/Поглед.инфо/ Модернизацията на България през 20 век е успешна като цяло, ако оставим настрана политическите пропуски и хвърлената много често напразна енергия.  За съжаление този период  от политическа гледна точка не е признат за успешен от самите българи, нацията е разделена и не може да приключи все още една крайно непродуктивна и закопаваща  битка за миналото. А миналото си е минало и ние непрекъснато ще го откриваме в различна светлина, защото всяко поколение създава своя история.

Можем ли като нация да си зададем адекватните на съвременността ни задачи и да ги следваме? Трудно е, но това е пътят – задаването на национална цел, заради която ние българите да сме си необходими едни на други. По интерес, не по емоции. За да не ни вземат труда и способностите, да имаме държава. Защото другите държави имат интерес нашата територия и население да бъдат експлоатирани по всякакъв начин.

Факт е, че след като България влиза в ЕС и НАТО, модерният проект на нацията е завършен. България е призната за модерна капиталистическа демократична държава. Колко е държавната и частната собственост в европейските държави не е проблем – има такива като България с 80 % частна собственост, има и такива като Швеция с 60 % държавна собственост. В европейските държави има леви и десни и центристки партии, които програмно предвиждат различни пазарни и социални модели. И доколкото левите и десните се редуват в управлението по конституция през около 5 или 10 години – модерният модел трябва  е конкурентен и ефективен, а властта  е конституционна. Да бъде държавата модерна, означава да е правова  държава и да има политическа демокрация. А това означава водещите социални групи и техните партии – левите и десните, да се редуват и властта им да е мандатна. Защото в противен случай, ако има само десни решения, както е в последните 25 години в България, работещите за бизнеса стават нежизнеспособни и губи  самият бизнес. Няма способни работещи, защото самият бизнес не им е създал условия да се развият. Ако решенията са само леви, държавата може да спре да обновява елита си и да задуши конкурентноспособността в икономиката и  политиката. Така, че трябва да се съгласим с необходимостта и от десното, и от лявото, които имат жизненонеобходими, различни функции в капиталистическото общество от модерен тип. Това е базов консенсус за всяка модерна държава. Връщането в миналото, обругаването на всичко от всички, това е просто услуга за други нации и държави, още повече в глобалния свят. Разбира се, има и българи, които с това си вадят хляба, колкото и да ни е мъчно. Дори е страшно, защото разбиването на държавата вече е научна работа, прави се по проекти, от обучени фирми, може да се спретне винаги бунт, манифестация, 300 дни безредици, ежечасна медийна манипулация и какво ли не още може да се плати в една бедна и безредна държава, когато гражданите не са наясно накъде вървят и каква цел имат.

След 2007 г. т.н. преход към капитализъм е приключил, евроатлантическата ориентация е факт, но от там нататък няма политик в държавата, който да предложи нова задача и цел на нацията. Ясно е, че за да сме добре, трябва да имаме национално-отговорни, възпитани в българско училище, политици, които да участват във вземането на решенията в ЕС и НАТО. Целта ни е нацията ни да е образована, т.е. да е конкурентноспособна и трудът й да е скъп,  да произвеждаме конкурентни стоки и територията ни да е осигурена срещу външни заплахи. / Най-лесно за нас това  става с две атомни електроцентрали – Козлодуй и Белене и няколко тръби, които да обхващат територията, за да ни пазят самите потребители на тези ресурси. В противен случай, дори всички да застанем по границите, нищо няма да опазим. Ако изпълним тези задачи, ще можем да живеем със съвременна медицина и образование, да пътуваме и да имаме достойнството си. Но днес тези задачи „звучат старомодно“, не са в престижния дискурс, не са за тия, дето не знаят какво означава „пази Боже, сляпо да прогледа“. Пък тези, дето ни управляват, все се оплакват, че сме лош материал, а не се гледат в огледалото, в което се виждат целите на раета от ефективни и неефективни присъди. 

Липсата на нормално формулирана национална цел и на поне една дузина идеалисти, на които парите им миришат лошо, прекъсва трайно връзката между общество и политика. Политиците не знаят какво е политик, те се мислят, че това е лобист на обществени поръчки. А лобистите не се интересуват от живота на хората, не се свързват с нацията си, а бягат от нея, ако още имат останал срам. Те нито знаят накъде да водят нацията, нито знаят как и затова си заравят главата в пясъка. С главата в пясъка, естествено, политиците стават жертва на едрия бизнес, биват напазарувани, защото не виждат държавата и институциите като свои инструменти за власт. И на власт  идват олигарсите, които си купуват власт в лицето на политиците и действат така, както на тях им изглежда добре. А за тях единствената цел са парите на всяка цена, още повече, че те не носят отговорност за живота на нацията, на електората, на българите. За тях те са просто евтина работна ръка и слаби потребители, защото целта за печалба, без заплащане на труда, не върти пазара. Вече сме в дефлация и с бюджетите за 2014 и 2015 г. изобщо няма да се измъкнем от нея,  предвижда се още по-голямо свиване на потреблението.

Липсата на национална цел ликвидира политиката, ликвидира гражданското участие във формирането на властта, гражданите не гласуват, но и не работят, а мислят как да емигрират или поне децата с висше образование да напуснат страната.
Не е лесно да се види нова национална цел във времето на тотална политическа и идеологическа обработка с цел една слаба държава да се разгради и да се използва като територия с биороботи. Но българите са образовани все още и могат да мислят, стига обаче да мислят  за себе  си.

Твърдя, че мислещите българи са крайно необходими на нашия голям бизнес, т.е. на олигарсите, които сами могат да отрежат клона, на който седят и да бъдат погълнати много скоро от по-голям бизнес. На бизнеса не му трябват пари, срочно му трябва ред, администрация и национални цели.  Приемането, че нашата цел е  ефективното вписване на българската нация и държава заедно с нейния бизнес в глобалния свят, е крайно необходимо. Естествено е тази цел да се съобразява с реалностите – членството ни в ЕС и НАТО и енергийната ни и търговска  зависимост от Русия.  Не е толкова сложно да се търсят баланси в тази реалност. Никой не ни е хванал за гушата да вземаме едно или друго решение – ние сме суверенна държава, която има договори за спазване. В такава ситуация днес са всички държави. Няма нужда да се кланяме на НАТО най-безкритично като олигофрени без собствено мислене  дотолкова, че да попаднем в безпощадната енергийна политика на Русия и както сега да плащаме газ по-скъпа и от украинската. Няма нужда да ругаем Путин, само защото той не води политика в полза на САЩ, а на Русия. Няма нужда да мразим Обама, защото е ляв и е афроамериканец. А заради цвета на кожата Обама не се харесва дори на водещи интелигенти в артистичния ни елит. На България днес й трябва да заеме балансирана позиция между създаващите се нови центрове на власт в глобалния свят, тя трябва да поддържа ролята си на посредник между Запада и Изтока, между християнството и исляма, между САЩ и Русия. А такава роля България е играла много пъти,   кога успешно, кога – не, но винаги, когато се е свързвала само с един от световните ценрове, които обикновено са във вражда или война, България е катастрофирала. И катострофата по правило е била предизвикана от другия център. И повтарям, членството ни в ЕС и НАТО може само да ни  вдигат цената , а не да ни правят безгласни букви.

Всичко това написах по повод бюджета за 2015 г., който е готов да унищожи  пенсионерите, да създаде още много безработни и да не създава никакво потребление, да увеличава печалбите на бизнеса и да храни всичко частно, което е лоялно към Бога Б. Борисов с държавни пари. 

Правителството на дясната коалиция сега е готово да взема по-крайни неолиберални решения и от Дянков. Каролев е най-едностранчивият и себелюбив икономист, който вижда цифри, но не вижда хора и си мисли, че е образован. Правителството е готово да пази като очите си всеки лев на олигарсите, на банкерите и хотелиерите. Затова, когато говорим, че 43-я парламент е бил фрагментиран, не е вярно. Той си е десен, толкова наклонен, че може скоро да падне. Дисбалансът се удвоява и от факта, че и левите в този парламент в огромната си част са десни. Културата вече я закопаха с Вежди Рашидов и Слави Бинев, подслушването на Цветанов става официална политика в комисията на НС, тефтерчета и грабежите не са важни за главния прокурор, министърът на икономиката се затруднява с терминологията, а този на екология вече е готов да краде от държавата и да дава на бизнеса. Всичко това става пред лика на Бого Борисов и с негова благословия. На много хора им беше ясно, че вторият му мандат ще довърши остатъците от общество и държава, но точно тези хора не гласуваха, защото  няма кой просто да каже, че ни трябва държава с политика за държавата. Или като го казва, не си вярва, както е в повечето днешни партии.

А иначе сме достоен народ и всяко обругаване на народа или било то на българското племе, е недостойно за всеки българин, който си го позволява или дори само си го помисля.