/Поглед.инфо/ В своя знаменит „Дневник на писателя“ Ф. М. Достоевски откроява една важна особеност във взаимоотношенията между Европа и Русия, която е трайна и дори неизменна в цялата им история в модерната епоха. И аз виждам, че тя е валидна и днес. Дори особено днес.

По думите на Достоевски Европа винаги е смятала, че Русия е слаба и немощна във всяко едно отношение, защото е изостанала от всеобщото развитие на другите „напреднали“ народи. Но въпреки това се страхува от нея и я мрази заради своеобразието на историческото й развитие и съществените различия в начина й на живот, мислене и поведение. Тази омраза принуждава Европа постоянно да търси причини, поводи и начини, за да я провокира като враг, който трябва да бъде отслабен, поставяйки му непреодолими пречки в развитието. Най-големият страх на Европа е, че въпреки всичко Русия ще се въздигне, ще укрепне, ще набере енергия и могъщество и ще се превърне във велика сила, която ще диктува условията в международните отношения.

Пророчеството на Достоевски, формулирано в „Дневник на писателя“, днес вече се сбъдна: „в най-близко бъдеще, дори вероятно много скоро Русия ще се окаже по-силна от всички в Европа. И това ще стане, защото всички велики в Европа ще се изтощят по една твърде проста причина. Всички ще бъдат изтощени и разядени от неудовлетворените демократични стремежи на голяма част от нисшите си поданици, от пролетариите и бедняците си. А в Русия това изобщо не може да се случи: нашият демос е доволен и колкото повече време минава, толкова по-доволен ще бъде, тъй като всичко върви натам, то е общ стремеж, общо убеждение. И затова на Европейския континент ще остане само един колос – Русия“.

В САЩ като че ли усещат, че тяхното време на световен господар изтича, но никак не се решават да признаят, че на тяхното място се е изправил друг, който заявява своята властова хегемония. Затова и си позволяват да активизират антируската си война чрез налагане на икономически санкции и остра политическа риторика. Това е в сферата на вербалната вражда, икономическите взаимоотношения и геополитическите отношения. Във военната сфера те промениха начина на водене на войната. По-рано, когато усещаха в себе си повече сила и енергия, отколкото можеха да понесат, те си позволяваха да нападат държави, да извършват демонстративно военни преврати и да свалят правителства, да установяват държавен ред по свой образ.

Сега вниманието им е насочено към рязко и необратимо разрушаване чрез вербална пропаганда, бунтове, размирици на стабилността в държавите от разпадналия се СССР, за да се изолира и дестабилизира ситуацията в Русия и се вдъхне кураж на либералната й интелигенция, да я провокира към остри дискусии за властта, икономиката и геополитическата изолация на държавата.

Последните събития в Казахстан бяха демонстрация на новите форми, които очевидно САЩ и НАТО ще прилагат от тук нататък. Те са преди всичко подривни действия в близките до Русия държави и народи, които все още разчитат на нейната помощ и съдействие. САЩ имат силно икономическо присъствие в тях – по-силно дори от руското. Техни компании работят активно и осигуряват работни места. Но подготвят и осъществяват непрестанни политически и пропагандни агресии. Западните и американските медии развиват впечатляваща активност. Към тях сега се добавя и инвазията на ислямски терористи, идващи от Сирия и Афганистан. Те се разполагат в различни места, подготвят се професионално и само чакат момента, за да се събудят спящите клетки и се задейства тяхната мощ. Но те някак са излезли от полезрението на местните специални служби, не се следят и наблюдават. В това е ключът на успеха – в мирно време и в бунтове.

Казахстан не е избран случайно за дръзка проверка на готовността на властта да противодейства срещу спотаяващия се досега враг. Неговите тридесет години на независимост са години на икономически възход и високо равнище на живота благодарение не на Русия, а на икономическите връзки със САЩ, Европейския съюз и Турция. Казахстан обаче е политически и военен съюзник на Русия и от неговото поведение към нея зависи какво ще е отношението и на другите средноазиатски републики. Русия не се е отказала от идеята да интегрира региона в обща търговско- икономическа, политическа и военна зона. Колкото по-здрава и активна е тази зона, толкова по-стабилна и уверена в себе си ще е и Русия. Затова интеграцията на т. нар. „постсъветско пространство“ започва да се засилва и това за САЩ и НАТО е твърде опасна тенденция. Време е да се напомни на въодушевилите се независими държави на кого дължат просперитета си, да ги отрезвят и накажат.

Ето защо събитията в Казахстан не бива в никакъв случай да се определят като резултат от „народно недоволство“.

Първо, защото такова няма. Или не е в такава степен, че да се проявява в открита и насилствена смяна на властта. Протестите заради повишение цената на газа за автомобили е чиста проба инсценировка. Те нито са били толкова остри, нито толкова настоятелни, а още по-малко и многобройни, за да бъде заплашителен знак за властта Въпреки това властта незабавно е взела мерки и е наложила мораториум върху повишението.

Изведнъж обаче се оказва, че в събитията енергично и мощно навлизат групи от добре подготвени терористи, въоръжени, обучени и изпълняващи предварително изработен подробен план. В Казахстан вече е имало достатъчно много „спящи клетки“ на тези терористи. Те са провеждали дълга подготовка, организирали са се и са се сработвали, за да се събудят едновременно в определен момент. Много организирано и очевидно с много тренировки терористите заличават следите си след акции. Те бързо свалят от себе си униформите на полицаи или военни, бръснат брадите си, разбиват моргите, за да приберат дадените от тях жертви. Това „мирно протестиращите“ не са в състояние да сторят…

И така се сработили, че за съвсем кратко време те направо опустошават Алма Ата, активно рушат в столицата Нур Султан, както и в други градове в страната. Нападнати и обезоръжени са полицейски участъци, противопожарни служби, държавни учреждения. Запалена е резиденцията на президента, овладяно е летището в Алма Ата, напълно разрушени са магазини. Убити са полицаи и мирни граждани. Разграбени са магазини.

Казахстан прилича сега на нападната от вълци кошара.

Вълците са отнесли няколко овце, защото толкова могат да носят със себе си, но са натръшкали мъртви почти всички в кошарата. Ей така, защото такъв е нравът им!

Кой ще твърди, че така започват и се провеждат мирни протести на граждани. Ако това е мирен протест, щяха ли да бъдат нападани правителствени учреждения, летища, полицейски участъци и жестоко да бъдат избивани полицаи и военни. Но лъжата е примамлива и пропагандно удобна, лесна за усвояване.

Възможно е целта на терористите да не е била непременното свалянето на законната власт. Намеренията на организаторите са преди всичко да се причинят големи разрушения, да се дадат жертви както от правителствените сили, така и на мирни граждани, но най-вече да се нанесат материални поражения и то в особено големи размери. И то непременно такива, че да не могат да бъдат възстановени дълго време и дълго време да се виждат следи от опожарявания, взривове, кръв. Да се всее смут, недоверие във властта; да се покаже нейната слабост и неумение да се организира. Защото е под влиянието на Русия.

Властта обаче се показа стабилна и веднага разбра какво става в държавата. И даде да се разбере, че няма намерение на прави компромиси! Тя бързо възстанови реда с помощта на военните подразделения, които изпрати Организацията на договора на колективна сигурност. Така бяха поправени и грешките, които дълго време е допускала, като е вярвала на щедрите обещания и заклинания на тези, които сега й скроиха заговора. Тя се хвалеше, че е успяла да привлече много чужди инвестиции, да се отвори към Запада и Америка и бързо да преодолее наследството от съветската епоха. Вижда се обаче на каква цена. Заедно със спящите клетки на терористите са спели и специалните служби.

Там, където охотно се приемат чужди фондации, неправителствените организации, чужди медии, които свободно провеждат антируска политика, непременно зреят събития с тревожен за държавата и народа характер. Защото „демократизмът“ и „свободата“ пораждат безкритичност и безконтролност.

Такъв е новият тип война срещу Русия. САЩ и НАТО са започнали „да обграждат“ по цялото протежение на руската граница в Европа и средна Азия с потенциални терористични организации, които да бъдат готови във всеки един момент да излязат наяве и се опитат да откъснат или отдалечат постсъветския свят от Русия.

Но днес, при сбъдналото се пророчеството на Ф. М. Достоевски, ще бъде все по-трудно, а ще става и невъзможно, да се води подобна война срещу Русия. Защото краят й е предизвестен…