/Пооглед.инфо/ Винаги съм се отнасял с голямо подозрение към политици, анализатори и изобщо към всевъзможни граждански активисти, които от сутрин до здрач не спират да говорят за морал. Не спират въпросните хора да се оплакват как нямало морал, как трябвало да има повече морал. Не спират да ни убеждават, че единствената причина за участието им в обществения живот била вкарването на повече морал в него. Ако всичко това беше истина, ние отдавна щяхме да живеем в най-добрия от всички възможни светове. За жалост обаче се оказва, че зад красивите и умни приказки за "повече морал в политиката", за "свещена борба със задкулисието" почти винаги се крие най-елементарното желание за лично и това на най-близкия семеен и приятелски кръг облагодетелстване.Възмутените от липсата на морал се оказват най-обикновени клонинги на известния Тартюф. Дори прословутото лицемерие на този Молиеров герой бледнее пред това на повечето днешни борци срещу задкулисието. Вижте назначенията на служебното правителство и ще се убедите в тъжната правота на тази констатация. Навсякъде по административната верига - като почнете от самия премиер и стигнете до най-незначителните директори на дирекции- се назначават хора, които са или „наши приятели“ или съдружници в "чутовната борба срещу олигархията" или са в интимна близост с готвещи се да управляват политици. Да, всичко това се правеше и преди . И предишното правителство правеше така, и по-предишното и по-по-предишното... И пак беше ужасно дразнещо. Само че особено дразнещото в роднинските и приятелските назначения на настоящия кабинет е това, че той се самоопределя като "правителство, което управлява в името на гражданското общество" и ни радва с безсмислици от сорта на тази, че "гражданите си върнаха властта". Именно това лицемерие, тази тартюфовщина, тази морална претенция са най-дразнещите.
Ето и още един дразнещ пример за драстичното разминаване между думите и делата на най-гласовитите морализатори. Вече си имаме първият осъден за купуване на гласове в Хасковска област. В същата област има и друг интересен феномен - оказва се, че много гласоподаватели там, най-вече от малцинствените групи, са припознали идеите на Реформаторския блок като свои и са гласували за тази коалиция. Така гласовете, подадени за "моралната десница" в Хасковско, са се увеличили повече от десет пъти в сравнение с предишните парламентарни избори. Тази внезапна любов необяснима към Реформаторския блок в Хасковска област представлява истинско политическо чудо. От друга страна политическите чудеса, свързани с "умните и красивите", в последно време край нямат. Г-н Близнашки например, още в предищното си качество на професионален протестиращ се изяви като невероятен политически чудотворец, съумявайки за отрицателен срок да организира събирането на стотици хиляди подписи под искането си за референдум. Този акт може да се сравни единствено с направеното от Христос, който нахранил с пет хляба няколко хиляди души. За жалост референдум не се получи, защото ГРАО установи над сто хиляди невалидни ЕГН-та към подписите. Причината за този неуспех вероятно се крие във факта, че задкулисието даде всичко от себе си, за да провали светлата референдумна идея на реформатора Близнашки. Но да не униваме. Вижте колко успешно се бори настоящият премиер със задкулисието. Достатъчно е да назначи на държавна служба още две-три интимни приятелки на лидери в Реформаторския блок и олигархията ще бъде окончателно победена.
Между другото изключително забавно е да се наблюдават действията на лидерите на Реформаторския блок. От една страна, отчаяно искат да влязат във властта, болезнено се стремят към нея като протестър към министерско или поне зам-министерско кресло. От друга страна обаче се правят на принципни, надуват бузи и поставят условия. Обявяват гръмко, че са готови да извиват ръце, макар на всички да е ясно, че са готови да целуват ръце, а и други части от тялото на Бойко Борисов само и само да получат важни постове. И цялата тази клоунада е съпроводена с безкрайно досадното каканижене на рефрена: искаме реформи, веднага реформи, ще участваме във властта само ако тя прави реформи. Като чуя тези да говорят за реформи вече дори не ми е смешно. Направо се притеснявам. Забелязъл съм, че под реформи "умните и красиви" граждани разбират следното - тотална разпродажба и на малкото останали държавни активи, замразяване на доходите на обикновените хора, превръщането на цялото общество в гигантски пазар, където ще оцелеят само най-приспособимите, а тези, които не успеят да се нагодят, ще изчезнат. Ако тази светла либертарианска картинка се реализира на сто процента, най-печеливша ще бъде олигархията. Разбира се, говоря за правилната олигархия , тази с евроатлантическите ценности. Нали знаете как е в България - достатъчно е да кажеш, че си антикомунист и стопроцентов евроатлантик, за да те оставят да си крадеш на воля. Ето че пак стигнахме до Тартюф, зад чиито морални и набожни тиради се крият съвсем други действия. В комедията на Молиер справедливостта е възстановена от висшата власт в лицето на мъдрия крал, който наказва лицемерния морализатор. В България подобен щастлив изход е невъзможен, защото на власт са именно лицемерите.
Деконструкция
