/Поглед.инфо/ На 5 и 6 октомври в Бърдо, Словения, се състоя среща между ЕС и страните от Западните Балкани, които чакат пред вратата на Брюксел. След като утихнаха страстите е време за спокоен анализ и изводи. Страните, членки на ЕС, преди да се занимават с Албания, Сърбия, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора обсъдиха отношенията на Евросъюза с Русия, Китай, проблемите на европейската сигурност и партньорството със САЩ. Не липсваше в известен смисъл самокритика. В поканата на Шарл Мишел, председател на Евросъвета, към държавните глави и премиери от ЕС бе обърнато внимание на новите предизвикателства, с които се сблъскаха страните-членки. Реално в момента Брюксел има големи главоболия в резултат на рязко усилващото се противопоставяне между САЩ и Великобритания от една страна, и Русия и Китай, от друга. Драмата с австралийските подводници изостри инстинктът за самосъхранение на Берлин и Париж и ги принуждава да предефинират отношенията си с англосаксонците. Меркел и Макрон едва ли преживяват много от това, какво казал Заев на Радев или обратното. Някои анализатори пробутват тезата, че „България се оказала в изолация“ след като София наложи вето на Северна Македония и покрай нея блокира и Албания по пътя за Брюксел. Но тaзи мантра се ползва от доста време ексклузивно в българските вътрешнополитически баталии. Каква изолация на държава-членка, която има запазено място на заседанията на НАТО и ЕС? Това, че нямаме стратегия и не защитаваме своите национални интереси, няма нищо общо с анализите на грантополучателите у нас. Редица експерти още преди срещата в Словения считаха, че там ще има само декларации, а не конкретни обещания. Така и стана.
Преди да влезем в детайли в отношенията между ЕС и Западните Балкани е необходимо да погледнем на Европа от птичи поглед и да изоставим политкоректния и до болка клиширан наратив. Новият Биг бос на Балканите се казва Габриел Ескобар, зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийски въпроси и нов пратеник на Държавния департамент за Западните Балкани. Много важна подробност! Ескобар е бил вторият човек в американското посолство в Белград. По-ясно казано, има сантимент към сърбите. Демократите във Вашингтон очевидно продължават добре познатата външна политика на САЩ на Балканите, която бе занемарена от Доналд Тръмп. Американците показват, че имат желание да подредят нашия регион по техен вкус. Вашингтон ще се стреми да наложи на Балканите англосаксонската глобализация BigMacWorld, която не е напълно по вкуса на европейците и особено за изтънчения кулинарен вкус на французите. Основният проблем, който стои нерешен пред Ескобар, е конфликтът между Сърбия и Косово. Драмата преди броени дни с автомобилните номера между сърби и косовари бе решена след бърза оперативна намеса на американския дипломат. Ескобар беше на 30 септември в Брюксел.
Това, което би трябвало да ни смущава, е интервюто на Ескобар на 25 септември по „Гласът на Америка“. В него той сподели американските виждания по отношение на „сръбския свят“ на Балканите и последните инициативи на Александър Вучич за популяризиране на сръбската идентичност и единство в региона. И дали тази тенденцията може да дестабилизира нашия регион. Отговорът на този жизнено важен въпрос за България не е никак утешителен. Ескобар заяви, че „предстои да видим“, но добави, че по принцип няма конфликт. За американците няма проблем. Но за българските национални интереси има. Налагането на концепцията за изграждане на „сръбски свят“ води до развихряне на македонизма и българофобията в Северна Македония. Сега става ли ясно защо нашите северномакедонски братя наглеят, а сърбите се усмихват многозначително. САЩ имат за цел да изземат руската инициатива за подкрепа на „сръбския свят“ и да я вкарат като инструмент на англосаксонската глобализация BigMacWorld на Балканите. Изглежда, че руснаците се усетиха и престанаха така шумно да подкрепят Вучич, който се заигра с американците. Сръбският премиер Ана Бърнабич на 24 септември се срещна във Вашингтон с Виктория Нюланд, зам. държавен секретар по политическите въпроси, която стана световно известна на украинския майдан със своята фраза „ Fuck the EU“. Тази среща е знакова. Според Ана Бърнабич „Америка е в процес на формиране на екипи за работа (справяне) със Западните Балкани“. Тя твърди, че Сърбия има голяма подкрепа от САЩ по пътя на нейната европейска интеграция. Какво излиза? Вместо „сръбският свят“ да бъде, съгласно геостратегията на Москва, продължение на „руския свят“ на Балканите, на практика се получава точно обратното. Ескобар ще гради „сръбски свят“ като елемент на доминиране на глобализацията BigMacWorld в нашия регион. В своето интервю Ескобар иска в средносрочен план по-бърза интеграция на Западните Балкани в ЕС. Според него има огромен напредък в исторически, културен и икономически план и страните от региона вече са направили забележителни реформи и са добра възможност за Европа. Ескобар не пропусна да добави, че на всички страни от Западните Балкани, които се интересуват от НАТО, трябва да им се осигури членство в съюза. За Вашингтон опцията Западните Балкани в НАТО и ЕС на издръжка на Брюксел е оптимална опция. Европейците плащат, ние управляваме.
Отново в публичното пространство се появи Януш Бугайски, малко забравен американец от полски произход и експерт по Балканите. Според него ЕС е загубил своите лостове за решаване на балканските спорове. Брюксел вече не може да гарантира на чакащите шест държави от Западните Балкани да станат пълноправни членове на Евросъюза. „Без тези лостове ЕС е парализиран, разделен и неефективен“, заяви на 1 октомври пред белградския вестник „Данас“ Януш Бугайски. Той предлага Белград да третира Косово като независима държава без официално признаване.
Страните от Западните Балкани бяха горчиво разочаровани от срещата на високо равнище в Словения. Резултатите от нея не са утешителни за тях. Лидерите на ЕС потвърдиха подкрепа за интегрирането им, но отказаха да определят пътна карта с конкретни дати, поискаха допълнителни реформи и уреждане на историческите конфликти. Урсула фон дер Лайен, президент на ЕК, ободри в декламативен стил омърлушените в предверието на ЕС кандидати: „Ние искаме да изпратим ясно послание на Западните Балкани. Ние ви желаем в ЕС, дръжте курса, не се отклонявайте. Целта е близо до вас“. Красиви слова, но не вършат никаква работа на Зоран Заев и Еди Рама, които в последно време все повече започват да нервничат. Всичките 27 страни от Евросъюза в Словения отказаха да подкрепят предложението на домакините да бъде фиксирана крайната дата 2030 г. за присъединяване. Шестте страни от Западните Балкани получиха активна подкрепа от Австрия, Унгария, Литва, Латвия, Естония и Словения. „Ако искаме да направим Европа по-силна и да разпространим нашето геополитическо влияние, това е нашия заден двор“, заяви Кришянис Каринш, премиер на Латвия. Австрийският канцлер Себастиан Курц също бе активен: „Ако ЕС не предложи на този район една истинска перспектива, ние трябва да сме наясно, че други суперсили като Китай, Русия и Турция ще играят по-важна роля. Даже при условие, че Евросъюзът остава днес най-големия инвеститор и доставчик на фондове в региона“.
Франция, Дания и Холандия показаха явно въздържане по отношение на предложението за фиксиране на датата 2030 г. Естествено, икономическото положение на кандидатите си остава плачевно. БВП на глава от населението на шесте страни е между 20% и 40% от този на Германия. БВП на глава от населението в Сърбия в сравнение с аналогичния показател в ЕС през 2019 г. е 41%, през 2013 г. стойността е същата. Само Черна гора може да се похвали с постижение от 50% и плътно се доближи до... България, която е с 51% и е най-изостаналата икономически държава членка на Евросъюза.
Умората от разширяването на Запад умножена с липсата на политически напредък на Изток очевидно оставя Западните Балкани без стимулираща перспектива. Париж през 2019 г. поиска и наложи реформа на процеса за присъединяване, като го направи по-малко автоматичен в неговото прилагане. В сряда, 6 октомври, Меркел и Макрон организираха среща между ръководителите на Косово и Сърбия с цел нормализиране на техните отношения. Същият демарш бе предприет по отношение на България и Северна Македония. И двете срещи не постигнаха желания от организаторите резултат. Френската журналистка Катрин Шатиню от Les Echos много образно охарактеризира срещите в Словения, които според нея „удавиха рибата на перспективата за разширяване на ЕС“. И е права. В докладите на ЕК през миналата есен е налице следната констатация: „Прави се равносметка всеки шест месеца и последно се констатира, че в някои области като „правова държава“, „плурализъм в медиите“, „статут на малцинствата“, някои от държавите регресират.“
Ако бъдем искрени, то конфликтът между София и Скопие бледнее на фона на другите проблеми в Западните Балкани. Северномакедонците могат незабавно да елиминират българското вето като започнат да се държат като истински европейци, а не аватари на великосръбските амбиции в нашия регион. Проблемът на София е, че българската дипломация години наред проспа много години и не разясни на своите съюзници в НАТО и ЕС българските позиции в спора ни със северномакедонците. В момента нашите посланици в чужбина продължават да бъдат пасивни. В медиите в Западна Европа най-често може да се прочете единствено и само позицията на Скопие, която е агресивна, антибългарска и грубо пропагандна. Това, че е лишена от научна стойност, не ни успокоява и не ни върши никаква работа. Това, че нашите съюзници от ЕС не ни подкрепят не е само наша вина. Големите в Брюксел винаги са поставяли приоритетно своите национални интереси без да се съобразяват с по-дребните и немощни. Едва ли е случайност, че все още знамето на ЕС е само с 12 звезди. Май отдавна от кумова срама те трябваше да бъдат повече!
Далеч по-неясна е европейската перспектива на Босна и Херцеговина, която едвам удържа политическата експлозия в страната. Да не забравяме, че независимостта на Косово не е призната от пет държави членки на ЕС: Гърция, Словакия, Испания, Румъния и Кипър. Драмата е, че вече едно поколение в Западните Балкани чака да стане европейско и не вижда светлина в тунела. Става все по-ясно, че реализирането на „достоверни реформи“ не е достатъчно. Истината е, че ЕС трябва да може да поддържа и задълбочава своето собствено развитие, което ще гарантира капацитета за интеграция на нови членове. Като се има предвид вихрещата се глобална икономическа криза няма повод за розови мечти у нашите балкански приятели.
Най-голям реалист по отношение на бъдещето на Западните Балкани се показа сръбският президент Вучич: „Всички слушаха внимателно и добре разбраха, че ЕС има стратегически интереси в тази част на Европа. В момента, разширяването на Балканите не е нито доминираща тема, нито популярна тема. Аз нямам никакви илюзии що се касае до бързо присъединяване към ЕС“.
Албин Курти, премиер на Косово, прояви емоции: „Това е една голяма несправедливост, и липса на етика към гражданите на нашата страна“. Той напомни, че все още пет страни членки на ЕС не са признали независимостта на Косово, която беше обявена през 2008 г.
Все пак погледнато от Брюксел нещата не са толкова трагични за Западните Балкани. Предишната година на срещата на високо равнище в Загреб, финалното комюнике нито веднъж не спомена процеса на разширяване на Съюза, нито преговорите за разширяване, които са в развитие. Но в Словения страните от Западните Балкани получиха сериозен финансов стимул докато стоят фрустрирани в предверието на Евросъюза. Брюксел ще предложи план за инвестиции за 30 млрд. евро за 7 години, от които 9 млрд. евро грантове. Ще се финансират десетина водещи инициативи за пътни мрежи изток-запад, ВИЕ (възобновяеми източници на енергия), управление на отпадъци и други. ЕС се ангажира с ваксинирането на населението в Западните Балкани и премахване на роуминга на мобилните телефони. Предвиждат се улеснения на износа на страните от региона към европейския пазар. Ще бъдат изградени гранични „зелени коридори“ за улесняване на движението на стоки от Западните Балкани към ЕС.
Предвид перманентното нагнетяване на конфронтацията между Запада и Изтока особено зловещо прозвуча статия на Карл Билд, бивш външен министър на Швеция, първи Върховен представител за Босна и Херцеговина, бивш специален пратеник на ЕС за бивша Югославия, специален пратеник на ЕС за Балканите и съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Той в авторска статия от 18 август 2021 г. със заглавие Dangerous Balkan Standstill („Опасен балкански застой“) в Project Syndicate открито сравнява Балканите с Афганистан. Шведът публично изразява загриженост за съдбата на нашия регион, който според него може да потъне във война. Карл Билд е убеден и предупреждава, че ЕС е в застой и е малко вероятно в обозримо бъдеще балканските държави от Западните Балкани да бъдат приети в Евросъюза. Той призовава за създаването на програма за ускорен прием и приобщаване на бившите югославски републики в ЕС и евроатлантическата интеграция. Тенденцията е САЩ да започнат да се изтеглят от Стария контингент. Естествено, не като в Афганистан. Великобритания вече прави опити да замени САЩ в Европа. Даже в британския парламент бе представен доклад „Инициативата Три морета и възможностите за глобална Британия“. Въпросът е дали в бъдеще Великобритания от сегашната си позиция на n-ти американски щат ще има капацитет и възможности да поеме от САЩ контрола и управлението на Източна Европа. Редица косвени признаци подсказват тази тенденцията. Поне засега.
