Модният подиум и тв ефирът загубиха от от теглянето на красавеца Ники Илиев, но затова пък младото българско кино спечели от дръзкото му навлизане като режисьор, продуцент и актьор. Първият му филм “Чужденецът” спечели три престижни награди – “най-добър чуждестранен филм” на фестивала в Манхатън, “най-добър пълнометражен филм” и “най добър сценарий” в “Комеди фестивал” в Лос Анджелис, както и приза на публиката на “Златната роза” във Варна. Лентата продължава с успех да се върти в над 10 страни в Европа и Америка. Преди дни завършиха снимките на втория му филм – “Живи легенди”.

Николай Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София.

Син е на театралния режисьор Бойко Илиев и на красавицата и професор по кожни болести Мирослава Кадурина, племенник е на актьора Георги Кадурин. Завършил е кино и телевизионна режисура и актьорско майсторство в НБУ. Като ученик става водещ на предаването "МелоТВмания" на БНТ. Играл е в над 10 продукции, сред които „Кожа и небе“, „Красотата ще спаси света“, „Кажи здравей на татко“ и други. Снима се в сериала „Забранена любов“, има успешна кариера като модел на агенция "Ексграунд".

-Ники, разбрахме, че така си потънал в довършването на новия си филм, че дори не вдигаш телефона на приятели. Докъде стигна с него?

-Завършихме първия вариант на грубия монтаж. Сглобихме филма както е по сценарий от начало до край, предстои изпипването на детайлите. Предстои музика, обработка на звука.

-Напрегната ваканция ти се случи, хората ходят на море, ти монтираш…

-Със Саня починахме в Барселона 8-9 дни и това беше. Отделили сме няколко дни и да отидем до гоцеделчевското село Лещен, където снимахме “Чужденеца” и където се оженихме миналия август. Такова е нашето лято. Не знам дали е романтично, но е много хубаво. Не можех да зарежа нещата задълго и да отида да почивам, исках по най-бързия начин да свършим работата по филма. Очаква се зимата да е готов. Предстои рекламна кампания, трейлър.

-В първия филм снима Кристоф Ламбер, сега Микеле Плачидо, как ги правиш тия неща?

-С Плачидо ме свърза Краси Иванов, мой приятел, който от доста години живее и работи в Италия. Занимава се с кино и от доста време ми говори, че се познавал с Микеле, че е много готин човек и добър актьор. Като написахме сценария, ни трябваше един чужденец, който да изиграе ролята на художник, живеещ в Монако. Лутахме се измежду доста имена и помолих Краси да попита Плачидо. Преведохме сцените на италиански, лека-полека преговаряхме различни неща, дати за снимки и той се съгласи.

-Твоите впечатления от него? По-различен ли беше от представите ти?

-Плачидо се оказа много точен и сериозен човек. Пратихме му текста на имейл, а той си беше преписал репликите на ръка, на малки листчета. Това му е навик от много години, така по-лесно си учел репликите. Посрещнахме го на летището в Ница и отидохме на вечеря. В началото общуването беше трудно, защото аз говоря английски, той италиански, пробвахме малко и на френски. Много мил и приятен човек. Запазил е онова излъчване и чар, които помня от “Октопод”. Снимките бяха в Монте Карло, в къща, построена върху скали, точно на брега на Средиземно море. В ролята на съпругата на Плачидо се снима Ана Мария Гюзелева. Микеле се оказа много точен и изпълнителен актьор, прави това, което му каже режисьорът. Не проявява капризи, нямаше претенции за нищо предварително, писа само, че костюмът му трябва да бъде 50-и размер.

-Ти носиш дързостта на младите български режисьори, които някак лесно прекрачват респекта към кумири като Плачидо…

-Напротив, имам голям респект към него. Но честно казано и аз съм се чудил, защо някои наши режисьори се боят да ангажират чужди звезди. При мен така се случи, че в “Чужденеца” ангажирах Кристоф Ламбер, когото като дете много съм гледал. Сега с Плачидо е същото. Като дете всички на моята възраст израснахме със сериала “Октопод”. Кумир – силно казано, но е едно от лицата, съпътствали моето детство и съм се вълнувал, като съм го гледал. Е, ако някой преди ми беше казал, че ще ангажирам тези двамата в мой филм, нямаше да му повярвам. А причините други наши колеги да не работят с такива имена, причините са две – или нямат роли за тях, или си мислят, че ще им излезе прекалено скъпо. Но моята максима е, че човек трябва да пробва.

-Някъде пишеше, че си довършил сценария на “Живи легенди” по време на медения си месец в Сицилия?

-Силно казано. Тогава се оженихме със Саня и споменах, че по време на медения ни месец, който всъщност беше само седмица, работя по сценария и Саня ми помага с идеи. Но писането отне доста дълъг период от време, месеци, сценарият е преработван много пъти, има 18-19 драфта (вариант на сценария – б.р.).

-Пак ли ще е романтична комедия като “Чужденецът”?

-По-скоро е комедийна драма с малко приключенски елементи. Става въпрос за група приятели, които се срещат 15 години след абитуриентския си бал заради проблем на един от тях. Те преоткриват много неща за себе си и получават възможност да изпълнят мечтите и желанията, които са отлагали във времето и не са имали смелост да направят, и това преобръща живота им. Преоткриват себе си, приятелството, любовта, най-различни неща. Петима са тези основни герои. Цялата история е представена по забавен начин, като повечето неща, които се случват, са на ръба на абсурда, но водят към едно преоткриване и усъвършенстване на героите.

-Твоят “Чужденец” постигна небивал успех като за първи филм, няколко награди от фестивали… Къде се върти в момента?

-В Испания, Германия в няколко града, Австрия, Италия, Великобритания, Унгария, Чехия в два града, в Ню Йорк и Лос Анджелис в САЩ, в Канада, Франция, Финландия… Може и да пропускам някоя страна.

-Ако опиташ да загърбиш скромността, как си обясняваш този успех?

-Исках да направя филм, какъвто аз и хората около мен бихме искали да гледаме. Не съм си поставял за цел да направя нещо много новаторско, тъй като ми беше първият филм като режисьор и трябваше първо да се науча да разказвам истории. Говорихме с много хора преди това и открих, че те отиват на кино, за да видят нещо интересно, различно от тяхното всекидневие, с което да се разтоварят. Исках моят филм да донесе удоволствие на хората, а и да ги докосне емоционално. Да разкаже история, която мен би ме развълнувала лично. На хората се харесва вероятно и контрастът между българска и френска култура, че любовта обедини българи и французи, и че има някаква надежда и позитивизъм във филма.

-Как преодоля синдрома на втория филм, след успеха на първия хората очакват от теб още “медали”?

-Много мислих по този въпрос. Първоначалната ми идея за втория филм беше нещо средно между екшън и спортна драма. Исках след “Чужденеца” да направим един филм за ММА – свободни борби, в който главните герои да се занимават с това, това да е животът им, върху това да се градят взаимоотношенията им. Стори ми се прекалено амбициозно, а и спонсорите не бяха въодушевени. Реших “Живи легенди” отново да е комедиен и забавен, но с една идея по-сериозни послания от “Чужденецът”.

-Като актьор, режисьор и продуцент еманципира ли се между двамата важни мъже в живота си – баща ти, театралния режисьор Бойко Илиев, и вуйчо ти, актьора Георги Кадурин?

-Ако ме питаш дали съм излязъл от сянката на баща ми и вуйчо ми, няма такава, защото работим заедно. С баща ми имаме обща продуцентска къща “Евродиалог”. Тя си е отпреди, от театъра му, сега заедно продуцирахме двата ми филма. Вуйчо ми пък сега участва с немалка роля в новия филм.

-Какво си взел от двамата в професионален и личен план?

-Не сме от семействата, в които много се набляга на опита и се раздават съвети. Но когато започнах да се изявявам като актьор, вуйчо ми каза нещо: “Опитай се да избягаш от синдрома на младия актьор. Като играеш, опитвай се не всичко, което казваш, да звучи важно. В живота не е така. Има отделни моменти, които са важни, другите минават между другото. Или просто избери върху кои да акцентираш”. Вуйчо ме е подкрепял винаги, както и баща ми.

-А какво ти даде майка ти, красавицата и професор по кожни болести Мирослава Кадурина?

-Може би нейната амбиция, желанието за работа, защото тя не спира да работи и при нея нещата се получават добре. Майка ми много помага и за филмите, по всякакъв начин, с контакти с хора.

-Ти беше модел на агенция “Ексграунд”...

-Да, още преди 8-9 години. Вече съм забравил за тия неща и нямам желание да се връщам.

-Театралната сцена загуби ли те с това потапяне в киното?

-За момента да, в бъдеще ще видим. Честно казано, театърът никога не е бил моята сила и това, което ме е палило отвътре. Киното винаги е било моята голяма страст. За мен репетициите и представленията винаги са били нещо като работа, много рядко съм изпитвал истинско удоволствие от играта. Може би ако се появи някоя много хубава пиеса и хубава роля, ще се навия.

-Детството ти сигурно е минало зад кулисите?

-Да, израснах в болници и театри. Родителите ми са били още студенти, когато съм се родил, и след това доста често са ме вземали със себе си. Разбира се, в театъра ми беше много по-интересно, отколкото в болницата. Най-ярките ми спомени са от Пазарджик, тогава татко ми работеше в местния театър и живеехме там. След това дойдохме в София и той основа частния театър “Евродиалог”. Ходех на почти всичките му представления, гледах ги десетки пъти. Беше страхотно и тогава се запалих да играя, но явно не толкова силно.

-Ти направи един симпатичен образ в сериала “Забранена любов” – на Мартин Константинов. Сърбят ли те ръцете да снимаш сериал, след бума на българските продукции напоследък?

-За момента не. Последните години наистина има много успешни сериали, което е супер, защото изместиха риалити шоуто и разни други странни игри. Мисля, че зрителите отново си върнаха желанието да гледат българска култура. Върнаха се в театрите и кината. Но за момента нямам интерес да правя сериал. Не ми харесва това разтегляне на една история максимално във времето. Докато в “Живи легенди” снимахме в Монако, имахме сцени с парапланер в морето, с мотори, ММА двубои, бяхме на морето, в планината и т.н. Самото снимане е едно приключение. Така че сериалът за момента не ми е предизвикателство, но може в бъдеще да се захвана и с това.

-Но си режисирал над 10 епизода от сериала “Домашен арест”?

-Да, направих 12-13 епизода. Продуцентите Димитър Пенчев и Ники Урумов дойдоха на премиерата на “Чужденецът”, филмът им харесал и ме поканиха да поработя малко при тях. Когато ме поканят за нещо приятно и забавно, както беше в случая, и то не пречи на другите ми проекти, се включвам.

-Може ли един млад режисьор да живее в България с приходите от първия си успешен филм?

-Да, разбира се, че може, зависи за колко време. Ако правя филм всяка година, може, но не от продуцентски права. Приходите засега, честно казано, са само от киносалоните в България.

-Ти беше един от любимите водещи в предаването “Мeло ТВ мания”. Би ли правил и това?

-Питали са ме през годините от време на време, канили са ме и да водя разни събития, но съм се отказал от това доста отдавна. Не ми се занимава.

-С жена ти Саня Борисова сте една от най-красивите звездни двойки и не знам колко пъти ви развежда светската мълва, но май е неуспешно. Как успяхте да опазите връзката си?

-Нямам представа, но сме заедно и това между нас все още е любов.

-От “Забранена любов” ли започна всичко?

-Да, запознахме се на кастинга за сериала, малко по-късно нещата тръгнаха между нас и миналата година се оженихме. От доста отдавна живеем заедно. Имаме си своите спорове понякога, както във всяка двойка, но до големи скандали никога не се е стигало. Обичаме се и всичко е окей.

-Чувстваш ли я като много силна опора в проектите си?

-Да, ние си работим заедно. Тези проекти са до голяма степен общи – и “Чужденецът”, и “Живи легенди”, като във втория филм Саня помагаше и в писането на сценария, даде немалко идеи. Съветвам се с нея за доста неща, помага много по време на продукцията и след това. Заедно с баща ми, майка ми и вуйчо ми си работим като едно семейство. Всички помагат и се подкрепяме, което е страхотно, защото е най-добре в работата да се обърнеш към най-близките си хора.

-Покрай цялата кино въртележка остава ли ти време за хоби?

-Тренирам кикбокс и уин чун. Даже в “Живи легенди”, където имам ММА двубои, единият от бойците съм аз. Играя спаринги, но не се занимавам професионално. Правя го за поддържане на форма и защото ми доставя удоволствие. Помага ми в много отношения – така контролирам тялото си, действа ми като терапия. След това се чувствам по-уравновесен и ме учи на дисциплина.

Преса