Уважаеми дами и господа, другарки и другари, приятели.
Изправям се пред вас, за да поискам вашата подкрепа като евентуален кандидат на БСП за президент в предстоящите избори.
Правя го с ясното съзнание, че не съм сред най-популярните политически фигури във вътрешнопартиен план. Никога не съм имал такива претенции. Никога не съм се стремял към това. Но онова, което предстои не е състезание по популярност, а битка за идеи и принципи, битка за кауза. А всички знаят, че от такива битки никога не съм бягал, такива битки никога не съм губил.
Годините след 10 ноември 1989 г. за БСП бяха години на обновление. Болезнено обновление на бившата комунистическа партия, упражнявала в продължение на десетилетия властта за добруването на народа, но по тоталитарен начин.
Нашата партия трябваше да се променя не просто, за да оцелява, а за да прокарва пътя към нов тип общество. Да, капиталистическо общество – отворено, динамично, конкурентно, но заедно с това – по нашите представи – свободно, демократично, солидарно. Общество с човешки облик. Затова защитавам с всичките си морални и интелектуални сили Конституцията на републиката от 12 юли 1991 г. Там е заложен европейският проект за бъдещето на България. Това е моята кауза. Борил съм се за нея, боря се и ще продължавам да го правя.
Едно ще ви кажа със сигурност: съдбата на реформаторите в нашата партия е тежка и неблагодарна съдба. Наричаха ни „лоши хора, но с добри идеи”. Съкратиха живота на едни, продължават да тровят живота на други. Перипетиите на нашето обновление тепърва ще се описват, но БСП вече не се срамува да се определя като социалдемократическа партия, има своята нова програма на модерна партия от европейски тип. Има бъдеще.
И при най-тежките изпитания през ум не ми е минавало да напускам партията. Затова не понясям ренегатите. Особено онези, които напускаха партията в страшни времена, а след това се връщаха обратно – за да раздават оценки и присъди, за да се коалират с нея, и даже да говорят от името на левицата.
Изправям се пред вас и търся вашата подкрепа, защото се намираме на особено важен кръстопът. Убеден съм, че БСП няма нужда от „удобен” кандидат, който идва като компромис между различните фракции и клики. Не за първи път ще кажа: БСП трябва да намери сили в себе си, за да преодолее фракционния и дори котерийния егоизъм. На нашата партия й е нужен силен и автентичен кандидат, който да преобърне обществените настроения и да върне доверието на гражданите в собствената им държава.
Много често изричаме заклинания срещу бедността, неграмотността, безработицата. Но пороците на нашето уродливо общество не могат да бъдат преодолени без жизнеспособна икономика и активна социална политика. Нека да стимулираме предприемчивите и способните, но деловите ни среди трябва да знаят, че носят висока отговорност пред обществото, в което натрупват своите богатства. Затова съм непримирим противник на плоските данъци от всякакъв вид. Защото: където има плоски данъци, социална държава няма и не може да има. БСП не може едностранно да обслужва интересите на олигархията, защото винаги ще има много желаещи да го направят по-добре от нея. Ние ще успеем като партия единствено и само, ако се върнем към нашата изначална социалистическа кауза – борбата за социална справедливост.
Изправям се пред вас със своите признати професионални постижения и последователно политическо поведение. Не е вярно, че съм „неразпознаваем” или пък „неизбираем”. Хората добре ме познават из цялата страна, за това свидетелства и резултатът от преференциалния вот в европейските избори през 2007 г., да не говорим за ентусиазма, който моята номинация предизвика сред студентите и академичните среди. Сигурен съм, че ще получа подкрепа от различни кръгове из целия политически спектър, защото както някои казваха навремето: Георги Близнашки е „опасен комунист, но добър българин”. Враговете ми могат да не са съгласни с моите доводи и аргументи, но отдавна съм респектирал и най-злонамерени измежду тях.
Залогът на предстоящите избори е огромен. На изпитание са подложени устоите на свободното и демократично общество в България, заплашени са постиженията на националната ни държавност. Защото стремежът на зловещи среди у нас е да се приключи веднъж завинаги със закрепените по конституционен ред икономически и социални права, предвиждащи достоен начин на живот за всички български граждани. В тези избори ще трябва да защитим демократичните ценности и принципи. Ще трябва да докажем, че България има бъдеще като демократична нация от свободни и равни помежду си граждани, като справедлива и правова държава.
Предостатъчни са драмите, които преживяхме през годините на прехода. Но разпадът на държавността продължава и в наши дни, като се започне с проблемите в съдебната система, премине се през държавната администрация и службите за сигурност, за да се стигне до дипломацията и разузнаването. Корупцията пронизва всички сфери на обществения живот. Престъпността се вихри навсякъде. Самоунищожаването ни като нация става нетърпимо. Ето защо, задачата на задачите за бъдещия президент е да съдейства за възстановяването на обществения морал, за да се опитаме да спасим всички заедно българската нация и държава.
Няма съмнение, че политическата стабилност ще бъде основна грижа за бъдещия президент на републиката. От него ще зависи стабилизирането на държавните институции и нормализирането на обществения живот. А това означава да се спре настъплението на авторитаризма, шовинизма и ксенофобията. Готов съм да го направя.
Затова президентът трябва да бъде господар на словото, а не на мълчанието. В сегашната тежка ситуация няма да бъде достатъчен единствено здравият разум. Но ще е нужна още и здрава ръка. Ще е необходима цялостна и завършена личност, т.е. личност с характер и достойство, необвърана с частни и корпоративни интереси, непримирима към прояви на корупция и злоупотреби с власт, способна да взема самостоятелно политически решения в името на общото благо и с далеко отиващи последици.
Президентската власт е особена власт. Това е моралната власт в нашето общество, това е властта която произтича не толкова и не само от формалните правомощия на държавния глава, но преди всичко и най-вече от доверието на гражданите в личността, която олицетворява единството на нацията.
Избраникът на нацията не може да бъде друг, освен президент на всички българи: закрилник на слабите, покровител на малцинствата, гарант за разделението на властите и защитник на висшите национални интереси. Това ще рече накратко: представител на държавата както вътре в страната, така и в международните отношения. С една дума казано: той може и трябва да бъде пазителят на конституционния политически и правов ред .
Ето ме, изправен пред вас. Дайте ми вашето доверие и подкрепа, за да се преборим заедно за нашата обща кауза. Да довършим започнатото преди двадесет години, а именно: изграждането на България като демократична, правова и социална държава. Да сложим край на импровизациите и произвола, за да възтържествува бленуваният ред, основан на закона и справедливостта.
Обичам България и ще се боря за нея!
Благодаря Ви за вниманието.
