/Поглед.инфо/ Всъщност няма никакво значение коя партия е на власт в България, тъй като чуждата агентура стрателно се грижи за това няколко министерства да са под пряк контрол. Във Външно министерство бяхме свидетели как Младенов свиква тук сирийската опозиция, как Вигенин посещава Украйна за да подкрепи майданския преврат, как Даниел Митов празнува на 9 май деня на Европа,без да спомене за някаква война и нечия победа.
Много хармонична последователност нали?! Свидетели сме на тотално инфилтрирана държавна администрация, особено в правилните ресори – външна политика, вътрeшна сигурност и служби, отбрана и енергетика. Можете ли да откриете десетте разлики между Ангел Найденов и настоящия министър на отбраната Николай Ненчев? Не можете. Защото няма разлики. Сигурна съм, че и Найденов е дълбоко узрял в партийната си душа за предаването на архивите на РУМНО, просто не му стигна времето.
Какво би могъл да си помисли човек за менталното здраве на нашата нация, когато се вгледа в икономическия министър Лукарски?! Много евтино и опасно е да се залага на глупостта като на удобен лост в политиката. Елитът има нужда от кражби, добре. Ама разбирате ли, в един момент този елит няма да може да продължи да бъде елит на нещо, защото няма да има нация. Ние изчезваме. Не само демографски, но и като интелигентна възможност да имаме своя, макар и малка държава.
Стигнали сме дотам, че днес, когато нашият президент Росен Плевнелиев предприеме някаква инциатива – да говори в публичното пространство, нещо да предлага – се отприщва буря от насмешки сред електората. Дори предложенията му да са смислени, авторитетът му е толкова силно изпортен, толкова на дъното, че ми става мъчно за институцията. От съображения да не подронвам и обиждам институцията няма да спомена тук в радиоефира с какви думи, коментари, епитети, метафори и сравнения е описван българският президент Плевнелиев в социалните мрежи. Съгласна съм, че всеки има свобода да пише каквото си иска във фейсбук, и че това не може да бъде представителна извадка за изчисляване авторитета на едно политическо лице. НО! Ще се осмели ли някоя социологическа агенция да извади на показ истинските, подчертавам, реалните данни от проучване за това какъв е авторитета, рейтинга ако щете, на Плевнелиев? Искам да подчертая, че досега никога не е имало по-дестабилизаран образ на български президент в публичното и електоралното пространство. Да не говорим, че първите сини президенти работеха в изключително напрегната гражданска атмосфера, направо да си го кажем, в насред тиха гражданска война. Дори Първанов, за когото най-голямата обида в публичното пространство беше, че е бил агент, не беше обект на такива унизителни коментари. Напротив, Първанов, с всичките му недостатъци, които знаем, излезе от своето президентство, съвсем достойно, умерено, без словесни ексцесии, не се харесваше на много хора, но никога не е бил клоун.
Днес Плевнелиев направи истински рекорд по самоунищожаване на собствения си образ в публичното пространство. Той здраво се трудеше да каже недообмисленост след недообмисленост, трудеше се да премахне тези, които го критикуваха (например, предавания като Деконструкция и др.), създаде тежък дисбаланс в дипломацията на държавата ни, разцепи българите на два лагера, когато имаше протести, като заяви подкрепата си за едната страна, изобщо направи всичко, което е по-силите му, за да урони престижа на институцията и да зачертае възможностите си за следващ мандат.
Последната инициатива на Плевнелиев за референдума била насочена, казва той самият, да върне обратно доверието в политическата система и евентуално, гражданите, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот, да бъдат принудени да гласуват. Ами, всъщност гражданите са отчуждени от политическия живот именно заради разочарования като Плевнелиев. Всички много очакваха от него. Той изглеждаше интелигентен, премерен, с демократични западни маниери, изглеждаше като добронамерен експерт, като човек от новото политическо поколение, беше симпатичен министър, един от най-симпатичните. Когато обаче зае поста президент, още първите му изяви строшиха всички надежди. Постепенно безнадежното усещане за неговото поведение се засилваше, докато стигна своята критична точка.
Днес той е наричан с най-обидните квалификации в социалните мрежи и всяко негово действие се подлага на присмех. Този ефект никога не може да бъде постигнат от политически удари. Още повече, че опозиция почти не съществува. Този ефект, толкова мащабен, е плод на усилията на самия Плевнелиев.