/Поглед.инфо/ Нищо не е по-лицемерно и противно от загрижен за човека, обществото, държавата и народа либерал и постмодернист. Също толкова противен е и лъже социалистът, узурпирал идеята за социалната справедливост и обявил се за ляв, макар че е дребен буржоа или алчен богаташ. Тази пасмина днес е навсякъде и с едни и същи думи, гръмогласно и фалшиво пее своя последен припев: да спасим държавата и запазим нейния евроатлантически избор, като си подадем ръце и отречем войната и утвърдим мира. Това са лесни за произнасяне думи, защото не изискват усилия да бъдат запомнени и хвърлени на вятъра. Пък и е съблазнително да проявиш загриженост, като преди това си посипеш лицемерно главата си с пепел и пролееш една-две крокодилски сълзи, хлипайки колко е важно да сме единни „обичта“ си към Европа.
Когато са на зор, тези типове се сещат т за бедността, мизерията, трудностите пред държавата, както и за мира, без който нищо не е възможно да се направи и постигне. Извратените им умове обаче обясняват трудностите и разпада на обществото и държавата с руска намеса и предателства на т. нар. „шпиони на Путин“. За лична вина и дума не проронват. Или за престъпната виновност на тяхната идеология и държавата, която тя създаде.
В последно време е очевидна активността особено на тези, които се наричат „видни интелектуалци“. Какви интелектуалци са, се познава по имената им.
За съжаление тези, които би следвало да бъдат техните идейни и идеологически противници и да изразяват и защитават противни на възгледите и призивите им, както обикновено мълчат в очакване някой да им подхвърли от трохите на богатите трапези и им организира някоя премиерчица на книга или литературно четене. Толкова големи въпроси като този за геополитическата ориентация на държавата, целостта и чистотата на езика и културата, на литературата и нацията тях не ги интересуват. Но ако са истински хора на духа, те са отговорни и трябва да поемат вината за неблагополучията в държавата.
Политическата суматоха около изборите не можа да скрие политическия хаос в държавата и навлезлия в последната си фаза неин разпад. И тези, които най-много се бият в гърдите, че милеят за “цивилизационния избор” на либерализма, не го виждат и не го осъзнават. Защото са слепи и глухи за всичко, което е извън интересите. Но ако нещо ги засяга или заплашва, тогава скачат като ужилени и призовават за единство.
Понеже са надарени с първични усещания, с повърхността на кожите си същите тези типове улавят наближаващия тревожен за тях край на една система.
Войната в Украйна направи още по-видим този край. Тя все по-силно крещи в ушите на „нашите хора“, че той наближава и скоро ще стане наистина страшно и за тях. Но и че е заплаха за самото съществуване на България. Те продължават да не желаят да видят и огласят очевидния и пълен триумф на Русия върху целия фронт на войната и неспособността на подкрепяната от цяла Европа (в това число и България) и САЩ и Канада Украйна да се съпротивлява. Загубите й в жива сила, техника, оръжие и боеприпаси са умопомрачаващи.
Но украинската катастрофа ражда бесове и „поднебесни сили на злобата“. Антихристът все повече са разполага върху земята и се опитва да диктува нейния ред, живот и вяра. Целта са Православието, Украинската православна църка (Московска и на цяла Русия Патриаршия), нейните свещеници, свещеномонаси и архиереи. Те нападат Киево-Печорската лавра с възгласи „да живее сатаната“ и пеят скверни песни срещу молещите се монаси и миряни, населници и защитници на лаврата, оскверняват свети икони и мощи на светии и мъченици за вярата. Вече открито приемат т. нар. „филиокве“, заради което се стигна до великата схизма. Покатоличването на разколническата църква на Украйна е другото проявление на нейната бесовщина и отклонение от догмата и каноните на Православието.
И какво? Да започне Русия преговори с бесовете и да търси начини за мир, та поне да не скандират тези бесове „да живее сатаната“? Това ли искат? Такъв ли мир им е нужен, за да бъде България спокойна, нахранена, икономически добре развиваща се? Или с тези, които специално насочват дроновете си, ракетите и снарядите си срещу граждански обекти, детски градини, болници, жилищни сгради и училища, магазини и пазари, които убиват и раняват мирни граждани и така да създават паника и неверие във властта?
Един наш кандидат за Нобелова награда, измислил понятието „дефицит на бъдеще“ и прилепил го към българите, твърди, че с тази война Путин бил върнал Русия и Европа във времето от преди Втората световна война. Но нека този всезнайко каже тогава къде напред във времето ни изпращат тези бесове, които поругават светини и възхваляват сатаната. Това ли е, което искаме и така ли въпросният господин смята, че ще компенсираме „дефицита на бъдеще“, витаещ в празнословието и пустотата на негова глава?
Вместо задълбочени анализи и изводи от развитието на днешния свят, неолибералите и постмодернистите хвърлят идеологеми, чертаят страшно бъдеще, ако се откажем от евроатлантическата ориентация, сатанизират Русия и нейния президент, клеветят нагло непризнаващите ги за творци, че били агенти на Путин – и то добре платени, за да служат вярно. Иначе как ще достигнеш до такава пронизителна дълбина, за да напишеш: „Това, което Путин иска, не е да спечели тази война, а да я превърне в хронична, да ни принуди всички да живеем в този режим. Целта му е да бомбардира и унищожи настоящето (и бъдещето) с цялата му инфраструктура и ежедневие – така че да няма вода, топлина, светлина. Да унищожи ежедневието, а от там и битието, буквално да унищожи украинската нация“. А всичко в това пустословие произлиза от метафората, с която очевидно се гордее, „дефицит на бъдеще“. Като си измислиш някаква предпоставена теза и много си я харесваш, няма как да не се спъваш постоянно в нея. Може и да те похвали някой. Дори силно да те хвали и да ти се възхищава, но по-добре е знаеш, че е глупава и с нея нищо не казваш!
Но това, което говорят и вършат неолибералите и постмодернистите, е служение на сатаната. На същия този сатана, когото в Украйна бесовете възхваляват и почитат. И с когото се опитват да разрушат Православието и вярата на хората.
Нормалният човек, а още повече православният християнин, не може да желае война, за да убива и разрушава. Но той не е и за мир с враговете на Господа и за тържество на сатаната. Призивите за мир и неучастие във война трябва внимателно да се чуват, за да се различи демагогията и лъжата от искреното желание за градивност и служене на доброто.
Длъжни сме да преценим и характера на специалната военна операция в Украйна, за да не лъжем хората. Тази операция не е война между два братски народа. Не могат да бъдат братя тези, които извършват кощунства с мирно население, поругават светини, издевателстват над вярващи, разрушават християнския свят и работят за запазване на едно несправедливо и уродливо статукво в съвременния свят. Неолиберализмът е нечовешка идеология и трябва да бъде отхвърлена, а извращенията й в живота на българите осъдени и преодолени.
Затова когато чуем, че някой призовава за мир и декларира, че е против войната, нека най-напред преценим за какъв мир настоява и срещу коя война е против. И да го разобличаваме, защото е вреден, порочен и опасен за човека.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
