(Нищо, че има толкова много „Тома неверни" демократи)
Радвам се, че не само аз мисля така, притеснявам се, че все още доста малко хора мислят така...
Що за народ сме! Да внимаваме пак да не станем племе, че и мърша дори!
Вече си пробваме перата с ирония спрямо протестиращите...
Вече си мерим песимизмите, тревогите и съмненията...
Аз си давам сметка, че някои неща по площадите не изглеждат стройни, подредени и ясни.
Но за разлика от многото смутени, натъжени и отчаяни или стреснати, трогнати и очаровани, не гледам толкова драматично. Даже се радвам, даже съм направо оптимист на общия унил, оплаквателски и сатирико-фарсоиден фон и тон...
Ще узреят нещата, ще узреят хората, ще узреят протестите, вервайте ми! :)
Най-важното е направено и затова само вижте как газ пикаят реално застрашените олигарси и техните пламенни псалмописци (и хрантутници)..
Диагнозата е поставена:
- Да, системата е сбъркана;
- Да, следпреходното общество е уродливо.
- Да, статуквото е мерзавски несправедливо.
- Да, така повече не може да продължава, защото си изпускаме България и тя все повече се преръща в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди и управлявана от негодни и негодници.
Спокойно, без паника!
Събитията изпреварват и притеснените граждани (които гледат протестите по телевизията), и политиците (които гледат, но виждат само това, което искат да видят).
Вие, притеснените, недейте, не се шашкайте, няма нищо страшно!
А политиците - те да му мислят!
Политиците търсят панически решения в рамките на сбърканата система. и ги тъсят така, че те да са част от решението.
А всъщност те са част от проблема!
Спомнете си, мили притеснени и така дружно иронизиращи ставащото и правещите го:
Само преди дни всички бяха обезсърчени и се вайкаха - ах, защо на Орлов мост, ах защо не пред Дондуков, ах защо това, ах защо онова... А правителството междувременно падна!
Предполагам, че вие, скъпи мои притесненени хора (защото част от мен е част от вас) сте разбрали това - че правителството падна!?
Младите хора, протестиращите, които толкова силно и с едри, сурови, искрящи от метафори думи ние иронизираме, може да не знаят все още КАК да се направят нещата, но те знаят КАКВО трябва да се направи:
- да се рестартира демокрацията,
- да се рестартира системата,
- да се рестартира концепцията за нашия социум,
- да се рестартира държавата.
Не им се смейте, те не го заслужават!
Повече вяра трябва да има в хората, в народа, в обществото, в младостта на България!
Повече вяра е нужна, а не само острене на пера и състезания по ирония и сарказъм!
Повече вяра е необходима, най-малкото защото протестиращите и протестите ще направят ПОВЕЧЕ НЕВЪЗМОЖНИ предлаганите от политическата класа
- палиативни,
- симулационни,
- мимикриращи,
- и имитационни решения!
Дори наивни, не съвсем ориентирани, понякога противоречащи си, протестиращите вършат мръсната работа ЗА и В името на цялото общество!
Иронизирайки над тях ние неволно позволяваме на политиците
- да се измъкнат сухи от бурните води на народното недоволство,
- да минат мегду капките на шибащия като пречистващ пролетен дъжд гняв на млада България,
- да разместят малко и пренаредят частично - помежду си! - властовите кресла, на които седят,
- да променят - помежду си! - грамажа на парчетата от властовата баницата, в която са впили зъби и нокти,
и в края на краищата всичко да продължи като преди...
Докато си седим вкъщи, докато натискаме сръчно клавишите на компютрите, докато щракаме нервно дистанционното на телевизора и се тюхкаме и вайкаме, нещата вървят, текат, летят и пак ще ни изпреварят, пак ще ги коментираме post factum, пак ще строим теории, ще подозираме конспирации, ще доказваме как нищо няма да се получи и защо няма да се получи, ще се делим на леви и десни, ще ни се привиждат дълги ръце на КГБ, международното положение, гришата и кишата...
Всъщност, аз не просто съм сигурен, че нещата ще се случат, те ВЕЧЕ се случват!
Впрочем, аз не просто съм сигурен, че нещата ще се получат, те ВЕЧЕ се получават!
Да, може този път нещата и да не се дослучат и да не се дополучат - защото ние, да ние, ние, ние - които искаме те да се случат да се получат - не вярваме, че ще се случат и ще се получат, затова не си мърдаме задниците и не си размърдваме мозъците, така че нещата да се случат и да се получат...
Този път може нещата и да не се дослучат и дополучат, но следващият път те ще се случат и ще се получат.
Най-малкото вероятността следващият път те да се случат и са ке получат, - ако сега с мрънкането си ги профукаме - ще стане с пъти по-голяма.
