Човек докато пише своите си текстове, трудно намира време да чете текстовете на другите.
Ето, че съм пропуснал да прочета един много добър текст на Тони Николов.
Аз също мисля почти в пълна степен така.
А след като наша достолепна демократка се разтревожи от подмяната на протестиращите и ги призова съвсем категорично или незабавно да се приберат по домовете си, или веднага да започнат отначало, си казах отново и отново две неща.
Първо, в никакъв случай не трябва да се смесват нивата!
Нивото на протестиращите, на несъгласните, на улицата, на "широките народни маси" е да се произнесат по диагнозата. И те точно това правят - заявяват ясно и категорично, че България е болна от посткомунистическо, антидемократично, проолигархично, разпадащо държавата статукво.
Нивото на политиците е да предложат лечение, което да промени диагнозата, да даде шанс за оцеляване.
Абсолютно нелепо е да се иска от улицата да дава рецепти, да предписва терапии, да предлага стратегии, да разработва програми.
Второ, в никакъв случай не е напълно морално да критикуваме само и единствено протестиращите, да ги намираме за крайни, или неестетични, или радикализиращи се, или не знаещи ккаво искат... (Виж. по-горе Първо). Протестиращите в голяма степен са функция на нивото на несъгласните политици и политолози, идеолози и блогъри.
Протестиращите са и такива, каквито са тези, които трябва да анализират случващото се и да синтезират идеи.
Протестиращите са огледалото на умните и загрижените демократи, които разсъждават надълго и нашироко, надълбоко и нависоко в дълбокомъдрени текстове, в които споделят тревоги от конспирации, от изместване на лозунгите, от липсата на лидери, от бойкоборисови зависимости, от платени протести и проч. бла-бла-бла, родени в жегата и бирата на една ръка разстояние от здравата логика и трезвия разум. Е, не ни харесва образът в огледалото на протестите – ами то не е заради огледалото, а заради нас, оглеждащите се в него.
Протестиращите са резултат от възникналата огромна кухина, дупка, празнота, вакуум на креативни виждания, на работещи алтернативи – сред всички, които не понасят безидейното, безогледно и безполезно харчещо пари мърдане в управлението от страна на БСП и алчната корист на изяждането и прилапването на всичко от което пада келепир, наричащо се „присъствие на ДПС във властта”.
Протестиращите – малко или много, правилно или не особено, ракидално или просто атрактивно, смело или повече вироглаво – вършат цялата работа на, за и в полза на Промяната в България. Те биха били и по-приятни за гледане, и по-полезни за слушане, ако имаха зад гърба си активната, отговорна, гражданска, проевропейска позиция на умните, знаещите, можещите, кадърните, способните демократични сили в България, които си дават сметка, че повече така не може да продължава.
Но понеже огромната част от тези умни, знаещи, можещи, кадърни, способни демократични сили заеха позата на пасивни, разтревожени, дирещи под вола теле, патерналистични, объркани, мрънкащи и колебаещи се за смисъла и ползата наблюдатели, по-скоро на кошаревски свидетели, то протестиращите играят на ръба на засадата.
Но играят. Докато тези, които можеха да им дадат интелектуален заряд, демократична мисия и насочена към развитието на България кауза люпат словесни семки във Фейсбук и следват строгата и неразбиваема, неопровержима логика, че в България нищо не бива да се прави, защото в България нищо не може да се направи без съгласието на олигархията...
Само че с еднаква сила, както отчаяните, реакционни и вечно спиращи развитието на България крепители на статуквото и партийни началници на най-безличния и отсъстващ като образ и подобие премиер през последните 1333 години на България, така и опониращите им мнителни демократи от всички цветове и сенки на политическия спектър, трябва да си дадат ясна сметка, че дори да ги нямаше протестиращите, те щяха да бъдат измислени и пак щяха да излязат на площадите, за да свършат цялата чиста и цялата мръсна работа на страната ни, защото някой трябва да я свърши, докато останалите живеят в света на собственото си осъзнато безсилие и манията да си измисляме конспирации – като оправдание на това наше безсилие...
