/Поглед.инфо/ През 1974 -1975 година икономиката на Япония е обхваната от световната криза, започнала в САЩ в края на 1973 година. Тази криза по своите мащаби надхвърля всички дотогавашни следвоенни кризи. Нейните особености са следните:
-
Синхронност – обхваща едновременно всички развити капиталистически страни – САЩ, страните от Западна Европа и Япония. Това е израз на новите явления в икономиката, резултат от развитието през т.нар. „златните 60-те години на ХХ век“, когато икономиките на тези страни се развиват с високи темпове. Заедно с това се осъществява значително задълбочаване в разделението и специализацията на труда между тях, както и развитие на интеграционните процеси;
-
Циклическата криза се преплита с енергийната и суровинната криза – високите темпове на растеж през 50-те и 60-те години водят до нарастване на търсенето на суровини и енергия, което се увеличава за периода 1950-1972 год. 3 пъти. Изменя се и структурата на енергобаланса. Потреблението на нефт сред общото потребление на първични енергоресурси се увеличава 5 пъти.Това води до увеличаване на общата зависимост на вносителите на енергоресурси от страните-износители на такива.В крайна сметка се стига до суровинна криза, изразяваща се в рязък скок на цените на суровините. Така например през 1970-1974 цените на суровините нарастват с 87% ;
-
Структурната криза – синтезът на циклическата с енергийно-суровинната кризи води до възникването на т.нар. „структурна криза“, демонстрираща се чрез диспропорциите между развитието на отделните сфери и отрасли. Структурната криза поразява отрасли, където търсенето се развива по-бавно, отколкото икономиката като цяло, а понякога това търсене се съкращава абсолютно. Така се проявява относителното свръхакумулиране на основен капитал и неговото обезценяване. Структурната криза предизвиква отлив на капитал от отрасъла, където се е осъществило такова свръхнатрупване и принуждава предприемачите да търсят пътища за снижаване на разходите. Това става най-вече чрез технически и технологически иновации и обновяване на капитала на нова технико-технологическа база.
Непосредствен тласък за възникване на структурната криза от 1974-1975 год. се
смята, че става т.нар. „Нефтена криза“ или „Нефтен шок“. Същата започва през октомври 1973 г., когато членовете на Организацията на арабските страни- износителки на петрол или OAPEC (състояща се от арабските членове на ОПЕК, плюс Египет, Сирия и Тунис), обявяват петролно ембарго. То е в отговор на решението на САЩ да снабдяват израелската армия с оръжие по време на войната на Йом Кипур. Това ембарго продължава до март 1974 г.
За Япония освен „Нефтената криза“ силно въздействие в посока на проява на кризисни явления оказва и преходът от февруари 1973 година от фиксиран курс долар/йена към плаващ курс долар/йена. Известно е, че още през 1971 година се осъществява т.нар. „Никсън шок“, т.е. прекратяване от страна на президента на САЩ Ричард Никсън на смяната на долар за злато Впоследствие се стига и до плаващ курс на долара.
Но още преди да стартира плаващият курс и да започне въздействието на нефтената криза върху японската икономика йената нараства спрямо долара. Това води до повишаване на цените на японските стоки на международните пазари и загуба на конкурентоспособност. Фактически валутно-финансова криза, в която изпада Япония, се наслагва върху другите кризисни вълни – циклическа и енергийна. Тези вълни в своята съвкупност „раждат“ структурната криза на японската икономика.
Тези негативни въздействия нанасят удар върху реалния сектор на японската икономика. Обемът на производството в обработващата и добивната промишленост бележи спад от 4% през 1974 и 11% през 1975 година. Общият спад на БВП за периода е близо 2%.
В тази обстановка правителството предприема мерки за държавно стимулиране на стопанско оживление. Започва се курс на активизация на вътрешния растеж с помощта на значими държавни инвестиции в «обществени дейности»(за 1977 и 1978 год. за всяка година съответно се дават по 6.4 трилиона йени, като по този начин те се превръщат в движеща сила за икономиката/вж. в “DailyYomiuri”, 3.III.1980/). Тези обществен идейности са насочени към жилищно строителство и други такива, включително създаването на по-екологична икономика. Следва да се има предвид, че в рамките на кризата се изостря и проблемът с т.нар. «ко:гай»(公害), буквално преведено – „обществена вреда“. Фактически става дума за екологично замърсяване, за замърсяване на околната среда, акумулирано в предишния период на високи темпове на икономически растеж и преодоляването на което не търпи отлагане. Сред стимулиращите мерки трябва да се отбележи политиката на Банката на Япония, която снижава равнището на рефинансирането на банките, което стига до 3.5% през 1978 год. Това ниско равнище се задържа до пролетта на 1979 година. Освен това правителството създава условия чрез данъци и амортизационни вземания фирмите в ускорени темпове да стартират реализацията на инвестиционни програми в сферата на обновяване на технологии и оборудване .
Цялата тази съвкупност от мерки предизвиква тенденция на растеж на потребителските разходи. Започва да се възстановява търсенето на предмети с дълготрайно ползване. За това допринася и относителната стабилност на потребителските цени, които нарастват със значително по-ниски темпове, отколкото в другите развити капиталистически страни.
Но ключов фактор за възстановяването става стимулирането и съответно възобновяването на процесите на инвестиране в оборудване и технологии в сферата на преработващата промишленост в периода 1976-1977 год. Малко по-късно в периода 1978-1979 год. подобно инвестиране обхваща и други отрасли като електроенергетика, транспорт и комуникации, строителство, търговия на едро и дребно, където именно се отбелязва най-голям инвестиционен растеж.
Моделът на „генрьо кейей“(減量経営), т.е. политиката на рационализация
Ключова роля за преодоляване на структурната криза изиграва т.нар. „политика на рационализация“ – „Генрьо: кейей(減量経営). Буквално преведен този термин означава „управление с минимални разходи“ или „ефикасно управление“. Корпорациите и компаниите провеждат „рационализация“ в три области:
-
Работна ръка - в областта на работната ръка се приемат програми за рационализации имащи няколко насоки – съкращаване на работна ръка, прехвърляне на част от работещите от категорията на т.нар. „постоянни работници“ в категорията на „непостоянните работници“. Но най-важното е мащабната преквалификация на работната ръка в посока на овладяване на знания и умения по енергийна и материална ефективност, екологични методи на производство, работа с нови технологии и други;
-
Материали - в областта на материалите усилията са за създаване на нови високоефикасни и ефективни иновационни технологии, както и нови продукти. За изработване на последните са нужни значително по-малко материали. Особено когато става дума за ново оборудване, то се създава да бъде със значително по-нисък разход на енергия. Акцентът в тази област е сложен върху развитието на информационните технологии и информационни продукти, както и върху тяхния синтез с класическите производствени технологии и класически производни. Този акцент се оказва действие във вярна посока Така, например, в Япония активно се работи за това да се започне масово производство на металообработващо оборудване – машинни центри с ЦПУ/цифрово програмно управление/;
-
Финанси - в областта на финансите подобряването на ситуацията се осъществява чрез промяна в модела на финансиране на стопанските дейности. Осъществява се преход от модел на „непряко финансиране“ чрез банкови кредити и междукорпоративно отпускане на средства към модел на „прякото финансиране“, реализиращо се чрез пускане на акции и корпоративни облигации.
Тази активна политика съвсем скоро дава плодове. Японската икономика започва да се трансформира от „тежка, дебела и едра структура“ – „джю:ко:чо:о:гата“(重厚長大型) в „лека, тънка, къса и малка структура“ – „кейхакутаншо:гата“(軽薄短小型).
Несъмнено своята роля за провеждането на политиката на рационализация изиграва и споразумението сключено между правителството и предприемаческите кръгове за провеждането на т.нар. «Политика на съгласие между държавата и частните призводствени структури» - «Канмин кьо:чо:»(官民協調). Това споразумение става израз на новите моменти в индустриалната политика на държавата през 70-те години, изразяваща се в определена промяна от «хардуерна ориентация», т.е. субсидии, данъчни и митнически облегчения, благоприятно кредитиране, към «софтуерна ориентация» - предоставяне на привилигирована информация, съдействие за коопериране на усилия между фирми и кооперации в проекти от взаимен интерес и с голямо значение за технологическото развитие на страната/т.нар. «Големи проекти» - 大プロ/.
Израз на тази нова политика става, например, формирането в периода 1975-1979 год. по инициатива на държавата на асоциация за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност в областта на създаването на големи интегрални схеми. В тази асоциация влизат пет японски основни производителя на полупроводници – Фуджицу:(富士通株式会社), Хитачи сейсакушо(日立製作所株式会社), Ничиден(日伝株式会社), То:шиба(東芝株式会社) и Мицубиши денки(三菱電機株式会社). Асоциацията предполага кооперирането на усилията в начален етап, при което в определен момент резултатите на разработката се разпределят между участниците, след което всеки сам комерсиализира крайния продукт. Подобни съвместни проекти стават изключително важни стъпки за успеха на преструктурирането на японската промишленост и за формирането на нова технологическа база на нейното развитие. Всичко това създава значителни предимства за японската икономика в последващия период.
Япония демонстрира високи темпове в производството на електронно оборудване както за битово, така и за промишлено използване. Стойността на произведеното през 1979 год. електронно оборудване за промишлени цели е равно на 1,989 млрд йени, което представлява скок спрямо предходната година от изключителните 22%(вж в “JapanEconomicJournal”, 18.XII.1979).
Активно се развиват висококонкурентните машиностроителни отрасли, осигуряващи научно-техническия прогрес и преструктурирането на японската промишленост. Япония става водеща страна в производството на обработващи центри с ЦПУ(цифрово-програмно управление). Тази продукция става израз на синтеза на класически продукт на обработващата промишленост с информационните технологии. Така например само за 1979 година прирастът в този отрасъл е 12.4%. С още по-големи успехи могат да се похвалят електротехническата индустрия и точната механика и оптика, които за същата тази 1979 година успяват да регистрират растеж от 15% и 31% съответно.
Важен и постоянно растящ отрасъл на японската икономика става автомобилостроенето. По своята същност то е върхът на пирамида, концентриращо в «долните си етажи» редица други отрасли – производство на легирани стомани, цветна металургия, електротехника и електроника, химия и пластмаси.
Япония успява да създаде компактни, енергоефективни, качествени автомобили, които отговарят на новото време, които изисква енергийна ефективност, качество и надеждност. В случая предимствата на водещите японски автомобилостроители се формират, използвайки както високоефективни проектно-конструкторски и развойни технологии, които позволяват максимално да се съкрати срока за разработка на нови автомобили, така и такива областта на производството. Особено известно става използването на «системата от типа «точно навреме», позната в Япония под наименованието «Тойота сейсан хо:шики(トヨタ生産方式), тъй като последната е разработена именно във фирмата «Тойота».
В периода 1979/80 год. общото производство на леки автомобили достига 10 милиона и 66 хиляди, което е ръст от 12.5% спрямо предходната година. Това представлява в този момент световен максимум и по броя а произведените леки коли Япония излиза на първо място в света, надминавайки САЩ.
Трябва да се каже, че в резултат на преструктурирането, като следствие от въвеждането на “генрьо кейей“(減量経営) в Япония се снижава рязко енергопотреблението за единица създадена продукция.Така например за периода 1973 -1979 год. обемът на вноса на нефт се съкращава с 3% при реален ръст на БВП(брутния вътрешен продукт) с 27%(вж. в „Япония.Ежегодник 1980.М., „Наука“, с.23). Поради тази причина при втората вълна на „Нефтената криза“ от 1979 година Страната на изгряващото слънце не изпитва сериозни затруднения. Даже обратното именно в условията на тази втора вълна японските автомобили със своята икономичност стават изключително популярни на западните пазари, особено в САЩ.
Фактически в резултат на преструктурирането на икономиката Япония създава превъзходящ модел на стопанска динамика, който се основава на възможно най-висока технологическа база, интелектуално наситени производства с високо равнище на енергийна ефективност(компютърно и робототехническо производство, обработващи центри с ЦПУ, аудио и видеотехника, битова електроника и други). Това създава изключително благоприятни условия за развитието на страната по-нататък, а именно в първата половина на 80-те години на ХХ век.
Японската икономика в първата половина на 80-те години на ХХ век
Първата половина на 80-те години на ХХ век са изключителни за японската икономика. Въпреки, че темповете на растеж са умерени и не може да има сравнение с епохата на високи темпове през 60-те години през този период стопанството на Страната на изгряващото слънце е посочвано като пример за света.
Фактът, че Япония успява да изпревари другите развити капиталистически икономики в процесите на преструктуриране я поставя в авангардни позиции спрямо останалите. Това се демонстрира много добре от данните за външната търговия на Япония през този период. Така например през 1983 година японският износ е 147 милиарда долара на САЩ, което е на 5.8% повече от предходната година(вж. “JapanEconomicJournal”, 28.II.1984).
Трябва да се каже, че основната част от този износ са продукти на класическите базови отрасли – металургия, автомобилостроене, корабостроене, комплексно оборудване за предприятията и т.н. Частта на новите отрасли е едва 6%.Но по темповете на растеж на износ, например, на видеомагнетофони Япония определено заема първо място в света с 43% през същата тази 1983 год. спрямо предходната 1982 година. Пак през същата 1983 година са изнесени 15.2 млн броя, като изнесените само в САЩ са 5.5 млн броя, което е 2.2 пъти повече, отколкото предишната година (Изчислено по „Секай-но нака-но нихон кейдзай-1990“/世界の中の日本経済/, Токио, 1983, с.73/). Но тази търговска експанзия на Япония ражда съответната ответна реакция.
Наред с това в Страната на изгряващото слънце през този период продължават усилията по формиране на собствена база за фундаментални изследвания, както и укрепване на приложни такива и НИРД. Значима е ролята на правителството, което се старае да изгради по-добра система за координиране на научноизследователската и развойната дейност на индустрията и академичната общност съсредоточена в университетите. През 1981 г. Агенцията за наука и технологии разработва и въвежда “Система за подпомагане на творческата наука и технологии” – „Со:дзо: кагаку гиджюцу суйшин сейдо“ - (創造科学技術推進制度), която се състои в провеждането на съвместни научноизследователски проекти в сферата на технологиите, които се базират върху петгодишни тристранни договори между представители на индустрията, на научноизследователските звена (най-вече университетите) и на държавата.
През 1983 г. Министерството на образованието от своя страна въвежда друга система наречена: “Съвместни изследвания с частния сектор” – „Минкан-ра тоно кьо:до: кенкю:(民間等との共同研究), която е фокусирана върху научноизследователското сътрудничество между държавните университети и представители на индустрията, като по този начин изследователите и инженерите участващи в НИРД на частните компании получават свободен достъп до резултатите на научноизследователските звена в университетите.
Търговските търкания – „бо:еки масацу“(貿易摩擦) и «мачкането на Япония» -
«джяпан башингу(ジャパンバッシング)
Засилването на износа на японски стоки в основните в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век търговски партньори на Япония – САЩ и страните от Западна Европа води до появата на т.нар. «търговски търкания» - «бо:еки масацу»( 貿易摩擦) между Страната на изгряващото слънце и горепосочените държави. Като правило търговският обмен на Япония с тези страни, особено със САЩ, създава значителен търговски профицит за японските търговци, съответно дефицит за страните, обект на внос. При това тенденцията е този дефицит да се увеличава.Така например, ако през 1976 год. търговският дефицит на САЩ в търговията с Япония е 6 778 млн долара на САЩ, през 1981 година този дефицит е 10 981 млн долара, а през 1983 год. става вече 21 665 млн долара(вж. в «Нихон кейдзай шинбун»/日本経済新聞/, 29.01.1984 год.).
Всичко това предизвиква значителна критика от страна на Запада, особено от страна на САЩ. Размерите на тази критика и нападки по отношение на Япония придобива такива размери, че японският лобист Робърт Ейнджъл/ RobertC. Angel/ “изковава» термина «Japan bashing», което в японски вариант звучи като «джяпан башингу (ジャパンバッシング). Този термин може да се преведе като «натупването» или «мачкането» на Япония. Той отразява действителните размери на предприетата антияпонска кампания и силата на антияпонските настроения, натрупали се в американското общество, особено в такива региони като Детройт, т.е. «Мека»-та на американското автомобилостроене.
Въпреки че Япония изнася огромен обем аудио и видеотехника с особено сила се критикува японският износ на автомобили. Японската конкуренция на американския автомобилен пазар в началото на 80-те години значително по-силно настъпва по интересите на американския капитал, отколкото водените дотогава «текстилни», «телевизионни» и друг тип «търговски войни». По американски данни японският износ в САЩ отнема работни места в страната. За всички «болести» на американската автомобилостроителна индустрия причината се вижда в Япония. Срещу нея се издигат обвинения в нечестни практики
В дискусията по тези въпроси се вкарва терминът JapanInc., т.е. „Джепен Инкорпорейтид“, в смисъл, че срещу отделната американска компания се изправя не отделна японска такава, а цялата мощ на японската държава.
Избирането на президента Рейгън начело на САЩ в първата половина на 80-те години на ХХ век засилва в американските официалните кръгове критиката и натиска срещу Япония. В резултат на това японските политици са принудени да възприемат политика на „доброволно ограничаване“ на износ на автомобили.
Като следствие от тази политика японските компании тръгват да преодоляват наложените им ограничения чрез износ не на стоки, но на капитали, т.е. започват да изнасят производството извън Япония – преди всичко в САЩ и страните от Западна Европа.
В обобщение за дадения период следва да се каже, че ако през 60-те години, когато се осъществява т.нар. „Японско чудо“, т.е. „високи темпове на икономически растеж“ на практика Япония осъществява първата част на заложения още през епохата Мейджи лозунг „Да настигнем и да надминем“ - „Оицуку, оикосу“(追い付く追い越す), като под това се има предвид да се надстигне и надмине Запада.
В първата половина на 80-те години на ХХ век на базата на успешното преструктуриране на японската икономика, осъществено през втората половина на 70-те години, Япония се превръща във велика технологическа сила, като в редица области успява да изпревари същия този Запад. В този смисъл може да се каже, че се осъществява втората част на горния лозунг, като по този начин се реализира феномен, който може без излишно преувеличение да наречем „Второ Японско чудо“.
«Ако продавате в Америка стройте/автозаводи – б.м. НС/ в Америка»
