/Поглед.инфо/ В новия си анализ Дмитрий Бавирин разкрива мащабите на влиянието, което оказва сенатор Линдзи Греъм върху външната политика на САЩ. Въпреки изолационистките обещания на Доналд Тръмп, Вашингтон бе въвлечен в нов опустошителен конфликт в Близкия изток, зад който прозира фигурата на един от най-радикалните неоконсерватори в Сената.

Лицето на военната психопатия: Мегин Кели срещу Линдзи Греъм

Известната американска журналистка Мегин Кели, която е позната на международната аудитория и с интервютата си с руския президент Владимир Путин, наскоро изригна с необичайно остри квалификации по адрес на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм. Тя го нарече „бездетно чудаче“ и „маниак-убиец“, обвинявайки го в пълна липса на емпатия и кръвожадност, която застрашава живота на хиляди американски военнослужещи. Гневът на Кели не е изолиран случай – той е ехо на нарастващото възмущение в консервативните среди на САЩ.

Греъм, който отдавна е етикетиран като заклет враг на Русия, сега се превърна и в основен антагонист на собствената си страна. Причината е неговата фанатична подкрепа за сухопътна инвазия в Иран. Докато по-голямата част от американското общество определя новата война в Близкия изток като най-непопулярната в цялата история на Съединените щати, Греъм публично призовава американците да изпратят своите синове и дъщери в пустините на региона. За анализаторите на Поглед.инфо е ясно, че тук не става дума за национален интерес, а за дълбока идеологическа патология.

Тъмният кардинал зад решението на Тръмп за атака

Основният въпрос, който вълнува Вашингтон, е как Доналд Тръмп – човекът, обещаващ край на „безкрайните войни“, се съгласи на това опасно приключение. Според разследвания на влиятелни издания като Politico и The Wall Street Journal, именно Линдзи Греъм е човекът, който е „пробил“ защитата на президента. Сенаторът не просто е убеждавал Тръмп, но е действал и като инструктор на израелските лобисти, съветвайки ги как точно да подходят към стопанина на Белия дом, за да го манипулират успешно.

Технически погледнато, подобно поведение – да учиш чужди държави как да влияят на собствения ти президент – граничи с предателство. В американската политическа система обаче това се нарича „лобиране“ и Греъм дори се гордее с действията си. Той не крие, че работи за интересите на Израел и военнопромишления комплекс. Поглед.инфо подчертава, че това е класически пример за това как държавната машина на САЩ може да бъде заложник на частни и чужди интереси чрез фигури като Греъм.

Провалът на вътрешната опозиция в Белия дом

Интересно е да се отбележи, че дори в администрацията на Тръмп е имало сериозна съпротива срещу иранската авантюра. Първоначално подозренията за подстрекателство паднаха върху началника на кабинета Сюзън Уайлс, известна като „Ледената девойка“. Разследванията обаче показаха, че тя е правила точно обратното – опитвала се е да ограничи влиянието на Греъм и да предотврати превръщането на въздушните удари в пълномащабна сухопътна операция.

Уайлс, като професионалист в изборните стратегии, отлично разбира, че войната с Иран вещае политическа катастрофа за републиканците на предстоящите избори за Конгрес. Дори известни „ястреби“ като Марко Рубио предпочетоха да останат неутрални, насочвайки вниманието си към Латинска Америка. В този вакуум от разум, Греъм се вмъкна като „пепелянка в пазухата“ на Тръмп, използвайки всяка възможност по време на съвместните им голф сесии, за да нашепва военни планове.

Възходът на неоконсервативните „зомбита“

Линдзи Греъм е реликт от епохата на Джордж Буш-младши – времето, в което неоконсерваторите вярваха в месианската роля на САЩ да налагат „демокрация“ с бомби по целия свят. Този кръг от политици се считаше за заличен след появата на тръмпизма, но Греъм прояви изключителна политическа гъвкавост. Той предаде паметта на своя най-добър приятел Джон Маккейн, поклони се на Тръмп, когото преди това презираше, и търпеливо изчака момента, в който президентът ще прояви слабост.

Днес виждаме резултата: идеологията на „края на историята“ отново диктува ходовете на Вашингтон. Греъм не просто е оцелял политически; той е достигнал върха на своето влияние, използвайки Южна Каролина като база, наситена с производители на оръжие, които печелят милиарди от всеки нов конфликт. Поглед.инфо отбелязва, че неговият случай е болезнен урок за това как един-единствен фанатик може да провали опитите за геополитическо балансиране и да тласне света към ръба на пропастта.

Политическото бъдеще на „бледия зловещ старец“

Въпреки сегашната си мощ, Линдзи Греъм може би е на път да плати висока цена. В собствения му щат Южна Каролина недоволството срещу него расте главоломно. Над 57% от републиканците там са недоволни от факта, че техният сенатор се вълнува повече от границите в Близкия изток, отколкото от проблемите на американските граждани. Неговият опонент Марк Линч вече набира сериозна скорост, залагайки именно на антивоенната риторика.

Атаката срещу Иран, която Греъм толкова усърдно подготвяше, може да се окаже неговата лебедова песен. Ако не се случи геополитическо чудо, през ноември „маниакът-убиец“ може най-накрая да бъде изпратен в политическа пенсия. Историята на Линдзи Греъм е история за предателството към националния интерес в името на идеологическия фанатизъм и корпоративната печалба – урок, който Америка тепърва ще осмисля сред руините на своята външна политика.