/Поглед.инфо/ В своя нов и изключително остър анализ за РИА Новости, авторът Дейвид Нармания разглежда последните ескалации в Близкия изток, където САЩ и Израел предприеха безпрецедентни удари срещу иранската енергийна инфраструктура. Вашингтон вече не се спира пред икономическия колапс на региона, преследвайки пълното унищожение на иранската държавност, дори с риск от глобална енергийна криза.
Новият ред върху руините на стария свят
САЩ и Израел изглеждат напълно решени да преформатират архитектурата на Близкия изток по свой вкус. Тази амбиция обаче не предвижда еволюция, а радикално и пълно унищожение на статуквото. За да изградят своя „нов“ регион, те са готови да изпепелят до основи стария, без да се интересуват от съдбата на милионите хора, които ще останат под руините. Дълго време Вашингтон се опитваше да избегне директен мащабен сблъсък с Иран, но след като опитите за вътрешна дестабилизация не дадоха желания резултат, стратегията се промени към ескалация до нивото на тотална, пълномащабна война.
Събитията от последните дни не оставят място за друго тълкуване. Ударите, нанесени от американските военни в сряда, не бяха просто тактически ходове, а директна атака срещу икономическото сърце на Ислямската република. Мишените бяха нефтените и газовите съоръжения в района на находището „Южен Парс“ и индустриалната зона „Асалуе“. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това е акт на икономическа война, целящ да остави Техеран без средства за съществуване.
„Южен Парс“ – залогът за оцеляването на Техеран
За да се разбере мащабът на извършеното, трябва да се погледне към цифрите. Находището „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, което Иран споделя с Катар. То съдържа невероятните осем процента от доказаните световни запаси на газ и цели 50 процента от общите запаси на Иран. Значението на този обект за иранската икономика е фундаментално – той е гръбнакът на индустрията и основният източник на енергия за страната.
Ударът по „Южен Парс“ е опит за парализиране на цялата държава. В отговор на тази агресия, Техеран вече официално обяви плановете си за реципрочни атаки срещу енергийните обекти в арабските страни, които подкрепят западната политика. Призивът за евакуация на персонала от тези съоръжения е ясен сигнал, че Техеран няма да отстъпи. Резултатът на световните пазари беше мигновен – цената на петрола скочи до 110 долара за барел, а експертите предупреждават, че това е само началото на един неконтролируем ценови шок.
Защо Вашингтон смени курса: От сдържаност към агресия
Интересно е да се отбележи, че до съвсем скоро администрацията на САЩ демонстрираше известна предпазливост. Дори когато Израел настояваше за удари по иранския петролен сектор, Вашингтон „мъмреше“ своя съюзник и призоваваше за сдържаност. Според западни източници, причините бяха прагматични: вярваше се, че иранската петролна инфраструктура може да бъде полезна на САЩ в бъдеще (по модела на Венецуела), а и се опасяваха от ответни удари по съюзническите монархии в Залива.
Днес тези аргументи изглежда са изхвърлени в коша. Поглед.инфо подчертава, че блокадата на Ормузкия проток вече не се възприема като най-голямата заплаха. Докато една блокада е временно логистично препятствие, физическото унищожаване на производствените мощности води до дълготрайна, многогодишна криза. Ремонтът на такива гигантски обекти отнема време и огромен ресурс, което означава, че предлагането на енергоресурси на световния пазар ще се свие катастрофално за неопределен период.
Стратегията за обезглавяване и вътрешен хаос
Американският план надхвърля чистата икономика. Целта е свалянето на иранското правителство чрез превръщането на страната в „нежизнеспособна територия“. Чрез атаки срещу основния източник на доходи се цели провокиране на социални бунтове и гражданско неподчинение сред обеднялото население. Успоредно с това се провежда кампания за ликвидиране на висшето държавно и военно ръководство.
Убийството на Али Лариджани, секретарят на иранския Съвет за национална сигурност, е ключов момент в тази ескалация. Лариджани беше фигура с огромно влияние, считан за умерен прагматик, който вярваше в дипломацията и беше сред архитектите на ядрената сделка. Фактът, че Вашингтон елиминира точно него, показва, че САЩ вече нямат интерес от преговори с каквато и да е фракция в Техеран. Планът е пълно демонтиране на иранската държавност, независимо от политическите нюанси на управлението.
Рискът от „ИДИЛ на стероиди“
Този подход носи със себе си апокалиптични рискове. Иран е държава с население три пъти по-голямо от това на Ирак. Унищожаването на централната власт там няма да доведе до „демокрация“, а до колапс. Светът е изправен пред перспективата да види на мястото на Иран радикална сила, която авторите описват като „ИДИЛ на стероиди“. Милиони хора без поминък, без управление и огромна армия от бивши военни и служители по сигурността, останали без работа, са перфектната хранителна среда за най-екстремните форми на радикализъм.
Надеждите, че наследниците на Пахлави могат да стабилизират ситуацията, изглеждат по-скоро като илюзия. Резултатът от американската авантюра вероятно ще бъде огромен пожар, който ще се разпространи далеч извън границите на Иран. Ще пострадат всички – монархиите в Персийския залив, съседните държави, както и ключови глобални играчи като Китай и Русия, за които стабилността в Евразия е от критично значение.
Изпепеленото Източно полукълбо
В крайна сметка, логиката на Вашингтон изглежда е следната: ако затихващият хегемон не може да контролира целия свят, той трябва да се затвори в Западното полукълбо, а Източното да бъде залято с огън и кръв. Това е стратегията на отчаянието – създаване на зони на постоянен хаос, които да пречат на развитието на конкурентните сили в Евразия. САЩ са решили, че ако те не могат да бъдат лидери на глобалния процес, то тогава процесът трябва да бъде прекратен чрез тотална деструкция.