/Поглед.инфо/ Както и да бъдат наречени събитията в Украйна, те разделят времето на две. И слагат край на цяла една епоха, отворила се през 90-те години на ХХ век, след което ще се утвърди нов световен ред и ще започне първоначалното очертаване контурите на нова социално-политическа и икономическа система.

Въпросът е какъв ще е този нов световен ред и как ще изглежда настъпващата нова епоха в историята с нейната нова система.

Ще напомня, че войните, в които участва Русия, винаги са срещу нея и се водят за нейното унищожаване. Поради това техният завършек непременно обозначава настъпването на поредната историческа епоха, както и на нови международни отношения и се извършва ново начертаване на геополитическата карта. Тези войни винаги променят съотношението между великите сили, установяват новата им йерархия, уточняват и потвърждават границите на техните зони на влияние. И винаги са цивилизационни.

Всички те завършват по една и съща логика, макар една от най-важните причини и основания да бъдат започнати именно в този, а не в друг момент, е, че другите велики сили са отчели в Русия слабост, която й предрича поражение. Но Русия всеки път доказва своето цивилизационно (именно цивилизационно, а това означава и морално) могъщество, разбива всички дотогавашни геополитически конструкции, модели и проекти, чрез които е трябвало да бъде поставена на колене, и опровергава изцяло прогнозите за изхода от войната.

Войните на Русия винаги са световни и никога регионални. Именно световните войни пречертават картите на света, установяват новите правила за неговото устройство, пренареждат разположението на сателитите на великите сили в зоните им на влияние, разпускат старите военно-политически и икономически блокове и полагат основите на нови съюзи. И категорично обозначават нов тип отношения между съюзниците и противниците. Тези войни са събития с грандиозни размери и е все едно колко време траят, какви са разрушенията и жертвите, какви други държави участват в тях, с кого и против кого са те. Русия винаги поема върху себе си главната тежест, защото осъзнава своята цивилизационна роля. Тя е достатъчно силна и отговорна пред историята, за да се натовари с нея. Но въпреки това дълго се стреми да предотврати конфликтите. Рядко обаче успява, защото те са обективни, неизбежни и непредотвратими.

Резултатът също е обективен, неизбежен и непредотвратим: Русия излиза от тях като победителка!

Великите сили, чиито роли в историята са неотменни, а зоните им на влияние неприкосновени, не забравят, че без Русия не е възможна никоя геополитическа трансформация, както и преминаването от една епоха в друга. Но тъй като те биват движени най-вече от собствените си интереси, а не от цивилизационни мотиви, се надяват въпреки всичко да обезсилят Русия, за да извлекат повече ползи от предстоящия военен сблъсък. И по-бързо да стопят нейната сила, за да преживеят следващия исторически цикъл в повече охолство, изгоди и в господстващо положение. На тези интереси са подчинени риториката и пропагандата им. В тях те представят желаното за възможно и дори за реалност. Затова почти нищо от него не се потвърждава. Но за сателитите им е важно и им вдъхва увереност и храброст, от които иначе са лишени.

Това им поведение изкушава малките държави (между тях е и България), чието сателитно положение никога не е устойчиво и сигурно. Днес за тях е едно, а утре – различно. Повечето не знаят как да се държат – особено в изпитанията, с които геополитиката и техните покровители ги натоварват. И почти винаги грешат в решенията и историческия си избор. Те няма цивилизационно съзнание за отговорност за света и гледат как да се нагодят към възникващите ситуации. България е най-убедителният пример за този тип държави-сателити.

Виждаме това и днес, когато заради агресивната пропаганда на САЩ и тяхното поведение изходът от военните действия в Украйна изглежда уж неясен, но непременно като поражение на Русия.

Българската власт и нейната пропаганда са напълно убедени в това поражение. Не за друго, а защото западните им партньори им го внушават.

Каквото и да внушават западните партньори, поне американците много добре знаят какво ще се случи след войната. Затова и се готвят за него.

Все по-ясно и отчетливо става, че краят на войната ще е преди всичко край на Европа и на илюзията й, че е цивилизация и носителка на най-високите нравствени ценности.

Европа губи тази война и ще понесе последиците си от цялата своя история от средата на ХХ век до ден днешен. Тя вярваше, че през всичкото това време се въздига, укрепва, става още по-велика и постига мечтата на човечеството за единение, икономически възход и духовен подем. Но всъщност се е движела гръмогласно надолу и то към пропаст, от която трудно ще се измъкне, когато се срути и разбие на дъното й. Европа реши, че ще се превърне в една голяма държава и то тогава, когато светът си въобрази, че една-единствена сила ще го доминира и ще определя неговото състояние. Еднополярният свят обаче не може да съществува в съжителство и съперничество с други големи държави. Затова освен че се ожесточиха към Русия, САЩ започнаха да ерозират и разрушават новата държава Европа.

Да разруши обединяваща се Европа за САЩ не бе трудно!

Европа се опита да съедини не съединими елементи, макар привидно те да са почти еднакви. Тя си повярва, че е цивилизационно обединение и реши вътре в него да събере отделните държави, които прецени, че са принадлежащи на цивилизацията й. Така тя искаше да заличи и изтрие поне в собствените си граници напълно зоните на влияние и с това да установи нов ред на континента, а след това и да погледне към устройството на другите части на света. Но това е непосилна за Европа работа и е невъзможно да бъде извършена – особено по отношение зоните на влияние. Сега тази илюзия скъпо се заплаща. Цената е целостта и съществуването на континента такова, каквото Западът пожела да бъде.

Провалът на тази прекалено амбициозна идея обезсмисля сегашните европейски икономически, политически и военно-политически структури. Затова те неминуемо ще претърпят дълбоки изменения както в своя състав, така и във функциите, които изпълняват. Съвсем естествено е държавите, които бяха „пришити“ към тях, да ги напуснат и да се включат в други естествени за тях междудържавни съюзи. Това ще освободи сегашното огромно напрежение и ще облекчи международните отношения, ще им придаде повече мир и съзидателност, като подчертае градивния им характер.

Деконструкцията на Европа ще пренареди целия свят и ще формира нови образования, върху които ще се крепи новият световен ред. Те, за разлика от Европейския съюз и НАТО, ще съответстват на зоните на влияние на великите сили и на цивилизационните родства между съставящите ги държави. Така те ще бъдат чисто, с укрепяващо ги вътрешно сходство и улеснено разбирателство. И ще освобождават нови енергии, за да се постигнат възложените им от история цели.

Това означава, че сериозно ще бъде преустроена и ООН. През последните 30 години тази световна организация, създадена за да не допусне възраждането на национал-социализма и фашизма и за да поддържа мирното равновесие между всички държави в света, напълно изгуби своята същност, обезличи се и престана да играе толкова важната и отговорна своя роля.

Да, наистина предстоят радикални промени в целия свят и особено в държавите, които са от зоната на руското влияние. И особено в тези, чиито управници си въобразиха, че са направили друг цивилизационен избор и са приели да бъдат „част от Европа“. Ще се наложи да се откажат от този свой избор и да се върнат на даденото им от историята място. Изглежда просто и лесно, ала ще произтекат събития и действия, които ще променят чувствително обществената реалност. Старателно и задълбочено ще бъде преосмислено времето след края на 1989 г., за да се отчетат всичките допуснати грешки. Тази преоценка ще е първата и най-главна стъпка в прехода към новото състояние на българския свят. Тя ще подготви държавата и обществото, за да бъде спрян и овладян хаосът и да започне постепенното, но бързо пренареждане на държавата и поставянето на нейното политическо устройство и икономиката й върху нови основи. Краят на либерализма изисква нови икономически и политически механизми, които да въздигнат България от разрухата. Ще се наложи да се разрушат институции, правила; политическа, икономическа и съдебна власт. Ще се промени, разбира се, и юридическото законодателство. Така ще започне преходът към чувствителното изменение в системата, установена от либерализма. Ще се ограничи неограничената сега власт на пазара и на либералните принципи във функционирането на икономиката и държавата.

За целта обаче либералната държава следва да бъде разрушена и на нейното място окончателно да се установи социалната – като принцип, но и реално. Това означава радикално преустройство на икономиката, за да се завърне тя към реалното производство на стоки и услуги. И то в достатъчно количество и с високо качество, за да може да бъде лесно разпределението и преразпределението им съобразно реалните нужди на хората. А да не се съсредоточават единствено в големите и богатите държави.

За да стане това възможно, България трябва да стане част от нов интеграционен икономически съюз, който ще я направи едновременно солидарна с усилията на всички членки, но и по-независима, за да може сама да преценява своите икономически възможности и потребности. Това ще позволи на българските инвеститори да инвестират в реалното производство и да участват равноправно в международното разделение на труда. Ще се изпълни в крайна сметка и ново международно разделение на труда.

Без съмнение съществени преобразования ще настъпят в сферите на образованието и културата. Досегашният либерален модел, прилаган с активното участие и дори под ръководството на чужди фондации и организации, нанесе тежки рани върху просвещението и възпитанието на младите хора, произвеждайки неграмотни и полуграмотни хора. Тези рани трудно ще зараснат и дълго ще пречат на нормалното развитие на младите поколения. Затова и промените ще бъдат дълбоки и ускорени.

Обществото, което ще се формира след извършените радикални трансформации след края на войната, ще бъде подчинено на идеята за социална справедливост. Трябва да се преодолее отчуждеността и враждебността, които са причини за битовата престъпност, но и за корупцията. То ще възвръща постепенно в себе си човещината, солидарността и душевното благородство.

Нищо обаче няма да се стане изведнъж и от само себе си. Още повече че началото, което ще бъде дадено, е от много ниско равнище и при трайно социално разложение. Либерализмът като идеология дълго още ще тежи и ще се намесва в обществения живот, ще продължи да го трови и измъчва.

Дано начело на държавата застанат умни, силни, енергични, разумни и човечни хора, които с воля, търпение, умения и съвест осъществят историческата мисия, която ще им бъде възложена.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?