Нейните героини Нели от “Стъклен дом” и Диана от “Фамилията” са толкова органични, че хората и в живота я приемат ту като оправната амбициозна секретарка, ту като русата “кифла”, вкопчена в богат мъж. Деси обаче не е нито едно от двете. Освен че е доктор на науките и с черен колан по карате, амбициозната и борбена дама с класа и стил лавира между снимките за сериала, ролите в театъра, киното, научната работа, почти 11-годишната си дъщеря и работата си като стилист в семейния бизнес…

Десислава Бакърджиева e родена на 4 декември в София. От 4-годишна е на сцената, пее и участва в различни формации. През 1988 г. е приета в студията на проф. Венцислав Кисьов в „Сълза и смях“. През 2001 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев, а по-късно и магистратура по медийна информация и рекламно продуцентство в УНИБИТ, където тази година защити докторска степен. Две години се обучава и за стилист в Берлин при корифея Рене Кох.

Направила е над 20 запомнящи се роли на сцените на Народния, „Сълза и смях“, Сатиричния, „Сфумато“, “Българска армия” и др.

Снимала се е в няколко филма, била е водеща на “Българският Топ 100” по БНТ, участва в “Клуб НЛО” и “Вечерното шоу на Азис”, в сериала „Тя и той“ по BTV и др. Последните години придоби широка популярност с ролите си в сериалите “Стъклен дом” и “Фамилията” поbTV.

Тази година е номинирана за “Жена на годината” в конкурса на сп. “Грация” в раздел “Телевизионна актриса”. Има дъщеря Анна Мариа на 10 години.

-Деси, както личи от последните серии на “Фамилията”, образът на твоята Диана ще претърпи сериозно развитие.

-Така е. Вече снимаме третия сезон, не мога всичко да издам, освен, че в къщата напрежението ескалира, повечето герои трябва да вземат генерални решения за живота си и взаимоотношенията си. Нещо ще се случи, водата става все по-мътна и хората започват бавно и внимателно да отварят кутията на Пандора. Диана претърпява сериозен обрат.

-Диана е жертва на домашно насилие, а това е съдбата на много жени у нас…

-Това ме вълнува. Много ми се иска да играя роли с послание. Много си обичам професията, защото ти дава възможност да бъдеш добър психолог, да изследваш характери. Във всеки образ може да оставиш своята следа и послание, да помогнеш на някой в беда да погледне отстрани на себе си и да вземе правилното решение, за да спаси себе си, семейството, душата си. Много неща не харесвам в Диана, понякога ми иде да я напляскам, защо е толкова проста! Но аз си обичам всичките герои, без значение дали са лоши или постъпват глупаво. Колкото повече оправдаваш своя герой, толкова повече успяваш да напипаш същината му и да я изтеглиш като памук…

-Диана е бивша мис, а ти се славиш с най-дългите крака в гилдията – 110 см…

-Е, има и други с дълги крака. Много ми е смешно това. Сигурно на някого това прави впечатление, не и на мен. Тези конкурси са за красиви жени, а аз не съм красива.

-Вярно ли е, че са ти се чудили приятелите защо приемаш второстепенната роля на Нели в “Стъклен дом”?

-Да. Даже чух репликата: “А, момиченцето с табличката”… Казах: Виж какво, за мене няма малки роли, има лошо и добре изиграни. Важното е чрез ролята да създадеш един истински човек, да го разбереш, да го обикнеш, да стане част от теб…

-… и ти вля толкова живот в тази Нели, че я направи любимка на зрителите…

-Аз познавам такива жени, толкова е мило… Дори секретарката на истинския мол, където снимахме, до ден днешен като ме види и казва: “Е, колко е хубаво така, да си свършиш важната работа рано сутринта и после да си играеш”.

-Бъдещето, казват, е на дисциплинирания актьор.

-Това е задължително! За мен това е възпитание, което и проф. Енчо Халачев, и проф. Венцеслав Кисьов са ми дали. Да си хигиеничен актьор, да си възпитан и да си точен, е безценно.

-Какво влагаш в определението “хигиеничен актьор”?

-Да не закъсняваш, да си коректен, да не си скандалджия, да не си прекалено претенциозен… Гледай си твоите неща! Бъди доволен на това, което са ти дали като роля! Работи със сърце!…

-Ти имаше интересна рубрика за смешни новини във “Вечерното шоу на Азис”…

-Познавам Азис, тъй като беше клиент на майка ми, представители сме на марката “Криолан” от над 25 години. Много го харесвам като човек. Ролята беше изключително нетипична за мен – на новинарка, която с безумна ирония, дори сарказъм, казва едни смешни новини, а всъщност иронизира себе си: “Добър вечер, уважаеми зрители, аз съм Десислава Бакърджиева, известна съм с това, че всяка сутрин изпускам четката за зъби”. Точно в този период в България се излюпиха всякакви псевдоидоли. Някои си мислят: “Е, защо сега трябва да уча в някаква академия! Утре ще ме вземат на някой кастинг, ще се запозная с някои хора, ще пия кафе с тях, това-онова, и ето – ставам известен”. Не става така. Българинът е много критичен зрител, защото изначално е много умен и интелигентен.

-Къде играеш сега?

-В “Скакалци” в Сатирата, която излезе съвсем наскоро. Сега играя с моите колеги Любо Нейков, Христо Гърбов, Стоянка... Моята голяма сбъдната мечта - да съм със Стоянка Мутафова на сцената! И с Христо!…Теодора и Любо Нейков ме поканиха да стана част от екипа на спектакъла. Ей такова хубаво нещо да ми се случи – пожелавам го на всеки! Играя Марийчето – слугинче в къщата на фабрикант. Ролята е много ключова, защото заради нея става такава каша… Играем все още “Вражалец” в Армията, от осем години. Много смешно представление с изключителните Любо Нейков, Митко Рачков, Асен Блатечки.

-Какво става с постановката “Престъпления на сърцето”, където си една от трите красавици, заедно с Яна Маринова и Елен Колева?

-Е, те другите са красиви, аз съм грозното пате (Смее се). Пиесата е в Пернишкия театър, играхме я в няколко града, надяваме се от януари да е по-често. След Нова година готвим една пиеса на Ингмар Бергман… Много е трудно, защото сме доста ангажирани. Работното заглавие е “Кактус”.

-Някои твои фенове съжаляват, че не си вече с оная фамозна морковено-оранжева коса… Да не си подписала договор да си руса?

-Да, така е, докато съм Диана, ще съм руса. Беше много смешно, обаждат ми се от офиса на “Камера” и ми казват: “Ало, Деси, утре си на кастинг за “Фамилията”. И трябва да си руса, мойто момиче”. Типичната миска…

-Твоята руса главица никак не кореспондира с докторската ти титла…

-(Бурен смях) Много ми отива да съм тъпа блондинка, нали?… Аз съм от семейство на интелигентни и преуспели хора. Около мен всички са икономисти – баща ми, майка ми, сестра ми, леля ми. Дядо ми, Бог да го прости, е завършил в Германия две висши образования. Другият ми дядо също е с висше образование, военен, полковник.

-Каква беше темата на докторантурата ти?

-“Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформация и взаимодействия”. След НАТФИЗ завърших магистратура по медийна информация и рекламно продуцентство в УНИБИТ. Избрах този университет, защото имах невероятната чест да ме покани проф. Стоян Денчев. Ставаше ми все по-интересно и любопитно. На защитата на магистратурата ми се скараха: “Ти защо спря да пишеш?Виж какви интересни неща си написала!”

-На какви теми е писала д-р Бакърджиева?

-За филмовата индустрия в България, за дигитализацията на националния филмов архив, за технологиите в киното през последните 20 години, за различните школи. Писала съм за нови български филми, имам няколко публикации в научни издания.

-Май много малко хора знаят, че си и доктор на науките…

-Защо трябва да знаят?! Доктор съм по теория на научната информация и темата за докторантурата ми беше много интересна, три години я писах. По това време се научих да спя по 4-5 часа. Много е трудно, много кафе пия. Чела съм и лекции, но кажи ми кога?… Ето, днес ми е единственият свободен ден, но след интервюто отивам в телевизията, след това трябва да взема детето от училище и да го заведа на занималня. Имам да пиша, от доста време влача специализацията си в НАТФИЗ. Вече съм на финала, най-накрая написах реферата. Научен ръководител ми е проф. Божидар Манов и е свързана с киното.

-Специализация и в НАТФИЗ?!…

-(Бурен смях) Да! Защо се изненадваш?Харесва ми, интересно ми е. Животът ми е свързан с учене. Бях на конференция по случай Деня на будителите, с международно участие, с много студенти, деца на по 19-21 години изнесоха перфектни научни доклади! Скриха ми шапката! Темата на моя доклад беше “Устойчиво развитие и конвергенция на медиите”. Най-общо казано това означава трансформация на медиите.

-Какво би казала на студентите на днешния им празник?

-Да учат, да са успешни, да са щастливи и да знаят, че има смисъл в това, което правят.

-А какво би казала на “ранобудните” студенти?

-С политика не се занимавам. Но мога да им кажа, че трябва да се борят за истината. Тя е най-силното оръжие. Истината и доброто. И да не забравяме, че сме една велика нация, и че ако сме задружни и малко по-уверени в себе си, може да се справим с всяка трудност. И да останем тук, да не сме роби в чужбина!

-Имаше някаква подигравателна публикация, че си станала продавачка.

-Много ми е любопитна тази работа и с удоволствие ходя при майка ми в магазина на “Криолан", приятно ми е да обяснявам на клиентките кое е полезно за кожата им, с какви цветове да съчетаят грима си… Въобще не ме интересува какво пишат по въпроса. Магазинът си е наш, работя, с честен труд си изкарвам парите.

-Къде се чувстваш най-вече себе си – на сцената, на екрана, в университета?

- В къщи с детето. Роли много, но в крайна сметка остава Анна. Тя е в четвърти клас, най-трудния… Продължава да рисува. Сега иска да стане детектив. Казва ми: “Мамо, много е страшно, обаче е много интересно”. Трудно е, но няма лесно нещо, което да е хубаво. Поне аз така разсъждавам. Живот… Съдба… Но не се оплаквам. Имам прекрасно дете!

-Не ти ли тежи, че нямаш достатъчно време за нея?

- Как да нямам време, аз не ходя по купони! Аз за какво съм го раждала това дете? За да си го гледам, а не да го дам на детегледачката.

-Казват, че Тодор Живков ти станал на крака, когато 4-годишна си изпяла някаква песен в НДК, а после не си поискала да слезеш от сцената?

-Хареса ми сцената и не исках да сляза от нея... Детството ми е минало в БНР, Детския радиохор на Минчо Събев и студията на проф. Кисьов. Спрях да пея, защото се получи нещо с гласа ми, изчезна… Ходила съм на няколко Асамблеи “Знаме на мира”… Рисувала съм. Печелила съм два пъти конкурси за художници. Писала съм стихове… Но това не означи, че съм добра, опитвала съм.

-Какво дете беше?

-Много, ама много палаво дете. Не мога да се сърдя на дъщеря ми, когато прави бели. Честно да си призная, разбирам милата ми майка какво е изживяла! На баба ми лисиците, тогава правихме ремонт и аз реших да ги изпера, защото ми се сториха много прашни. Натопих ги в един леген и от тях повече лисици не ставаше. Сложих да си суша кимоното за карате на печката и го подпалих… Постоянно бях с рани, защото се учех да карам скейтборд. Когато започнах да тренирам карате, милата ми мама беше в ужас…

-Имаш черен колан…

- Тренирала съм години, и то при най-добрия учител – Димитър Ангелов, така че е нормално за мен да се стремя към първи дан – черния колан. Сега от много време не тренирам, защото имам много травми, пък и като отида на тренировка, не се получава да се опазя, без да получа някоя синина. Подписала съм тежки контракти в театър, телевизия, кино, трябва да се пазя.

-Ти рядко се появяваш на партита, но казват, че където отидеш, показваш класа и стил.

-Много е мило, благодаря! Не може да отидеш неглиже на важно мероприятие. Трябва да покажеш отношение и уважение.

-Какво обичаш да правиш, когато никой не те вижда?

-Да съм с близките ми хора, с приятелите ми. Останаха ми малко приятели, но са ми ценни. Много хора не знаят каква съм. Слагат ми щампа, която няма нищо общо с мен… Имаше един филм с Джулия Робъртс,”Нотинг Хил”, в ресторанта тя чува как я обсъждат на съседната маса, и то по много грозен начин…. Много е неприятно, понякога много обидно!

-Тъкмо се чудех как да те попитам… Пуснаха в интернет твои снимки с един красавец – Мистър България 2012 Мартин Иванов, седите в кино…

-Няма проблем, това не ме обижда. Мартин ми е приятел, познавам го от много години, ходим често на кино. Аз излизам все пак с приятели, не съм монахиня и не съм пенсионерка! Той е много хубаво момче! Понеже ме попита за мнението ми за брака. Бих се омъжила за някого само ако съм много влюбена. За мен любовта е движеща сила в живота. Ако има човек за мен, той ме чака някъде и просто ще го срещна или съм го срещнала, но е въпрос на време. Животът ми е като пътна карта с много маршрути и няколко гари, които, каквото и да направиш, не можеш да подминеш, а само да избереш по какъв път ще минеш. Странното е, че много пъти съм избирала трънливия, не знам защо, да ми се чуди човек… Ето сега това учене, тази специализация, при цялата ми ангажираност в телевизията и на сцената, на някои се струва в повече. Но го правя, харесва ми.

-Какво още би искала да опиташ?

-В един период исках да стана журналистка, в друг - пластичен хирург… Но не бих променила нищо по себе си, рано ми е още. Носът ми е чупен, не си го харесвам изобщо, не дишам с едната ноздра, но ме е страх да се оперирам…

-За какво мечтаеш?

-Искам да отида в Япония. Много ме привлича тази нация, пък и детството ми е свързано с нея, заради каратето. Искам също да построя църква. Искам го много и някой ден ще го направя…

-Играеш “кифла”, а си толкова далече от това…

-Ето, виждаш ли, аз съм кроасан. (Бурен смях)

Преса

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели