/Поглед.инфо/ Опитът на Сергей Лавров да помири Илхам Алиев и Никол Пашинян под ръководството на Владимир Путин се провали с гръм и трясък. Сраженията между азери и арменци, два народа от бившите кавказки съветски републики, се подновиха пет минути след като влезе в сила (в 12.00 ч.) съглашението между тях постигнато в руската столица. За огромно съжаление нарастват случаите на обстрел на граждански обекти и от двете страни. Загива мирно население. Не спира и кръвопролитието в спорния регион на Арцах (Нагорни Карабах).
На 9 октомври Кремъл покани в Москва делегации на външните министри на Армения и Азербайджан. От руска страна бе отправен апел: „Президентът на Русия се обръща с призив да се прекратят бойните действия в Нагорни Карабах по хуманитарни съображения с цел размяна на телата на загиналите и пленените“.
Арменците тръгнаха към руската столица, като се отказаха от предварителното си искане за сключване на предварително примирие. Непосредствено преди преговорите азерите както и техния регионален настойник Турция заявиха, че няма да допуснат никакви компромиси. Прессекретарят на турския президент Ибрахим Калин безцеремонно заяви, че московските преговори ще се провалят. Той заяви: „Ако те призовават само към прекратяване на огъня, то ще имаме повторение на това, което се случваше през последните 30-на години“. Турция отново потвърди своята позиция, че Армения незаконно окупира Карабах. Турците даже индиректно поставиха своите условия. „Договорът ще претърпи неудача, ако не включва детайлен план за прекратяване на окупацията“.
Преди началото на преговорите в руската столица Илхам Алиев направи телевизионно обръщение към нацията. Той заяви, че няма да има никакви отстъпки за Армения. Нещо повече. Азербайджанският президент каза, че „прилагането на сила от Азербайджан е променило фактите по места“ и е „доказало, че е възможно военно решение на спора“. Илхам Алиев предупреди, че преговорите в Москва са „последен шанс“ за Армения за мирно урегулиране на конфликта.
Пет минути след сключването на примирието боевете се подновиха от двете страни. Арменците съобщиха, че азерите са започнали атака в 12.05 ч. Баку обвини Ереван, че атакува граждански обекти. На следващия ден сраженията станаха още по-яростни. Агенция AFP съобщи за артилерийски обстрел на азербайджанския град Барда и на столицата Степанакерт в Нагорни Карабах. Арменска ракета порази Гянджа, вторият по големина град на Азербайджан.
Москва и Техеран напразно се опитваха да успокоят обстановката. Руснаци и иранци призоваха и двете страни да съблюдават режима на прекратяване на огъня. Но уви, всичко бе напразно! Ереван и Баку се оказа, че въобще не се вслушват в настойчивите съвети на Москва.
На 14 октомври Владимир Путин проведе телефонен разговор с Реджеп Ердоган, по турска инициатива. Ключова фраза от официалното съобщение бе следната: „Изказана е надежда, че Турция като член на Минската група на ОССЕ ще внесе конструктивен принос в деескалацията на конфликта“. По-ясно казано, вероятно Реджеп Ердоган умело се е възползвал от създадената ситуация и е получил нов статут на преговорите, като посредник в конфликта. Необходимо е да се следи внимателно дали Турция вече не е абстрактен член на Минската група на ОССЕ, а играч с по-сериозни позиции. Тази евентуална „подробност“ може да изведе Анкара на принципно абсолютно нова позиция в Задкавказието. Което поне до този момент се считаше за зона на жизнено важни интереси на Москва.
На 15 октомври излезе със своя позиция генерал-полковник Леонид Ивашов, президент на руската Академия за геополитически проблеми. Той обърна внимание, че „двете страни са забравили окончателно договорките за спиране на огъня“. Според Леонид Ивашов американците имат инструменти за натиск върху Анкара, за да бъдат прекратени сраженията в Карабах. Генералът счита, че Баку ще се съобрази с Турция. Но геостратегическите интереси на глобалните фактори, противници на Кремъл, диктуват друго развитие на ситуацията. Сраженията в Карабах дестабилизира позициите на Иран. Освен това Реджеп Ердоган едва ли ще се откаже от възможността да се настани в Централна Азия, на чиято територия се вихри противостоенето между Китай и САЩ. Със своето поведение по време на сраженията между Армения и Азербайджан е повече от ясно, че Анкара ще играе на страната на Вашингтон в битката му срещу Пекин. В геополитически план Реджеп Ердоган и Фетхулла Гюлен са взаимнозаменяеми за САЩ. И двамата се ефикасни инструменти.
През последните години Русия многократно се огъна пред Турция. Всички тези действия се обясняваха с някакъв „много хитър план“ на Владимир Путин, който „диванните анализатори не могат да схванат“. Но фактите са следните: турците свалиха руски самолет Су-24 в Сирия и убиха неговия командир Олег Пешков, Москва си затвори очите след убийството на руския посланик Андрей Карлов в Турция, турците си правят каквото пожелаят в сирийската провинция Идлиб и то за сметка на руските интереси в Сирия.
Възниква логично въпросът поставен от Карен Шахназаров, руски кинорежисьор и сценарист. Той наскоро попита в предаване по централната руска телевизия ОРТ дали Русия е империя или страна, която строи тръбопроводи и продава въглеводороди. Към днешна дата Кремъл е поставен пред една изключително трудна дилема - дали има своя собствена военно-политическа стратегия или продължава да е в плен на императивите на пазарната икономика? Доколко руските олигарси и компании имат възможност да прокарват своята бизнес стратегия за сметка на националните интереси на Русия. Каква е изгодата за руснаците от строителството на АЕЦ „Аккую“ в Турция или от газопровода „Турски поток“? Оказва се, че руските бизнес интереси диктуват руската външна политика. Нещо подобно на „дълбоката държава“ в САЩ. В руската медия „Свободная Пресса“ бе поставен един неприятен въпрос касаещ Дмитрий Песков, прессекретар на Владимир Путин. Дмитрий Песков е работил в периода 1990-1994 г. в руското посолство в Анкара. Според въпросната медия точно той оказва влияние на президента по отношение на Анкара. С този факт се обяснява частично безуспешната външна политика на Русия по отношение на Турция. „Свободная Пресса“ стига до крайност и нарича Дмитрий Песков „турски агент за влияние“ в Кремъл. Ако в тактически план Москва имаше някакъв успех в своята външна политика по отношение на Турция, то в стратегически план Кремъл претърпя пълен провал.
