/Поглед.инфо/ След 11-часов маратон във въздуха почти ти е все едно с какво ще се добереш от летището на Шанхай до центъра на този мегаполис. Бяхме наясно, че до метрото може да ни отведе високоскоростна железница, но предпочетохме такси. Не само защото бяхме чули, че в сравнение с Европа пътуването с тукашните „копърки” се е направо евтиния, особено пък ако се сетим колко вземат на чужденците в София от аерогарата до центъра. Влакът се движи с петстотин километра в час, та затова от него едва ли може да се открие дори една десета от онова, което се изправя пред погледа от самолета, па макар и само с два пъти по-висока скорост. Придвижването с такси ни позволи да видим нещо важно. Не става дума, разбира се, за чистотата – тя е, кажи-речи, навсякъде извън България. В Европа боклуци като у нас в съчетание с бездомни кучета съм виждал само в Неапол. Казват и че на юг от Везувий било същото. И никъде другаде, май. В Китай чистотата не подлежи на съмнение, с нея тук дотолкова са свикнали, че се чудят дали е възможно да бъде другояче. Но, не ще и дума, повече от любопитно е как е организиран транспортът в този 18-милионен град. Пътните артерии са на няколко нива, най-малко – на две-три, случи ми се да преброя и пет. Най-задръстено, естествено, е на най-ниското равнище. Включиш ли се на по-горното, вече имаш мегдан и да натиснеш по-здраво педала на газта. А стъпиш ли на най-високото, караш като на магистрала. В огромния град няма друго решение, освен под и над земята. Неусетно се сещаш за София, която в транспортно отношение просто беше блокирана в последните двадесет години. Населението се увеличи двойно, но не беше направен нито един широк булевард от мащаба на „България” и „Цариградско шосе”. Дори в новозастроените райони подкупни чиновници и техните не по-малко алчни началници сътвориха такова нагъчкване, че не само колите се разминават с маневри, но дори и на слънцето му е трудно да влезе в уличките. Ясно е, че с изключение на метро, друг транспорт няма как да се вкара под земята в София, прекалено много е археологията отдолу. Появяват се от време на време идеи някои по-натоварени улици да се направят на две нива, примерно „Евлоги Георгиев”. Дали обаче можем да си представим как би изглеждало това? Колите ще се качат буквално върху главите на живеещите или работещите наоколо. Като добавим и подходите за включване и излизане от горното платно, транспортът има всички шансове да влезе в холовете и дори в спалните на софиянци. В Шанхай имаш усещането, че си клошар. И не защото машината на времето те е върнала в епохата на великите френски романисти и ти се налага да спиш под някой мост на Сена. А тъй като, където и да отидеш, както и да се завъртиш, все си под някоя естакада. Почти до четвъртия-петия етаж от прозорците на сградите не се вижда нищо друго, освен забързани насам или натам коли. В Шанхай сградите са високи, само небостъргачите са повече от хиляда, та естакадите не пречат на кой знае колко жители и гости на града. Дано обаче да може да си представим какво ще бъде в София, когато рано или късно се наложи движението да се организира на няколко нива. Добре е клошарите по неволя отсега да си продават жилищата - тогава надали ще има кой да им даде добра цена.
Като клошар в Шанхай
Още статии от Иво Атанасов
Отворената рана на отвореното финансиране
/Поглед.инфо/ Хах, защо бизнесът не протестира?! ГЕРБ и ДПС се разбраха партийната субсидия да се смачка до 1 лев на глас или изцяло да се премахне и да се премине към отворено финансиране, т.е. политическите формации да се издържат от фирмите. А бизнесът си трайка. Ако някой поиска да провери...
Дори огнярят Рашо слага в джоба си самолетоинтелигентите
/Поглед.инфо/ Още от дете трайно място в паметта ми спечели Рашо, най-вероятно – Рангел, от кюстендилските крайгранични селца. Станеше ли дума за него, местните отсичаха: „А-а, он, Рашо, се провре между народо!” Казваха го завистливо, сякаш е някой големец. А той беше станал огняр в Перник....
ЕС ще задръсти с реклама най-гледаното време
/Поглед.инфо/ Ако се съди по сигналите до СЕМ, а и без статистика е ясно, зрителите се дразнят най-много от рекламите - и от съдържанието на част от тях, но най-вече от времетраенето. По закон те могат да бъдат не повече от 20% на час, което означава до 12 минути. Ако продължават по-дълго,...