/Поглед.инфо/ Изминалите 10-15 години, преполовили трите десетилетия след края на “Студената война” (1989-1991), бяха достатъчни за сериозните анализатори да очертаят тенденциите на глобалната геополитика.

Факт е, че неочакваният разпада на СССР и юруша на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа в обятията на НАТО и в кошарата на протектората на САЩ – ЕС, събудиха геополитическите амбиции на Вашингтонската администрация за нови неограничени хоризонти, за нов световен ред. Едва след това последваха отначало слаби, но с нарастваща сила движения на геоикономическите и геополитическите тектонични плочи на цивилизациите на планетата Земя. В турбуленциите на предизвикания хаос народите и държавите започнаха трескаво да търсят нови форми на стабилност.

Победата в “Сдената война”, както и да се интерпретира този факт от участниците в това глобално противостоене 45 години, позволи на Големия Запад да се консолидира, като не само укрепи връзките си с сериозни фрагменти от Евразия (Ю. Корея и Япония), но откъсна доста значими предмостия от Централна и Източна Европа, което му позволи на свой ред да изнесе напред структурите на НАТО и плацдармите, за да притисне извечния си враг – Русия, Евразия за евентуален нов сблъсък. Колкото и некохерентен да беше Големият Запад вече определено беше най-мощния икономически, финансов и военен тектоничен блок, който именно в първите 15 години се зае доста нагло да оформя системата и порядъка на глобалната геоситуация.

В тези първи петнадесет години от глобалния поврат на човешката история на лидерите на древните мъдри цивилизации стана пределно ясно, че епохата на идеолоиите, които определяха общественото устройство на народите беше действително отминала под мощния напор на технологиите, родени от науката през втората половина на ХХ в. Народите се оказаха пред новите реалности в битката за своето бъдеще и за да се съхранят трябваше да се опрат на мощните корени на своите култури , на цивилизационния си код.

Така се оказа, че пред глобализационния валяк, нивелиращ хилядолетни култури с трибалистки примитивни общества, единствената опора за спасение е обръщането назад към началата, принципите и ценностите, с които те някога, преди хилядолетия бяха родили велики религии с фундаментален морален порядък и благодарение на тях бяха станали велики цивилизации.

Двете от четирите първични оригинални цивилизации – Индия и Китай, оцелели през хилядолетията, още в края на 70-те години на ХХ в. бяха успели да извършат тихия политически маньовър, отказвайки се от догмите на преди следваните идеологии и приспособявайки техните идеали и високи принципи към принципите и ценностите на хилядолетните си култури, към реалностите и технологическите възможности на епохата, започнаха постепенно да се възраждат. Особено впечатляващи се оказаха стъпките на Китай, който от 132 място в света за 40години зае неоспорвано 2 място в световната йерархия, а фактически първо по реална икономика и покупателна способност на своя 1400 млн народ.

Така врху тази база започна оформянето на втория мощен икономически и демографски тектоничен блок –този на Евразия..

В най-сложна ситуация се оказа Русия след разпада на СССР. Градената седем десетилетия административна, икономическа и политическа конструкция рухна за месеци, предизвиквайки нов тежък психологически и демографски шок на руския народ след този на Втората Световна Война. Но в последвалите няколко години, когато страната и народът бяха поставени почти на колени от самоопиянилите се представители на западничеството се проявиха мощните съпротивителни сили на най-голямата православна страна –цивилизация. “Съсредочена в себе си” (А. Горчаков, Е. Примаков) Русия се изправи и заяви твърдо за своята”суверенност”, за своето право да има и отстоява своите национални интереси.(В. Путин-2007)

Първите десетилетие и половина бяха време на стягане на силите и разправа със сепаратистите на Кавказ, които следвайки геостратегиите на САЩ и целия Запад работеха за него да овладее това пространство с неговите несметни надземни и подземни богатства. Не се получи!

Второто десетилетие и половина опряна на “евразийскостта” на своята история и култура Русия започна да организира най-верните си съседи и приятели в Евразийския икономически съюз (2011), и паралелно с това да изгражда съвместно с Китай блока на Голяма Евразия (ШОС).

Именно съвместно с Китай беше създадена и най-голямата трансконтинентална икономическа структура от петте най-големи по население и територии държави, представляващи различни цивилизации – БРИКС ( Бразилия, Русия, Индия, Китай,Ю.А.Р).

Паралелно с това се разгръщаше и заложената в “Руската идея” планетарност на мисията на Русия да помага на страдащите народи. Включвайки се във война за спасяване на Сирия от цунамито на “Арабските пролети”Русия се включи в решаването на проблемите на Големия Близък Изток. Никога не експанзирала в колониални войни да завладява териториите на Исляма, а също овладяла своето огромно пространство с различни народи, изповядващи различни религии и култури, някои на стадия на родово-общинния строй, не като колонизатор, а като цивилизатор Русия във вековете на империята и съветската епоха, даде на тези народи възможността като равни на руския народ, да влязат в модерната епоха.

В този исторически процес незаменима беше ролята на православната религия / ортодоксията, която не само беше съхранила автентичността на своите корени в културите на Изтока, но и близостта с всички религии на Изтока, в това число и с Исляма. Затова в операциите по съхраняването на суверенитета на многоконфесионалната Сирия Русия партнираше много успешно с конфуциански и будистки Китай, и с шийтски Иран, и със сунитска Турция. Тук успешно се интегрираха глобалната геостратегия, възвръщаща Русия сред великите сили и големите играчи в световната геополитика с регионалните геостратегии на Иран и Турция. Това равно правно партньорство създава много проблеми на САЩ и НАТО, а всъщност на Големия Запад, който все повече разбира, че губи позиции в този регион. Вековете на вестернизацията приключиха още през ХХ в, когато тръгна постепенно, но неусържимо процесът на естернизацията, възходът на Изтока.

Възвръщането, а всъщност подемът на Русия като велика сила, нещо което все по-често се признава от лидери на Големия Запад и залязването на хегемона на този Запад – САЩ все по-често заставя тези лидери да спомнят имперското величие в миналото на своите държави и да вървят към нова стратегия в глобалната геополитика. Затова Brexit’a на Великобритания не е случаен, както не е случаен и променения тон на Брюкселските чиновници, които от натрапената от предишната Вашингтовска администрация идея ЕС да се развива като Съединени Европейски щати все повече се скланят към идеите на отците-създатели ЕС да бъде съюз на народите, нациите.

Последните пет години от второто петнадесетолетие са всъщност време на рязко радикално променяне на идейните мотиви на флагмана на Големия Запад . Още не напуснала Белия дом администрацията на Барак Обама трябваше да констатира как угасват един след друг проектите им за Бизнеса им със Западна Европа и с Азиатските сателити на САЩ. Една след друга европейски и азиатски страни се противопоставиха на Трансатлантическото и Транстихоокеанското търговско сътрудничество с доминацията на американските транснационалнвши корпорации . Разгърналата се “ункална империя” да погълне целия свят като безпроблемен хегемон трябваше да се свие. Не само защото държавният дълг гонеше 23 трилиона долара при БВП 16 трилиона, но и защото обявената някога като “американска” глобализация работеше в полза на ония народи и държави, които видяха в нея възможността да успеят. Остана леко адаптиран към националните особености на всяка страна неолиберализмът, който правеше богатите още по-богати, а бедните още по-бедни. Именно в този износ преуспя американския финансов капитал. Но именно той роди новите врагове на САЩ, сред които на първо място излезе Китай. Веднага след него беше поставена непокорната Русия. Нещо повече, Русия първа трябваше да бъде наказана със санкции, защото не позволи да откъснат от нейното пространство исконни руски земи и население и да го превърнат в плацдарм срещу нея, майката ( Крим, Донбас).Русия не позволи да разтерзават близки по религия, култура и дух народи от разни предатели-авантюристи на цветни революции ( Абхазия, Ю. Осетия - Грузия 2008 ). Но разширяваните и продължавани непрекъснато санкции на САЩ и западните й съюзници и васали се оказаха Бумеранг, който удари по икономиките на самите санкционери и мобилизира Русия сама да произвежда това, което импортираше. И за първите пет години вече се получи чудото. Русия, която във времената на СССР не можеше да се изхрани и внасяше млн. тонове зърно и месо и прочутите “крачка на Буш”( пилешки бутчета ) вече втора година експортира десетки млн. тона зърно и десетки млн. тона свинско и пилешко месо!!! Русия е сред първите три ядрени и космически сили в света. Нейните военно-космически сили са лидери в света. Гражданската авиация също печели позиции в глобалното пространство. Нефто-газовата промишленост (не само суровините нефт и газ) са мощен фактор, с който се съобразяват не само най-големите производители на тези енергетични ресурси ( С. Арабия, ОАЕ ), но и се стремят към сътрудничество. Русия вече разполага с квантов компютър. Използването на ядрена енергия за мирни цели (ядрени централи и ледоразбивачи) е водещо в света. Да не говорим за хиперзвуковите и други оръжия(ТАНКОВЕ, Булави, Цьиркони, Сармати, Калибри, Триумфи -400 и 500 и т.н.), които й печелят все повече признавие на световния пазар. Разгръщат се мащабно и автомобилостроенето и всякаква мощна техника, а също инфраструктурата, метролиниите, които надхвърлят десетки хил. клм. ...

Едва ли е необходимо да изброяваме десетките лидерски позиции на Китайската народна република, които възбуждат паника в САЩ и предизвикаха хаотичните опити на президента Д. Тръмп да наложи търговски санкции на компании, от които всъщност Китай печели.

Разбира се, САЩ и техните западни съюзници също нанасягт удари върху международните икономически и други конструкции , създавани от Русия и Китай. Определено най-чувствителен е ударът с Бразилия, където през последното десетиление бяха свалени два леви президента на страната – Игнасио да Силва Лула и Дилма Русеф, а сега действащият президент Жаир Болсонару с крайно десни възгледи, въпреки че организира последния Самит и не оттегли членството на Бразия от БРИКС, демонстрира доста резерви към организацията и не скрива симпатиите си към САЩ и Д. Тръмп. В същото време в съседна Аржентина възходи като вицепрезидент Кристина Киршнер. Това е многообещаващо и организацията в скоро време може да стане АБРИКС, при което се работи за по-активно сътрудничество с Болсонару.

Фактът, че Русия определено следва либерално-капиталистическа политика обяснява защо не се подкрепят всякакви леви правителства и движения в Ю. Америка освен това на Куба и в известна степен на Венецуела.

Двете главни водещи сили на блока на Голяма Евразия – (Русия и Китай), към който по различни направления се присъединява и Големия Близък Изток (Иран, Турция) силно тревожат САЩ и главните сили на Големия Запад – Германия и Франция. С тревога наблюдават преформатирането на глобалното пространство на планетата Австралия, Канада и Нова Зеландия, а също двата азиатски сателита Япония и Ю. Корея. Опитите на Б. Обама, а от няколко години и на Д. Тръм при сменената геостратегия да привлече Индия не дадоха очакваните резултати и няма да ги дадат, защото Индия още по-тясно се интегрира с далекоизточните икономически проекти на Русия и разгръща с нея военното си сътрудничество. Мощната икономическа инвазия на Китай тушира по принципа на “меката сила”стари недоразумения между двата гиганта.

Следвайки своята геостратегия “Един пояс –един път” Китай постепенно и неотклонно изнася своята икономическа мощ в Африка. Русия без фанфари връща своята роля в Либия и Ю. Судан, а също овладява с помощта на ЧВК “Вагнер”нови територии за изгодно икономическо сътрудничество (ЦАР и др).

Докато САЩ и целият Запад буксуват в тресавището Украина и се опитват да дестабилизират отново Грузия и Молдова, включени преди години в т.нар. “Източно партньорство”, след кратките периоди - просветления , то Русия и Китай тихо овладяват нови икономически позиции в Европа и тук на Балканите. Проектът 16 плюс 1 работи, както и “Северен поток 1”, а скоро и “”Северен поток 2,” за Германия и Европа, а също “Турски поток”, който можеше да бъде “Южен поток”, но поради глупостта и страхливостта на българските властници стана “Турски”. Вече беше пуснат “Силата на Сибир”, който ще осигурява 38 млрд кубометра газ на източен Китай.

Погледнато от територията и състоянието на българското общество и държава, преживяващи трета национална катастрофа след тези тридесетилетия на големи надежди и огромни разочарования и безнадежност, сособено след 15-те години членство в НАТО и 12-те членство в ЕС как изглежда света. Не в една статия вече десетилетие писах , че човечеството се намира в глобална криза, следващо сбърканите геостратегии и политики на водещите го фактори на Големия Запад, особено на неговия флагман САЩ.

Разбрали през изминалото 15-летие тази обърканост водещите сили на Западна Европа( Германия, Франция, Великобритания), които следваха преди почти безропотно САЩ започнаха да променят своя геополитически курс. И въпреки че по инерция следват позициите на САЩ спрямо Русия, Китай, Иран, Турция и другите явни опоненти ( противници) на САЩ и им налагат едни или други санкции те не прекъсват своите икономически връзки и политически диалог и сътрудничество по важните въпроси на глобалната сигурност, климата и т.н. Нещо повече, някои от тях, като Франция все по-ясно проявяват желание да играят ролята на мост на Големия Запад с Русия. Такава роля са готови да играят и страни като Сърбия, Молдова, Беларус, както от страна на Запада “Вишеградската четворка”( Унгария, Чехия, Словакия и Полша, към които определено е склонна да се присъедини и Австрия), Естествено е ЕС да води по-открит диалог и сътрудничество с ЕИС (Евразийския икономически съюз).

Проблемите на Източна Европа днес са не само нейното друго историческо и политическо минало, нейната друга култура и традиции, но и факта, че на тези общества бяха унищожени националните им икономики и те бяха превърнати в неоколонии на Западна Европа и на САЩ. Много от народите на тези страни нямат хоризонт за бъдеще и в това се вижда безднадежността от катастрофата. Отук и тяхната криза и дълбоко разочарование в прокламираното светло бъдиеще преди три десетилетия.

Разбира се, нито Русия, нито Китай претендират че са идеалните общества и трябва да се следват техните образци на държавно устройство и развитие.Илюзиите, че те ще помогнат на народите от Източна Европа в тяхната борба за сп раведливо обществено устройство трябва да се рассеят. Съдбата на народите в тази епоха е в техните собствени ръце, воля и дух.

Едва ли е необходимо да се конкретизират всички потенциално нестабилни (сеизмични) зони, в които в една или друга степен се чувства напрежение от противостоене на двете основни геотектонични икономически и военни плочи. (Една от тях опреаделено, в резултат от късогледата глупава васална политика на правителството на ГЕРБ ръководено от Б.Борисов е и България). Но именно от поведението / движенията в идващите години ще се определя движението на главните сили, задвижващи тези тектонични плочи и в крайна сметка съдбата на човешката цивилизация.

Анализирайки потенциала, тенденциите, интересите и силите, които задават тон и ще определят в идващите 5-10 години глобалната геоситуация във всяка от двете основни геотектоничви цивилизациони плочи какво можем да очакваме, какво следва?

Определено, твърдо мога да заявя, че настъпващата само след две-три седмици 2020 година ще бъде ключова година за съвременната история на човечеството, и за България.

Възможни са много варианти, но с най-висока степен на вероятност са възможни четири големи сценария за света като цяло и един за България:

  1. На фона на влошаващата се климатична ситуация и нарастване на мигрантските потоци, главно по икономически причини, бавно и мъчително търсене на решения на проблемите в конфликтните зони (Украина, Либия, Сирия, Йемен, С. Корея) и пренастройване на структурите на Големия Запад ( ЕС и на самите САЩ), както и тези на Голяма Евразия .

  2. Притиснат от Демократическата партия Д. Тръмп може да се изкуши на ограничен военен конфликт, предизвикан от васалите на САЩ. Най-вероятно в някоя от конфликтните зони.

  3. Но ако Д. Тръмп успее да излезе ловко от капаните, които му залагат в Конгреса демократите и победи в изборите (с висока степен на вероятност) за втори мандат може рязко да започне преговори с Русия и Китай за нов Договор за ракетите със среден и малък обсег на действие, а също да принуди Украина да се федерализира, предоставяйки на Донбаските републики автономен статус.

  4. И най-благоприятният за човечествжото сценарий: САЩ да станат инициатор за промяна на институциите и структурата на ООН и да търсят възможности за партньорство с Русия и Китай, като в същото време НАТО бъде заменено от нов световен орган за сигурност, за борба с тероризма и престъпните структури в света. Така САЩ, вместо да вървят към самоубийство и катастрофа за цивилизацията ще съхранят своята роля на водещ лидер на човечеството, поделена с лидерите на Голяма Евразия.Тази идея още преди няколко десетилетия, в първите години на залеза на САЩ, беше лансирана от мъдрия Х. Кисинджър. Тя не е забравена и сигурно често е обсъждана от Белия дом.Остава само решението...

Сценарият за България: Още през първата половина на 2020 г. ще се състоят извънредни парламентарни избори, на които ще победи БСП. Но, за да управлява на БСП ще й бъде необходим партньор, който да представлява ляворадикализираните и патриотични слоеве на българското общество, разочаровани в псевдопатриотичните продажни структури на “Атака”, НФСБ и ВМРО. Никакви илюзии с разните измислени комунистически и лявоземедеалски партийки. Идейната основа на такава партия-партньор на БСП могат да станат разработваните от 2004 г.насам проекти за “Единна България”.

Проф. дфн., дпн. Петко Ганчев – ексдепутат (2001-2005), посланик (2005-2010), Председател на Геополитически център Енразия – София, акад на Международна Академия “Европа – Азия”( С. Петербург-Казан) и акад.на АГПП – Москва .


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели