/Поглед.инфо/ Май започва да става ясно, че „краят на историята“, прогласен от само обявилите се за победители в т. нар. „студена война“ се отменя. В края на миналия век обявяването му предизвика истинска еуфория и бе представен като тържество и триумф на либерализма, западната демокрация и европейските ценности. Съветският съюз се разпадна заедно с Варшавския договор и от тук насетне над човечество щяха да бдят само Америка и НАТО. Въодушевените либерали се видяха победители над комунизма, Русия и славянството, на Запада над Изтока. И повярваха, че от тук нататък тяхната идеология ще триумфира, тържествува и вилнее в целия свят. И в България също.
Но за някакви са тридесетина години този свят, преименувал се на „глобален“, „либерален“, „евроатлантически“, се видя, че „краят на историята“ още веднъж се отменя и този път за напълно неопределено (а това означава твърде далечно) бъдеще, но и със съвсем различно съдържание и значение. За сметка на това съотношението на силите започна да се променя и Изтокът заедно с Русия и славянството и Православието се надигаше и заявяваше, че идва новото му бъдеще. Русия и Китай, а с тях и Индия, Иран, Бразилия, Южна Африка, се въздигаха все повече икономически и военно-политически, заговорваха с все по-укрепнал глас и предупреждаваха самозабравилия се Запад и Америка, че времето им изтича и други определят световния ред.
Люспите от очите на Америка и НАТО май вече паднаха и те вече виждат, че господството им не само е застрашено, но и че им е отнето. Макар още да не им се вярва и това неверие ги кара да си измислят аргументи, че още им е позволено да санкционират и налагат на народите как да живеят.
Всичко в България след 1989 г. бе подчинено на този прословут „край на историята“. В резултат на старателно прикривана под названието „преход към пазарна икономика“ контрареволюция бе сменена социално-икономическата система и бяха реставрирани капитализмът и неговата буржоазия; извършен бе дори „нов цивилизационен избор“. Държавата ни премина към общността, срещу която по-рано воюваше политически и идеологически; обладани бяхме от нови нравствени ценности.Благодарение именно на тях рязко се увеличи престъпността и особено организираната, корупцията достигна до непоносими размери; личността се разпадна, а обществото се опростачи. Никога преди нацията ни е преживявала подобен упадък, който застрашава не само нейната цялост, но изобщо съществуването й заедно с националната държава.
Пораженията, които либерализмът нанесе на българския свят, са толкова тежки и засягащи неговата същност, че би трябвало да се замислим най-сетне за това как да се освободим от агресията на тази безчовечна идеология. Защото ни е стегнала истинска и мащабна хуманитарна криза във всички сфери на живота.
Целият свят вече започва да осъзнава в каква гибел е навлязъл и трескаво търси начини да промени съществуването си, за да се съхрани.
Има достатъчно знаци, доказващи, че са настъпили сериозни и дълбоки изменения в общественото съзнание, водещи до преодоляването на либерализма и устройването на някои от великите държави върху други принципи и политически идеи. Това стана възможно след видимия упадък на Запада и Америка в резултат на кризата на капитализма.
Съотношението на силите в света се променя все повече и повече и днес може да се каже, че той се доминира не от досегашните си хегемони, а от Русия и Изтока! Това се подчертава и от последните разговори на президентите на Русия и САЩ. Рязко е сменен тонът на руската дипломация, а Путин публично заяви на съвещание с ръководството на руската армия, че на Русия й е дошло до гуша и повече няма да търпи да й бъдат диктувани условия. Тя има своите жизнени интереси и не позволява никому да ги нарушава или отнема. САЩ очевидно приемат това, което Путин им представя, съгласни са с него и отстъпват постепенно на Русия онова, което са й отнели през 90-те години на миналия век. И им връщат заграбените в края на века „зони на влияние“. В една от тях е и България!
Това май само у нас не се вижда и разбира. Толкова са дебели главите на българските политолози и анализатори, но и на държавниците ни, че не вярват дори на очите си, ако не им го покажат „отвън“. Тези неща обаче се показват „отвън“, когато вече е късно…
Новите реалности изискват ново мислене и поведение на българската държава. Нейните ръководители трябва да осъзнаят какво се е случило и особено какво ще се случи в най-близкото бъдеще. Ако продължават да се държат политически инфантилно и да повтарят като комплексирани папагали, че „България е лоялен съюзник на НАТО и САЩ“, ще ги споходи съдбата на колегите им от 30-те и 40-те години на ХХ век, които до последно се кълняха на Германия и Хитлер, че България никога няма им измени и ще им остане докрай верен съюзник. България заплати висока цена на тяхната политическа глупост и сервилност, лишавайки се от български територии и нещастни сънъродници. Такава ще бъде цената и на глупостта и сервилността на днешните управници, ако не осъзнаят отговорността си и продължат да упорстват „като магаре на мост“ пред новите реалности.
Затова трябва да започнат да отваря други врати и да затварят (някои от тях дори да се затръшнат!), за да влязат в новите реалности и за да бъдат добре приети в тях! Иначе ще се чудят защо им обявяват война, след като са назначили ново правителство, и ги изправят пред народен съд! А той съди сурово! И справедливо…
Скоро ще настъпи новият „край на историята“ и съобразно неговите нови идеи, ценности и начин на обществено устройство ще се формират нови зони, кръгове, военно-политически съюзи и лоялни съюзници. Светът се подготвя за новото време, където предимството ще е на онези държавни субекти, които още от сега осъзнават характера на бъдещето и се подготвят за него. А не се бият в гърдите като глупаци, че са „лоялни съюзници“…
