Любо пристига на срещата точен, приветлив и дружелюбен. Приятелите му твърдят, че е човек, на когото може да разчиташ за всичко. Той е и като мерило за професионализъм – участва ли някъде, значи летвата е висока. За 12-те години от създаването на група ТЕ и големия успех обаче Любо успя да остане нормален, винаги отворен за нови проекти и любезен с пресата. Не се оплаква, работи здраво и мечтае с размах.
Роден е на 26 октомври 1972 г. в Плевен, завършва училището по керамика в Троян и “Керамика и стъкло” в Художествената академия, но още от детските години е потопен в музиката. С група ТЕ (2000 – 2007) създава два албума и хитове като „Има ли Цветя“, „Ще те намеря“, All Right“ (с Мария Илиева). Автор е на много хитове в поп-музиката и над 150 текстове за песни. През пролетта на 2007 г. Любо напуска група ТЕ и започва солова кариера. През 2010 г. излиза и първият му самостоятелен албум - „Любо 2010“, като три от песните влизат в МТV класацията Europe’s World Chart Express. Изпълнител на 2012-а на БГ Радио.
-Любо, спомена, че след интервюто отиваш на запис?
-Да, заедно с мои приятели подготвяме благотворителна кампания – “Дано“ на фондация “Нашите деца”, подкрепяща борбата с изоставянето на бебета. Близо 5000 деца все още живеят по домове, и защото нито едно дете не заслужава да прекара и ден от живота си там. Мотото на кампанията е, че “когато сме много, и малкото е много”. Заедно с Графа, Орлин, Криста и още около десет колеги сме посланици на кампанията и ще запишем песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Дано“ с модерен кавър.
-Извинявай, но не се ли включваш прекалено често в подобни кампании?
-Длъжни сме като хора да използваме популярността си, за да бъдат чути идеите, които носят добро. Смисълът на кампанията “Дано” например е средствата да не се даряват кампанийно и еднократно, а редовно, всеки месец със суми по възможностите на всеки. Това става, като се уведомиш банката, в която е сметката ти, всеки месец да отчислява по сметката на фондацията определена сума. Ако една година всеки месец даряваш по 2 лв. – ще осигуриш адаптирано мляко за 2 седмици за 1 бебе; по 5 лв. – памперси за цял месец за 1 бебе; по 10 лв. – козметиката за 1 месец за 1 бебе; по 20 лв. - издръжката на едно приемно дете; по 30 лв. – лекарствата на 5 бебета за 1 месец; по 50 лв. – плодовите пюрета на 5 бебета за 3 месеца. Аз реших да дарявам всеки месец по 30 лв.
-Твоята любима кауза?
-Тази, която възпитава, не само да се помогне финансово на някого, а да караш хората да се замислят, да се променят. Най-добрата помощ е да научиш някого как сам да си помогне.
-Участва напоследък и в новото риалити “Шатра” по Нова телевизия, започнало на 5 февруари. Защо?
-Не бих участвал в друго риалити, но това беше с много силен социален заряд и го приех като предизвикателство – какво е да поживееш сред роми. Експериментът ми хареса. Видях в ромската общност патриархални ценности, които у нас са позабравени. Вече почти всяко семейство у нас има някакви проблеми – или са разведени, или брат и сестра са скарани и не си говорят. А в това ромско семейство видях как всяка вечер 25 човека се събират на масата, говорят си, държат един на друг, бранят се, обичат се.
-Може само да вземем пример от тях…
-Да, упрекваме ги, че не били цивилизовани. Да си цивилизован за мен означава да запазиш всички онези човешки неща, като семейните ценности и любовта. Да си цивилизован означава да обичаш! Повярвай ми, наистина ме вълнуват тези неща. Обвиняват ромите, че крадат ток, но има много по-големи крадци – на коли например. Да не говорим за кражбите на държавно ниво от хора с власт. Аз нямам предубеждения към ромите. Не може да слагаш етикет на нещо, което не си опитал и на цял етнос, без да си го опознал.
-Прави впечатление, че вие, поколението на вече утвърдените музиканти между 30 и 40 години, непрекъснато сте заедно…
-О, да, постоянно ме търсят за различни проекти. Но по-важното е, че останахме приятели. Ето, с Мария Илиева се познаваме сигурно от близо 20 години, и до ден днешен работим заедно. Оня ден писахме текст за нов неин сингъл.
-Ти май за всички колеги от жанра си писал текстове?
-Да, почти за всички от последните десетина години – за “Каффе”, за Дони, Мария, Ирина Флорин… Над 150 текста, включително и тези, които аз съм изпял.
-А композирането?
-Не съм от изпълнителите, които вземат една песен и я записват такава, каквато е. Съавтор съм във всичко и смятам, че така трябва да бъде, артистът трябва да е вложил част от себе си в това, което изпълнява и записва. Другото е обикновено занаятчийство, а аз не съм занаятчия.
-Интересното е, че не се е чуло някой от твоя кръг колеги да каже “аз съм по-велик от еди-кого си”...
-И да има ревност и завист, тя не се показва, не се усеща. Човешкият фактор си съществува, независимо от всичко. Просто трябва да акцентираш на важните неща. За мен например е важно да се случат добрите неща, а не просто да успееш в кариерата.
-Не си ли забелязал, че истински големите презират звездната суета, че колкото по-високо се изкачват по стълбицата на успеха, толкова по-скромни и земни стават?
-И слава Богу, това прави човека мъдър. Да останеш скромен – това е мъдростта. Когато падаш ниско долу, осъзнаваш кои са важните неща. При мен падането се случи и в буквалния смисъл - счупих си крака и четири месеца бях изолиран вкъщи. От година единият ми крак е с пирони…
-Как се случи това?
-Сцената във Варна беше недобре направена. Бях с Акага и подскочих на място, където нямаше практикабъл. Потънах и счупих крака си. И в тия четири месеца какво става? Кариерата спира. Седя си вкъщи и кой е до мен според теб? Телевизии, репортери или някакви звезди от шоубизнеса? Не, разбира се.
-И кой беше до теб, за да ти подаде чаша чай?
-Майка ми, естествено. И приятелите. Голямата всенародна любов в такива моменти е много далече от теб... Хората често ни ползват като аксесоари, като нещо, което може да изпиеш, и никой не се интересува от личните ти проблеми. Смятат, че животът на артиста тече в едно безкрайно безгрижие. Та ако няма кой да ти донесе чаша чай, както ти спомена, целият ти успех се обезсмисля.
-Има ли такава закономерност - колкото повече успяваш, толкова по не ти върви в любовта, в личния живот?
-Не смятам. Зависи от човека и в какво е успял. Някои успяват с любовта например.
-Как върви любовта при теб?
-Нямам статут на семеен човек, но сега голямата ми мисъл е за дете, сватбата се оставя на заден план. И забелязвам, че хората около мен също са избрали да имат деца, без да сключват брак. Детето осмисля живота ти. Макар да нямам усещането дали бих се справил като баща…
-Сигурно си даваш сметка, че тогава бурният клубен живот ще отстъпи мястото на смяна на памперси и среднощни разходки с плачещо бебе?
-О, при мен нещата с клубния живот отдавна не стоят така. Навикът да висиш по заведенията, все едно дали си на работа, или просто така, е присъщ на 20-те години от живота. Сега гледам като си свърша работата, бързо да се измъкна, докато преди се купонясваше след участие.
-Какво е това – умора, или просто желание да ти остане повече време за любимите неща?
-По-скоро второто, но и умора от несъстоятелни занимания, от излишни натоварвания. Вече не виждам смисъл в това, да седя до 5 сутринта.
-Имал ли си “бърнаут” – професионалната депресия, при която бушонът ти просто изключва?
-О, да, имало го е. Това са тия мигове на “горе” и “долу”. Случва се при нас през цялото време. Важното е тази парабола с редуване на “най-горе” и “най-долу” като цяло да има наклон нагоре, да има възход. На следващия свой хоризонт си малко по-мъдър и малко по-отгоре виждаш нещата, които си правил преди. А не да се обърнеш и да се окаже, че всичко преди това е било само една равнина…
-Завършил си Художествената академия, но винаги си твърдял, че музиката е голямата ти любов?
-От малък съм ходил на пиано и съм свирил в ученически банди в художественото училище в Троян, което завърших. Почти винаги в мазетата се правят рокендрол банди. Никога не съм учил пеене, но поработих доста по клубове с групи в средата на 90-те. Не се изкарваха много пари, но работехме много, пеехме кавъри на известни банди. Това си е една предимно занаятчийска школа, но все пак школа. Налучкваш в себе си къде да останеш като стил.
-Ти държиш да наложиш марката “Любо Киров”, но за много хора си оставаш “Любо от ТЕ”. В какво се прояви при теб синдромът на “излезлия от бандата”?
-Имаше го, няма как, все пак осем години бях с “ТЕ”. В началото е малко кофти, това си е едно ново начало. Отстрани погледнато, все едно почваш всичко отначало. Даже може би е по-сложно, отколкото, ако си с чисто “досие”. Разбира се, горд съм с работата си с “ТЕ” и за нищо не съжалявам, правили сме супер неща. “Любо от “ТЕ” си остава като нарицателно, защото начинът, по който са започнали да те разпознават, е този, в което няма нищо странно. Не ми пречи и не ми е проблем.
-Написал си над 150 текста, а пробвал ли си поезия, проза?
-Интересен въпрос. Не се смятам нито за поет, нито за писател. Текстовете се подчиняват на вече готовата мелодия и не биха представлявали поетическа ценност, ако се издадат в книга. Макар че се получават и добри неща. Например парчето на Тони “Както преди”: “Колко още трябва да говоря/ да рисувам себе си по памет/ колко още трябва да се моля/ - мисли за мен както преди”… Но не ме привлича писането на проза например.
-А рисуването съвсем ли го заряза?
-Използвам го в чисто естетска насока, да си оформям обложките на албумите, грижа се сам за стайлинга си.
-Издаде самостоятелен албум през 2010-а, сега на какъв етап си?
-Миналата година имах супер успешно обикаляне на страната с музиканти. Събрах плофесионалисти като Живко Петров, Калин Вельов и Ангел Дюлгеров. Имахме супер успешно турне в десет града за месец, но всъщност то продължи цялата година, защото последваха покани по морето и къде ли не. И до днес тази формация продължава да действа, обикаляме клубове в София и страната.
-Правите качествена музика, без да се включвате в оплюване на чалгата, на пошлото…
-Мразя да поставям етикети, както вече споменах. Музиката не може да бъде разделяна на добра и лоша. Тя е форма на изказ, нищо повече. Зад всеки вид музика стоят определени хора, сред тях има добри и лоши...
-Възможно ли е да се промени музикалният ни фон като цяло, да зазвучи по-качествената музика?
-Може, като излязат продуценти, които вложат 2-3 милиона, например пари в това. Ние в момента се самопродуцираме. Аз се занимавам сам със себе си, Мария Илиева също, Графа направи самостоятелна компания. Щом толкова много крещят против пошлото, да спонсорират качествената музика. И телевизиите и радиата да започнат да пускат по-често наша музика!
-Какво подготвяш?
-Част от турнето съм го заснел на DVD и ще излезе скоро със списание MAXX, в сериозен тираж. Концертът ще бъде излъчен и по БНТ. Сега съм си наумил да направя цял албум, но с голям биг бенд, от типа на този на радиото. Да има в него джаз и соул, с част от моите неща, с нови и част от много известните български мега популярни за всички времена парчета. И това ми е мечтата за 2013-а. Това не означава, че ще спра с ходенето по клубове. Искам да направя концерти за тези хора, които не искат да чакат в клубовете до полунощ, за да ме чуят, а искат да отидат на концерт в нормалното време – 7 вечерта.
-Записваш ли нови парчета?
-Непрекъснато. Направих например нови парчета в диджейски стил с Mr. Moon, които продавам чрез интернет канал в целия свят. С Живко Петров правим оригинален саундтрак, ремиксатори правят още осем ремикса и това се продава като албум в интернет. Това се случва в един съвсем друг свят – света на електронната музика… Имаме договор за дигитално разпространене на музиката ни по интернет в Италия, сега ще подписваме такъв в Германия... Менажирам се сам и не смятам, че съм най-добрият, но се справям доста по-добре от някои хора с агент.
-Не си от артистите, които мрънкат, че не се продават, защото са имали нещастието да се родят в България…
-Оттам такива добри рецензии идват! Предубедени хора има тук. Истината у нас е, че много хора не разбират от музика, дори и работещите в музикалните телевизии. Такъв малоумен вкус! Аз ги разбирам, те не са там, за да образоват населението, а да имат рейтинг…
-За какво ти се иска да ти остава повече време, извън музицирането?
-Не се оплаквам. Но си мечтая да имам повече време да пътувам. Ходил съм на много места, но има още много, които искам да посетя.
Преса