Кръвта на невинните оцветява вождовете
Можеше ли да бъде предотвратен терористичният акт на летището в Бургас и какви ще са последиците от него за обществото ни – Дартс нюз разговаря с доц. Николай Слатински.
- Доц. Слатински, българският 11-ти септември ли преживяхме?
- Пресилено е да се прави такова сравнение, но за нашата страна терористичният акт в Бургас несъмнено е много тежък удар. И заради човешките жертви, и заради факта, че рухва митът за България като сигурна държава. Това ще се отрази на икономиката, на туризма, на оценката за нас отвън. Пробив в системата за сигурност е.
- Може ли изобщо да се предотврати терористичен акт?
- Специалистите по тероризъм казват, че на теория всеки терористичен акт може да бъде предотвратен, но на практика не могат да бъдат предотвратени всички терористични актове. Никой не говори за 100% сигурност, това време мина. Сега става дума за управление на риска, за намаляване на вероятността нещо да се случи. Някои казват – във всяка държава се случва. Да, но в някои от 100 подготвяни, 99 са предотвратени и се е случил 1. А у нас – от един – един. Ниска ефективност на системата ни.
- По начинът, по който е извършен актът, може ли да се каже кой стои зад него?
- Слушах внимателно експертите – те са доста предпазливи в преценките. Политиците обаче много бързо насочиха извършването на този чудовищен акт към противниците си – палестински групировки или Иран. Експертите са внимателни, политиците експлоатират ситуацията. Така е винаги – кръвта на невинните хора оцветява лицата на техните вождове, стараещи се да осребрят дори трагедията на жертвите и техните семейства.
- Летищата ли са най-уязвимите места за тероризъм?
- Не само. Най-важно е мисленето на хората, които управляват системата за сигурност. Управление на риска – това означава анализ, оценка, да се досетиш, че нещо може да се случи, още преди то да е започнало да се подготвя. Като не си управляваме добре системата, ние повишаваме вероятността нещо лошо да се случи. Първият проблем е с управленския капацитет на мениджърите на националната сигурност и на държавата. В 21-ви век истинските държавници вече стават 1 час по-рано, за да имат по-дълго време да работят по проблемите на националната сигурност, нашият премиер винаги има свободно време за мачле или тенис. Кога този човек осмисля големите проблеми?
- Е, едва ли мачовете на премиера са ни проблемът?
- Не, но вижте Обама, вижде другите лидери. Всички страдат от остър дефицит на време за управление на процесите. А у нас най-малко време се отделя за стратегически мениджмънт на държавата. В едно семейство, ако бащата не си управлява добре семейството, то ще рухне, какво ли цяла държава.
- Хората сега са уплашени в различна степен, може ли човек да направи нещо, за да се чувства по-защитен, по-сигурен?
- Това е много сериозен въпрос, по който трябва да се работи упорито и постоянно. Най-важното е да се обяснява на хората, че понятието сигурност в наше време изчезна. Това означава да се научат да не изпадат в паника, в стрес. Ако, не дай Боже, стане взрив в автобус на градския транспорт у нас, гарантирам ви, че 3-4 седмици никой няма да се качи в този номер. Докато, ако подобно нещо стане в Израел, на следващия ден хората се возят точно в тези рейсове, за да покажат, че няма да бъдат пречупени. Ако се взриви кафе, отиват да пият по едно точно там. Това е друго отношение към несигурността. Иначе борбата с тероризма не може да бъде оставена на отделния гражданин. Това би означавало, че обществото ни е тотално разпаднало се. Ако човек започне да се взира във всеки по-мургав мъж, във всяка забравена чанта, да се озърта – така се ражда параноята. А тя не е довела до нищо хубаво.
- Тоест – най-страшното последствие от тероризма е да се позволи той да промени начина на живот на обществото?
- Да, затова терористичният акт в Бургас е тест за всички нас. Дали ще успеем да си зададем правилните въпроси за държавността в страната и за собственото си мислене като част от гражданското общество.
Юлиана Ончева
