/Поглед.инфо/ Докладът за пребиваването през 1939 год. на българска парламентарна делегация в Съветския съюз (със съкращения)
Драматичната 1939 година е характерна с широката външно политическа дейност на българските държавни институции – дипломатическите маршрути минават и през Англия и Франция, а не само през Германия. Обявеният неутралитет подпомага на осъществяването им. Но никак не са щастливи от посещението на наша парламентарна делегация в СССР цар Борис ІІІ и министър-председателят Кьосеиванов, които са поставени пред свършен факт и за да не се предизвика дипломатически скандал, се съгласяват тя да замине за Москва.
Но неудовлетворението на двамата държавни мъже се превръща в нескрита ярост, когато разбират как е преминало посещението на нашите парламентаристи, че са приети от министър-председателят Молотов, че нашите депутати са викали с пълно гърло ура в Кремъл в чест на Сталин. Доста работа се отваря и на нашата цензура.
В резултат всички главни действащи лица в московското посещение се разделят с политическата си дейност. Както се казва – неутралитет, ама по български. Нищо ново под слънцето, нали.
Из книгата на Стойчо Мошанов „Моята мисия в Кайро”
Председателят на комисията по външните работи Георги Говедаров, който фактически е бил ръководител на парламентарната делегация в контакта със съветските държавници, написа подробен доклад за срещите и разговорите в Москва. Докладът бе адресиран до цар Борис и министър- председателя. На мене връчи препис. Кьосеиванов отказа да регистрира доклада и да го остави в архивата на външното министерство. Поради неговата историческа важност възпроизвеждам го тук.
Господин Председателю,
Имах честта да ви предам скоро след завръщането ми от чужбина, още в първото ми при вас посещение на 2.1Х.т.г. в министерството, сгъстено резюме на разговорите и впечатленията, които имах и извлякох при пребиваването на групата български депутати в Москва. Касае се предимно за разговорите при срещите ни със съветския министър-председател и комисар на иностранните дела г-н Молотов на 8 или 9 август т.г. в Кремъл, когато се казаха и изнесоха неща, които считам и полезно, и необходимо да останат в техния автентичен вид и същина, достояние за архивата на Външното министерство.
Поканата за посещението ни в Кремъл – то продължи 2 часа и 20 минути – излезе направо и по собствен почин на съветските управници. Приети бяхме в една голяма заседателна зала, гдето след обичайните представления бяхме поканени и насядахме всички 21 български депутати на една дълга правоъгълна маса. Г-н Молотов зае централното място, от лявата му страна бе седнал г-н Марков, а отдясно аз, до мене д-р П. Кьосеиванов. Пръв взе думата от нас водачът на групата г-н Г. Марков, който в около 20 минути изказа впечатленията си и изложи някои мисли и преценки, засягащи отношенията между руския народ и Съветите, от една страна, и България и българския народ, от друга. Д-р Балкански служеше за преводач на г. Марков. Поради добросърдечността и простотата си, в смисъл на безхитростност, и въпреки нелипсващите тук-там грапавини и наивност, говорът на г. Марков, при най-обективна преценка, произведе много добро впечатление върху г-н Молотов и присъствуващите негови помощници народни комисари г-н Потемкин и г-н Деканозов. Не мен се пада да дам повече съществени или несъществени подробности върху казаното от г. Марков.
Втори взех думата аз и почнах със следната интродукция: нямаме никаква официална мисия. Политиката ще я водят отговорните ръководители на двете държави. Все пак ние изхождаме от българския парламент и можем да ви предадем чувствата на уважение и симпатии, които нашият народ храни въпреки всичко към руския народ. В България след голямата война и особено след няколко години насам всички сме обединени около големите проблеми и основни линии на българската външна политика – политика на мир и разбирателство с балканските ни съседи. Считаме, че всички мъчнотии и спорове на Балканите ще трябва да намерят справедливо, но мирно разрешение. В България всички сме дълбоко убедени, че Съветска Русия не ще повтори грешките на Царска Русия по балканския проблем и специално по българския въпрос.
– Не, не, грешките на Царска Русия не ще се повторят – прекъсна ме г-н Молотов.
– Ние всички сме дълбоко убедени – продължавам аз, – че Съветска Русия и нейните управници не виждат никакво противоречие за руските интереси в съществуването на една независима и силна България.
– Никакво противоречие, никакво противоречие, г-н Говедаров – добави г-н Молотов.
– Ние всички искаме да вярваме, че руските и български интереси на Балканите се покриват.
– Ну, да, вполне покриваются – обажда се г-н Молотов.
– И - ако някъде тия интереси не се покриват – подемам аз, – то те пак не са в противоречие или конфликт, но в паралелизъм.
– Не, не, наши интереси вполне покриваются – додаде г-н Молотов…
Поставиха ми се въпроси специално за нашите отношения със съседите ни. Изложих мотивирано българската теза, както съм имал случая неведнъж да я развия от трибуната на парламента ни. Посочих, че пактът за вечно приятелство София - Белград остава крайъгълен камък на българската външна политика и че отношенията ни с Турция са искрени и най-добри (в момента, когато Кьосеиванов вдигаше аларми по италианско внушение в Париж и Лондон, б.м.), защото от Турция България нищо не желае и защото се надяваме, че Турция също не ще търси нищо от нас. Със северната ни съседка Румъния, както и с южната такава Гърция, отношенията ни са добросъседски, но биха могли да бъдат отлични, ако в Букурещ и Атина проявят малко повече добра воля и междубалканско съзнание, за да се удовлетворят минималните легитимни искания на България поне относно Южна Добруджа и териториалният ни излаз на Бяло море.
– Не безпокойтес, г-н Говедаров, Добруджа будет болгарская – заявява Молотов.
– Българският излаз на свободно море – продължих аз – не е само израз на вековния стремеж на българина към юг и към свободно море, не е само етнически проблем, но е преди всичко въпрос на действително жизнено пространство за развитие на народното ни стопанство и за сигурност на държавата ни. Нашите основания и аргументи не са само реални, но и обичайни.
– Да, понятно – това само бе отговорът на г-н Молотов.
Безобидни теми и предмети на разговори кръстосват беседата ни и по този начин улесняват засягането и поставянето на въпроси интересни и съществени, които изискват внимание и осторожност, за да не изглеждат нито преднамерени, нито особено подчертани.
– Вие строите един нов свят, стремейки се да постигнете повече правда и по-друг ред у вас. За вас не може да бъде безразлично постигането на повече правда и в международния живот, нали? Ние вярваме, че Съветска Русия не храни никакви завоевателни аспирации на Балканите.
– Нет, нет, ми не имеем никакая завоевателни аспирации на Балканах – казва г-н Молотов.
– И тъкмо затова ние се надяваме, че с повече право и морален титьр Съветска Русия ще може да съдействува за мирното и справедливо разрешение на балканските спорове изобщо и за удовлетворение на минималните легитимни български ревандикации.
– Нашето отсъствие доскоро беше наложително, но занапред ние не ще оставим балканските въпроси да се разрешават и пререшават в наше отсъствие – заявява твърдо и ясно г-н Молотов. – Как мислите – обръща се към мене г-н Молотов, – кой пречи на България да излезе на Бяло море?
Една секунда на размишление и връщам въпроса, запитвайки г-н Молотбв: „Кой пречи на Велика Русия да излезе на свободно море?“
Засмян и не недоволен, г-н Молотов продължава към мене:
„Ами защо ви пречат?“
Отговарям: „По няколко причини. Първата е, че не искат да ни вярват, защото сме българи и славяни. Втората е, че в някои западни столици смятат, че въпреки всички недоразумения в миналото българите си остават естествените и най-добри приятели на великия руски народ на Балканите. Третата е, че в тия столици, особено във втората от тях, подозират – на какво конкретно основание и аз сам не знам, – че когато България ще има няколко удобни търговски порта на Егейско море, може би някой от тия портове да послужи за база на руската търговска флота.
– Разбирам ви добре. Ясно – казва г-н Молотов…
На два пъти г-н Молотов воалирано и невоалирано засегна въпроса дали България не е поела някакви външни политически ангажименти. Това става причина да взема наново думата и да заявя най-категорично, че българското правителство следва неотклонно линията на строг, лоялен и
ефективен неутралитет в международната политика, както и специално спрямо европейските оси, пояснявайки, че и правителството, и парламентът у нас, без разлика на политически нюанси и интелигенция, и народ решително са обединени по тоя основен пункт на българската външно политика…
Интересната беседа, водена от стопанина в атмосферата на сърдечност и прямота, приключва. Закуските и плодовете остават оскьдно консумирани. Сбогуваме се с г-н Молотов. Давам преднина на водача на групата ни Г. Марков…
В това време мощно и громко „ура“ процепва въздуха и сякаш тресе стените на Кремъл. Отделям се бързо от двамата мои събеседници и се примъквам между другарите. Питам и някой, струва ми се колегата Колчев, ми обяснява:
– Г-н Молотов, след като се сбогува с всички ни, ни заяви: „Господа, приемът, който ви давам днес, е по изричната воля на нашия вожд товарищ Сталин. Казаното ви от мен не е само мое мнение, но и мнение на всички народни комисари. То изразява и мнението на нашия водач товарищ Сталин.“
„Урата“ и „Да живее Съветският съюз“, „Да живее руският народ“ не стихват. Правя усилия и излизам напред, пред групата. Заставам близо, на шаг-два, право пред г-н Молотов и давайки знак на другарите да спрат, извиквам с всички сили: „Да живее великият руски народ“, „Да живее България!“
Една руменина на вълнение се очертава по двете страни на г-н Молотов, който, придвижвайки се полушаг встрани, за да има пред погледа си цялата ни група, със силен и развълнуван глас отговори: „Господа. Да здравствует братска Болгария!“ Нови още по-бурни и нестихващи „ура“, „да живее България“, „да живее Русия!“ изпълниха Кремъл. Напуснахме го не без дълбоко задоволство, защото нова Съветска Русия даваше тържествена дума в лицето на отговорните си и първи ръководители да респектира независимостта на българската държава и да помогне безкористно и твърдо легитимните национални ревандикации на българския народ.
Изобщо впечатлението и резултатите от разговорите и приема на българските депутати в Кремъл, по моя обективна преценка, бяха положително добри, московските управници на свой ред бяха доволни, защото им се говореше разумно, с прямота и честна мисъл…
С отлична почит: (п) Г. Говедаров
Дума
