/Поглед.инфо/ Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова остава в списъка на кандидатите за поста генерален секретар на ООН, въпреки решението на българското правителство да предложи нов кандидат в лицето на европейския комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева. Това съобщи новозеландският дипломат Джерард ван Бохемен, председателстващ Съвета за сигурност на ООН през септември.

Няма новина. Оставането на Бокова в надпреварата беше очаквано. Защото това е истинската дипломация. Както обясни председателстващият Съвета за сигурност, такава ситуация е допустима. "Аз не съм експерт в тази област, но юридическата консултация, която получихме, беше, че след като страната е издигнала един кандидат, той сам решава дали да продължи да участва в състезанието. Това означава, че страната не може да го отзове, ако той сам не пожелае", отбеляза дипломатът.

Редица дипломати от страни членки на Съвета за сигурност в четвъртък изразиха критична оценка на шансовете за успех на Георгиева. "Мисля, че твърде е закъсняла. Така смятат много колеги", каза пред репортери постоянният представител на Украйна в ООН Владимир Елченко. С него е съгласен и постоянният представител на Венецуела Рафаел Рамирес.

В същото време, представителите на Русия в Съвета за сигурност в ООН са върнали писмото, с което чрез посланика на България в Организацията на обединените нации Георги Панайотов се внася номинацията на Кристалина Георгиева за генерален секретар на световната организация. Уругвай и Малайзия също не са приели писмото за номинацията на Кристалина Георгиева. Става ясно, от световните медии, че недоволството на развиващите се страни се разраства, като Аржентина, например, относно прецедента с двете български кандидатки за високия пост – тъй като се нарушава принципът на прозрачност.

Защо Запада се уплаши от успешната кандидатура на Бокова? Защото Бокова е дипломат от класа, който знае как да се справя в трудни ситуации. Човек, който залага на консенсуса, а не на конфронтацията. И най-интересното, трудно може да бъде манипулирана. Доказа го, когато заради факта, че ЮНЕСКО прие Палестина, американците намалиха бюджета на фондацията, отказвайки финансиране. Бокова не се оплака, а направи всичко, което е по силите й и фондацията стъпи зраво на краката си, а авторитетът й стана много по-значителен.

Профилът на Ирина Бокова отговаря на всички критерии, които бяха поставени пред участниците в надпреварата - жена, от Източна Европа, радва се на много добри позиции в международната дипломация, има подкрепата на Русия, Китай, и Франция. Има и опит в структурите на ООН. А Щатите наскоро казаха "не ни намесвайте в интриги срещу Бокова, нямаме нищо против нея, не сме замесени".

Точно защото Бокова има и все още има огромен шанс да бъде избрана за генерален секретар на, за това срещу нея е насочена цялата машина на мръсната задкулисна игра на някои заинтересовани западни страни.

Дипломацията не е за всеки и не всеки може да прави политика в дипломацията. Със сигурност Борисов не разбира и от двете. Световната дипломация не е плод-зеленчук, в нея има приемственост и последователност. В световната дипломация миналото има толкова значение, като единствено доказателство, че всъщност си потомствен дипломат. И всеки, който се опитва да ползва миналото на Бокова като компромат срещу нея, би трябвало да знае, че той няма особен тежест.

Склонна съм да допусна, че в началото компроматите срещу Бокова не дойдоха от международната сцена , а най-вече от нашенската си, национална завист и амбициите на няколко субекта да ръководят процесите в България. Всеки знае, че Борисов обича да „назначава“, той не обича политиката. Просто, защото не я разбира. А за дипломация при него и дума не трябва да става. И това беше използвано. Позабравените „демократи“ Михайлов и Андреев се показаха от нафталина и сътвориха „творчески пасквили, които трудно биха забравени. Не, че те оказаха сериозно някакво влияние, но просто смутиха дипломатическите кръгове, защото в същото време бяха започнали международните совалките на изгарящата от амбиции Георгиева. Пасквилите на Михайлов и Андреев дадоха ясна индикация да се разбере, че всъщност правителството на България не стои сериозно зад кандидатурата на Ирина Бокова. Българка се опитва да прецака българка, а правителството – мълчи. Когато амбициите говорят, дипломатите знаят как да си служат с тях. Тук вече се намесиха Меркел и ЕНП. Амбициите на Меркел не са по-малки от тези на Георгиева, едната иска да командва и да се разпорежда с Европа, другата иска да бъде назначена на поста в ООН. Всички знаят, че германският канцлер лобира за португалеца Антониу Гутериш. На нея не й пука нито за Бокова, нито за Георгиева. Но пък шансът й беше поднесен на тепсия.

Само че Русия даде да се разбере, че няма да участва в никакви сделки и лични ходатайства. Това, съвсем естествено, не се хареса на някои видни западни политици и те задействаха някои представители на българското правителство.

Вътрешният министър Румяна Бъчварова, която няма нито един ден в българската дипломация, се изказа пред журналисти по тема, която и е абсолютно чужда и няма нищо общо, дори и със социологията – „Бокова може да бъде сменена заради неубедителното й представяне“. Как може изобщо представител на правителството да каже подобно нещо? Много съм любопитна, колко пъти госпожа Бъчварова е участвала в надпревара за толкова престижен международен пост? Какво точно означава „неубедително“? И моля, нека бъде така добра да обясни на обикновения българин, с какви точно качества Георгиева превъзхожда Бокова. После, в подобаващ за него апломб и мъдра мисъл, министър-председателят постави условие на Бокова, че „ако не се класира първа или втора, я сменяме“. Този цитат обиколи света, а министър-председателя ни стана за посмешище. Не, че на него му пука, нали не чете вестници на английски, а пък и придворните му нищо не разбират от хумора в дипломацията.

Както стана ясно по-късно, външният ни министър, дори не мога да запомня името му, преди последното гласуване, е звънял на колегите си, за да ги уведоми, че българското правителство има за идея да предложи нов кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Това, естествено, е ясна индикация за международната дипломацията, че българското правителството саботира Ирина Бокова. Това се отрази на резултата й в последното гласуване.

Няма такова дебелоочие и липса на морал, каквото показват представителите на българското правителство. Ако беше на национално ниво, както и да е, ами то на световно ниво, където всяки жест е от особено значение. Станахме за смях. Премиерът на България, се опита да постави публично условие и размаха пръст на шефа на ЮНЕСКО. В качеството си на Директор на ЮНЕСКО, Бокова е представител на световната дипломация, а тя не забравя подобни реплики и жестове. От тук насетне Борисов ще бъде на прицел и за посмешище. Нито един дипломат от кариерата няма да му прости как публично се е опитал да унижи друг представител на дипломацията.

Доказателство е изказването на новозеландския дипломат Джерард ван Бохемен, председателстващ Съвета за сигурност на ООН през септември, който казва, че възникналата ситуация е обсъдена на закрито заседание на Съвета за сигурност. "Хората искаха да знаят дали България ще има един или двама кандидати. Оказва се, че има един кандидат, официално подкрепен от българското правителство, и още един, който остава в надпреварата". Ван Бохемен добавя, че нито един от от членовете на Съвета за сигурност не възразява срещу това, след като са получили необходимите разяснения.

Няма защо да се питаме кой беше този малоумник, който посъветва Борисов да смени кандидатурата на Бокова. Станахме за резил пред целия свят. И децата вече по света знаят, че зад „спуснатата кандидатура“ на Кристалина Георгиева стоят Европейската Народна Партия и Джордж Сорос. Бих добавила и Световната банка, чийто бивш служител е Георгиева.

Напъните на Георгиева не са от вчера. За съжаление обаче, нейната кандидатура не се приема сериозно, освен от „заинтересованите“ страни. За нейните „качества“ говорят единствено от ЕНП и някои платени американски медии. Но и те са пестеливи откъм международния й дипломатически опит.

Световните медии не спират да повтарят, че Георгиева няма шанс, защото тя е сред тези, които гласуваха ветото срещу Русия. Както и факта, че тя не е дипломат от кариерата, а представител на Световната банка.

Надявам че, че все пак някой да е обяснил на кликата „Борисов“, че дори Бокова да напусне битката, което всъщност не се случи, Георгиева няма никакви шансове. Бокова е и си остава част от системата на ООН, а по правило няма как една държава да има двама представители на ръководни постове. т.е. кандидатурата на Георгиева е обречена на провал от самото начало.

Освен това, Европейският съюз не е част от системата на ООН и няма как да наложи страните членки да гласуват единодушно за Георгиева. Надявам че, някой да е обяснил на Борисов, че няма как тези, които подкрепят Бокова, автоматично да прехвърлят доверието си към Георгиева.

Ако наистина никой не е обяснил това на Борисов, жалко за дипломацията ни. Жалко и за Георгиева, защото стана за посмешище с амбициите си в международен план, как прецаква сънародничката си и как бе „спусната отгоре“.

Мислите ли, че някой ще гласува доверие на подобна личност?

Едва ли.

Очевадно е, че кандидатурата на Георгиева има за цел да отнеме гласовете в подкрепа на Бокова. Да създаде недоверие на дипломатическите кръгове срещу нея. И да насочи вниманието към Русия, която явно показа, че не е съгласна със задкулисните игри.

Кандидатурата на Георгиева е добре дошла за Запада. И сега на сцената може съвсем неочаквано да се появи Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, която към момента работи в ООН. Между другото, Хелън Кларк е и си остава представител на социалистическата партия в Нова Зеландия. О, и е потомък на социалисти, но да сте чули някой да коментира това или да прави капитал от този факт? За тези, които не знаят кандидатурата на Кларк беше издигната от партията на демократическата партия или както бих го нарекла по-разговорно „сините“. Независимо, че Джон Кий зае министър-председателското кресло на Кларк, той произнесе реч пред ООН, в която показа безрезервната подкрепа на новозеландското правителство в нейна подкрепа. Джон Кий каза онзи ден и по националното радио „независимо от политическите ни различия, смятам че Хелън Кларк има всички качества да бъде Генерален секретар на ООН.“

Борисов има доста да се учи от новозеландския си колега Кий на толерантност и уважение.

Колкото и банално да звучи, Хелън Кларк ще бъде подкрепена от нагло-говорещите страни – Великобритания и САЩ. Кларк, точно както и Георгиева, най-редовно пътува до Америка в търсене на подкрепата им. Кларк не крие, че има подкрепата на САЩ. До сега нито една от великите сили не е показала, че ще я подкрепи. Публична тайна е, че Меркел лобира за португалеца Антониу Гутериш. Тогава, на какво всъщност се надява Георгиева?

Искаше ми се българка да е начело на ООН, но дори според някаква задкулисна уговорка да спечели Георгиева, ще остане петното върху България на страна, обслужваща чужди интереси.

Следващото гласуване в Съвета за сигурност ще проведат на 5 октомври. На него ще се използват цветни бюлетини за постоянните и непостоянни членове на Съвета за сигурност. Становището на петте постоянни членки (Русия, Великобритания, Китай, САЩ и Франция) ще бъде от решаващо значение, тъй като те имат право на вето и са в състояние да блокират всеки един кандидат.

 __________________________

* Диана Димитрова - кореспондент на Поглад.инфо в Нова Зеландия