„Ако зависеше от мен, бих организирал протестите по-нарядко, но всеки път с ясни политически искания, защо не - с малко от ония демодирани политически речи.”
Ивайло Дичев
Страшно далеч съм от мисълта, че всеки, който не мисли като мен, е лош човек! :) А книгите и другите публикации на Ивайло Дичев следя с интерес, защото е много интересен автор и изключително силен учен.
Давам линк към това интервю на Ивайло Дичев по четири причини.
1. Смятам, че, вероятно, изобщо не е нужно да говорят срещу протестите тези, които ги осъждат. Достатъчно е да правят това тези като Ивайло Дичев, които започват интервюто с декларация, че ги подкрепят.
Протестиращите могат да кажат: Господи, опази ни от подкрепители като Ивайло Дичев, с отрицателите ще спорим сами!
2. Ето още една причина защо Харта 2013, вместо нова Магна Харта или поне Харта-77, се получи Бита Карта. Ами защото някои от подписалите я побързаха да я противопоставят и да се противопоставят на основните цели на протестите и на собствените й цели. А, освен това, се включиха гороломно в противопоставянето на протестиращите през февруари на протестиращите през юни, но с творчески принос - според Ивайло Дичев, различията са не само качествени, но и количествени - тогава имало много протестиращи, сега - малко, камерна работа...
3. Публичният анализатор на обществените проблеми и развития не би трябвало да ги вижда според своите лични предпочитания, идеологически нагласи, биографични комплекси, материални интереси или кариерни обвързаности, защото става субективен и налага субективни тълкувания върху обективни процеси. Ако иска да прави това, да пише партийни програми и устави, идеологии и учения. Или да създава научни монографии, дисертации, студии, case studies. В противен случай се смесват жанровете, манипулира се общественото съзнание, води се пропаганда и агитация. В сслучая интервюто по какво се различава от претенциите за социология на Братя ЛъГалеви - Кънчо и Андрей?
4. Някои не-строги наблюдения за научния подход. В последните публични изяви на уважавания от мен Ивайло Дичев виждам тревожни (за мен) елементи на изчерпване на идеите, на зацикляне в сложни словесни конструкти, на тъпчене на място, на рутина и псевдонаучност. Според мен, изследователят трябва да анализира и описва обществените процеси, да предлага модели, чрез които тези процеси да се анализират и прогнозират, а не да си създава изкуствена схема-калъп и да натиква обществените процеси в нея на принципа - това, което ми пасва - окей, останалото - толкова по-зле за него.
Да, тук не е мястото за подобен спор, това е само мое разсъждение на глас, породено то бързото спускане на много стойностен учен, мислител, културен антрополог като Ивайло Дичев до професорстващ политолог от типа, с речниковия багаж и схоластичните тези на войнстващите телевизионни политолози, болни от синдрома, който аз наричам "Генчо, Ванчо и Огнянчо"...
Протестите ще минат и заминат, ще се развият в една или друга посока, но, както и да се случи това, ние сме не в научната парадигма на късното развито социалистическо общество (само че със смяна на знаците от минус на плюс и от плюс на минус, каквато смяна ни натрапиха редица спецове по исторически материализъм), а в новата парадигма на рисковото общество, с неговата мрежова организация и с модерните информационни технологии за комуникация, социализация и социална мобилизация.
