш, а да намериш някой, който да ти повярва.

-Трудно ли беше добра душа като теб да изгради образа на злодея Шаки в сериала “Стъклен дом”?

-Има такава максима на Шекспир, че най-просташките образи в пиесите му се играят от най-интелигентните актьори. Същото е и с най-отрицателните герои – те се играят от добри хора. Аз съм добър човек, като такъв се приемам… Ето, вчера убих двама човека, но днес съм добър, убих само едно куче (Смее се) Хората обичат различното, нещо, с което може емоционално да са обвързани, без значение позитивно или негативно. Най-трудно се играе добър човек, защото е предвидим и не е интересен. Със сигурност има мутри като Шаки в нашия бизнес и те са интересни на хората. В жълтата преса много четат истории за мутри, за да могат да се алиенират от тях и да кажат: “Ето, виждате ли какви лоши хора има, обаче аз не съм такъв”.

-Защо се извини във Фейсбук за Христо в сериала “Дървото на живота”?

-Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата “Св. Неделя”, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.

-Филмът “Корпус за бързо реагиране”, в който ти си и продуцент, и актьор – това ли е най-голямата ти тръпка сега?

-“Корпусът…” е шампанското в този момент, защото идва в правилното време, на правилното място. Първият филм беше много успешен, предстои премиера на втория на 17 януари. Моят герой Кутрум е един елегантен ромски Джеймс Бонд. Говори 3 езика, завършил е Сорбоната, има изложби в Лувъра, троен агент, работи за различни правителства. Женен е за Рашка, живее си в циганската махала, в същото време обаче пътува в Англия, Франция. Във втората част е много обран, много различен - високо интелигентен и образован е, вече владее 6 чужди езика и е гениален фалшификатор. Гледах филма за първи път като завършен продукт и ме изкефи, че Кутрум знае какво прави и как да го постигне.

-А сега от циганската махала - в Лос Анджелис. Снимал си се със звезди като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл… Някои ти се чудят защо се заседя тук?

-Откровено казано, всичко тръгна от един проект “Код червено”. Това е американски хорър, екшън, зомби филм, чиято премиера тук е на 21 февруари. Поех го от Константин Боров като продуцент и заедно го довършихме. Преди това бях продуцент на “Корпуса…”, така че професията взе да ми става интересна. След “Код червено” тръгна продуцирането на втория “Корпус…”, защото нямаше пари за него. Впрегнах се да събера пари и събрах. Междувременно започнах снимки в “Стъклен дом”, после в “Дървото на живота”… Колелото така се завъртя, че започнах да влизам от проект в проект и все докато довършвам едно, вече съм започнал успоредно и друго… Сигурно за много хора е непонятно, изглежда странно, но другата откровена истина е, че оставам тук, защото в Америка нямам толкова ангажименти. Това, че съм снимал с всички тези актьори, имам 60 филма, от които в Холивуд около 15, нищо още не значи. Там 2 месеца ходиш на кастинги и на третия снимаш нещо. Тоест 2 месеца чакам и не е сигурно, че третия ще се случи нещо. Истина е, че в този трети месец плащат за предишните два, но тази несигуност като усещане и самочувствие започва да ти влияе. Аз не съм за постоянно тук, пак летя непрекъснато до Лос Анжелис, за Коледа съм там и ако имам хубаво предложение, ще снимам.

-Обичаш да цитираш де Ниро: “Снимам се за кеф. Чакането в караваната струва пари”.

-Нека не се лъжем, аз за Холивуд съм мистър Никой. Държа да напишеш това. Много по-интересно ще е да кажа за новините: “О, супер съм, знаеш ли какви роли ме чакат в Холивуд”… Имам агенти и мениджъри в Лос Анджелис, явявам се на кастинги. Но хората тук ме познават, а където си тежиш на мястото, струваш повече.

-Едно саморазголващо признание… Може да го изтълкуват погрешно?

-Няма значение. Аз гледам да се развивам в професията и тя ме зарежда. Тя е едно от нещата, което ни кара да живеем добре и да сме щастливи. Искаме първо всички около нас да са здрави и оттам нататък имаш две важни неща в живота – децата и професията.

-Твоята прекрасна съпруга Калина направи шеметна кариера в Лос Анджелис – продуцент на много успешен сутрешен блок, с 4 награди “Еми”… При двама толкова заети хора и един голям океан между вас, как се гледат две деца?

-Калина е майка лъвица. Тя в момента е “на пангара” с децата, а аз тук си вея байряка и си разигравам коня… Но това си е част от изпитанието да си женен за актьор.

-Как се поддържа тръпката, любовта на такова голямо разстояние?

-Тя винаги минава през пречупената призма на любовта към децата. А пък и не искам да говоря за това. Не ми се обяснява през какви мъки и тегоби минаваме с този живот между София и Лос Анджелис...

-Носи ти се славата на нежен баща. Даже писаха, че по едно време си гледал малката, Индия, като бебе в София?

-Глупости, никога не съм я гледал в София. Клоуи вече е на 10, Индия на почти 5, идват тук за месец и половина лятото. Иначе са родени в Лос Анджелис, там си живеят и учат.

-Какво обичаш да правиш с тях?

-Клоуи обичам да я дразня и да я хапя. Това са ни игрите. Всъщност характерчето в семейството е малката Инди, тя е чепатата. Калина казва: “Откакто те няма 2 месеца и половина, Индия толкова се е разлигавила, че идваш – и ти я мятам да се разправяш с нея”.

-Интересно детство си имал – до 6-годишен в Дубай, после тук.

-Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони. Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита.

-Имал ли си шантави момчешки мечти?

-Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…

-Риболовът ли е любимото ти хоби?

-Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал с колело, няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.

-Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?

-И дядо ми, и баба ми по бащина линия са от много силни християнски православни родове. Родът на дядо ми е от Ливан, 2500 човека са, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпръснали между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км. Аз съм кръщаван в църквата “Света Неделя” още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян, а сестра ми Карла, понеже решили, че името й е католическо, я кръстили Мария. Даже отVдоVIIклас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.

-Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?

-Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се най-вече на тяхното мнение. Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата, и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там. Така че нека проверяват внимателно кой влиза у нас, дали е наистина страдащ от войната. Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.

-Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…

-Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: “Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини”. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло. Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Виждаме какво стана по останалите арабски държави със сменени режими – шериат, и пълен провал навсякъде. А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град-светиня Маалула, единственият в света, в който се говори на западен арамейски - езика на Исус Христос, и взривяват църква! Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват храмове, колят, бесят и измъчват християни! А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия, и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия.

-Един по детски наивен въпрос: кой си ти, Башар - ливанец, американец или българин?

-Аз наистина нося финикийския темперамент, защото ливанците не са араби, а финикийци. От Америка съм взел стремежа да бъда малко повече политически коректен. А от България… Всичко останало е България.

-Как празнувате Коледа?

-Както всички българи. На Бъдни вечер се правят постни манджи и аз съм готвачът. Вечерта слагам капама, която оставям на слаб огън за цялата нощ и си лягам. На сутринта още в 11.30 – 12 идват приятели, сяда се на трапезата с червено вино и така до вечерта. Снимаме реакциите на децата с подаръците, много е приятно. Калина никога не си идва по това време, защото работи между Коледа и Нова година. Може да си вземе единствено месец отпуск през лятото, което е много голяма почивка за Америка. Затова на Коледа винаги аз съм там.

Преса