На 11 май 2012 г. Европейската комисия (ЕК) публикува поредната си пролетна прогноза. В началото на този документ четем, че новите напрежения на пазарите за държавен дълг, високите цени на суровия петрол, забавеният темп на растежа на световното производство – всички заедно са допринесли за намаление на доверието към края на 2011 г. и последвалото свиване на производството в ЕС.

Авторите на прогнозата смятат, че след негативния темп на растежа в ЕС през последното тримесечие на 2011 г. свиването на БВП се очаква да продължи. Икономиката на ЕС ще регистрира слабо първо полугодие. Макар че някои водещи показатели предполагат мека и краткотрайна рецесия, наличните данни засега не подсказват начало на възстановяване (виж таблицата).

Растеж на БВП в Европейския съюз/вижте таблицата чрез линка - за да се увеличи, натиснете                     /Ctrl и +/

Източник: European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2011; Interim Forecast, February 2012 and Spring Forecast 2012. Последната прогноза за САЩ и всички данни за Китай, Индия, Бразилия и Русия са от IMF, World Economic Outlook, April 2012.

Пояснение: Данните за 2010 г. са фактически, за 2011 г. – очаквани, за 2012 г. – прогнозни: първата колона за 2012 г. – по есенната прогноза от ноември 2011 г., втората колона – по междинната прогноза от февруари 2012 г. и третата колона – по пролетната прогноза от май 2012 г. като % към предходната година.

Авторите прогнозират, че вътрешното търсене в ЕС през 2012 г. ще спадне с 0,7%, а безработицата ще е 10,3%. Общият бюджетен дефицит се очаква да е 3,6% от БВП, а публичният дълг да нарастне на 86,2%. Любопитният читател може да намери и много други подробности.

Анализът на прогнозата разкрива четири важни празноти:

Първо, за авторите на този документ и за ръководителите на ЕС проблем над проблемите е високият държавен дълг, който трябва да бъде намален бързо и рязко на всяка цена. Те все още не виждат, че вътрешното търсене е главният мотор за краткосрочния и за дългосрочния растеж в европейските икономики и за решаване на дълговия проблем, а го търсят в доверието във финансовите пазари. Като че ли само с доверие може трайно да се купува и продава, дори без покупателна способност. А покупателната способност се предопределя от наличието на реални разпологаеми доходи. Без такива доходи няма платежоспособно търсене и потребление, няма доверие, няма растеж.

Вътрешното търсене, обаче е потиснато от рестриктивната икономическа политика за намаляване на бюджетните дефицити и ограничаване на държавния дълг. Всичко се обяснява с разколебаното доверие във финансовия сектор. А ключа към нормализацията виждат във възстановяване на доверието чрез намаление на бюджетните дефицити и държавния дълг. Човекът не присъства в ценностната система на тази икономическа политика. Това е груба грешка на авторите на прогнозата и на ръководителите на Европейския съюз. Развитието на европейската икономика не е възможно на такава основа. Последните години го потвърждават за пореден път. А последните месеци – още по-категорично и дори заплашително. Това изправя Европа на кръстопът.

Аз никога не съм пледирал за безотговорно финансово поведение. От години многократно подчертавам важността на финансовия сектор и неговата стабилност (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/angelov/index.htm ). Това, обаче не е достатъчно. Преувеличаването и дори фетишизирането на ролята на финансовия сектор от пазарните фундаменталисти и неговото перверзно разрастване през последните десетилетия, за сметка на потиснатото материално производство, беше една от главните причини за световната криза. Това беше и една от най-важните бързо забравени поуки от кризата (публикация № 204 в моя сайт). Много държавни ръководители и придворни икономисти отново показаха, че не умеят да се учат от допуснатите в миналото грешки, в това число и от Голямата депресия през 1930те. Това се случи и в уж по-мъдрата стара Европа, овладяна от консервативни политици с консервативни икономически съветници..

Авторите на прогнозата споменават между другото за повишение на потреблението в САЩ, за по-слабата бюджетна рестрикция там и напомнят предупреждаващо и леко нравоучително за високия й публичен дълг. Те обаче не забелязват, че САЩ сега отделят по-малко ресурси за обслужване на по-големия дълг, отколкото преди кризата (виж публикация № 190 в моя сайт), не разбират причините за това и преувеличават опасностите от големия дълг. Те също не виждат, че разумното и постепенно затихващо стимулиране на вътрешното потребление е един от главните фактори за далеч по-високия растеж на БВП в САЩ в сравнение с Европа. През 2010 г. БВП нарастна в САЩ с 3% и само с 2% в ЕС, а очакваният растеж през 2012 г. е 2,1% в САЩ и 0,0% в ЕС.

И още нещо. Президентът Обама, очевидно по препоръка на неговите икономически съветници, многократно подчертава от 2009 г. насам, че растежът на БВП не е заместител на растежа на заетостта. Необходим е качествен растеж с интелигентна заетост. Защото растежът с трайно намаляваща заетост води към социално-икономическата пропаст. Освен това, не е възможен траен растеж без нарастваща заетост. Защото само допълнителната заетост и по-високата производителност на труда осигуряват допълнителни доходи. Нарастващите доходи са в основата на платежоспособното търсене. А допълнителното търсене е в основата на всеки растеж на производството във всяка страна и по всяко време. В наше време никой предприемач няма да произвежда без осигурен пазар, за да пълни складовете за готова нереализирана продукция и да замразява оборотни средства, както беше по времето на централното планиране.

В резултат на тази разумна политика безработицата в САЩ беше 10,1% през октомври 2009 г., а през април 2012 г. е 8,1%. Безработицата в ЕС беше 8,9% през май 2009 г., а през март 2012 г. е 10,2%. Показателно кръстосване на тенденциите! То показва, че ръководителите на Европа провеждат погрешна политика, която подхранва деструктивни процеси. Това не може да продължава безкрайно, защото ще доведе до социални експлозии.

Нима ръководителите на ЕК и авторите на прогнозата не се замислят над тези факти! Те се надяват главно на външното търсене като двигател на растежа, както беше през последните две години в ЕС и особено в Германия. Но то не може да бъде такъв двигател дори за най-конкурентоспособните европейски икономики, при обща политика за потискане на вътрешното търсене във всички страни членки на ЕС. В такава обстановка на тотални вътрешни рестрикции, ограничаващи потенциала на вътрешния пазар, всички страни търсят изхода за растеж във външното търсене – стремят се да продават навън, а не да купуват. А това не е възможно, когато рецесията е обхванала всички страни в региона, включително и най-мощната икономика - германската. Пропуска се и обстоятелството, че протича леко снижаване на темповете на растежа в Китай, Индия, Бразилия, Русия (виж таблицата) и други нови пазарни икономики, което ще намали техния внос от Европа и другите развити страни. По най-нови данни на МВФ растежът на БВП в новите пазарни и развиващи се икономики е бил: 2010 г.- 7,5%, 2011 г. – 6,2% и очаквано за 2012 г. – 5,7%.

Следователно, възможностите за износ към трети страни са ограничени. Няма друг изход, освен да се разчита на търсенето на вътрешния европейски и на националния пазар чрез увеличаване на платежоспособното търсене. А той може да се „отпуши” само чрез облекчаване на поголовните рестрикции върху частното, държавното и инвестиционното търсене. Ето така кръгът може да се затвори и да се открие път към стопанско оживление и излизане от икономическото тресавище в което е Европа сега. Най-ефикасното средство за решаване на дълговия проблем на Европа е икономическият растеж, осигуряващ по-голяма заетост, повече доходи, експорт, постъпления в бюджета. Свеждането на държавната политика само до ограничения води Европа към задънена улица с тежки икономически, социални и политически последствия.

Второ, ръководителите на ЕК и авторите на последната прогноза не виждат, че най-важната разлика сега между Европа, от една страна, и посочените в края на таблицата други държави (САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Русия) е в провежданата макроикономическа политика през последните две години – поголовна брутална рестрикция в Европа, оправдавана с дълговата криза и умерено икономическо стимулиране, съчетано с умерена рестрикция - в другите страни.

Вместо да повтарям писаното многократно от мен през последните години (виж моя сайт) и като продължение на казаното по-горе в точка първа за еднаквата важност на финансовата и социалната стабилност; за необходимостта от съкращаване на непроизводителни и очевидно нерационални разходи, едновременно с активно стимулиране на вътрешното търсене с оглед постигане на по-висок растеж на производството, заетостта и доходите, ще се позова на речта на г-жа Кристин Лагард – управляващ директор на МВФ, в Цюрихския университет на 7 май тази година. Още повече, че нашите позиции съвпадат напълно.

Тя, между другото каза: „Искам да спра вниманието ви върху главното икономическо предизвикателство пред света (подчертано от мен – И.А.) – как да се върнем към солидния, устойчив и балансиран растеж, който осигурява по-добро бъдеще за всички. Днешната световна икономика се нуждае от по-висок и по-качествен растеж. Постигането му зависи от избора на правилна комбинация от политики. С погрешни политики рискуваме да загубим десетилетие на растеж, поколение от млади хора (подчертано от мен – И.А.) и възможности да поставим световната икономика на сигурна основа...

В развитите икономики, специално в Европа, разбират проблема добре, но имат различни виждания за лекарствата. Те гравитират към един от двата лагера – растеж или ограничения. Привържениците на първата теза казват, че се нуждаем от повече материални стимули за повишаване на растежа. Привържениците на втората твърдят, че пазарите са върху планини от публичен дълг и правителствата трябва да направят необходимото за бързото му намаляване. Тези позиции са малко карикатурни, но такъв е най-важният дебат сега. Това е погрешен дебат. Проблемът не е „или/или”(подчертано от мен – И.А.). Страните могат да изберат стратегии, добри за днешния и за утрешния ден. Добри за стабилността и за растежа... Известно е, че бюджетните ограничения задържат растежа и в резултат на това спада стопанската активност...

Защо растежът е толкова важен? (подчертано от мен – И.А.) Погледнете положението със заетостта. 200 милиона души по света не могат да си намерят работа, включително 75 милиона млади хора, които търсят мястото си в обществото. В южна Европа един от всеки пет човека и един от всеки двама млади хора не може да си намери работа. Това е потенциална катастрофа (подчертано от мен – И.А.) – в икономически, социален и хуманитарен смисъл... Ако трябва да обобщя то е следното: растежът и стабилността не се изключват взаимно. Можем да изработим политики, които ги съчетават”.

Трудно ми е да добавя нещо повече. Това, което съм казвал и писал многократно през 2010-2012 г. сега се потвърждава и от такъв виден френски икономист и финансист и настоящ ръководител на МВФ. Не че тя е заимствала от мен! Нито пък аз от нея! Това само показва, че ако се придържат към здравия разум и към нормалната икономическа логика икономисти от различни страни достигат едновременно до еднакви изводи по един и същ проблем.

Трето, авторите на настоящата прогноза признават, че не държат сметка за последствията от изборите в Гърция и Франция. Може би защото прогнозата е правена малко преди изборите. Това, обаче ограничава силно полезността на прогнозата, прави я силно уязвима. В Гърция се стигна до нови избори на 17 юни 2012 г., където се очакват още по-силни позиции на противниците на споразумението с тройката. Не е изключено Гърция да напусне сама или да бъде изключена от еврозоната с много сериозни последствия както за нея, така и за ЕС. Възможно е тя да остане там, но с промени в сегашното споразумение за стабилизация и с допълнителна външна помощ.

Новият френски президент и очакваното ново мнозинство в Националното събрание след юни 2012 г. наверно ще предизвикат промени в общата икономическа политика на ЕС и на еврозоната, а също и в някои страни членки. Защото все повече техни ръководители разбират, че са тръгнали по грешен път през последните години под натиска на коалицията „Меркози”. Сега това време отминава, макар че ще е трудно и бавно. Защото десните догматици няма да отстъпят лесно от своите позиции. Тези позиции, обаче са незащитими и неудържими под растящия натиск на протестиращите милиони хора, обявени от сп. Time за човек на 2011 година.

От историята знаем, че Франция неведнаж е давала мъдри уроци на Европа и света. Новата икономическа политика на Франция наверно ще повлияе за съществени промени в политиката на ЕС за активизиране на растежа, за повишаване на заетостта, на доходите, за промени в данъчната политика, за повишаване ролята на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка, за въвеждане на данък върху финансовите трансакции (данъка Тобин), за емисията на еврооблигации и т.н.

На 23-24 май 2012 г. беше проведена неформална среща на Европейския съвет в Брюксел за обмяна на мнения по мерки за стимулиране на икономическия растеж, наред със запазване на финансовата стабилност. И първите признаци за промяна (поне в говоренето) вече са налице. Заговори се, че досегашният фокус на икономическата политика „рестрикция и дисциплина” ще бъде заменен с нов – „растеж и развитие”. В края на юни 2012 г. е насрочена поредната официална среща на Европейския съвет, където ще се вземат решения по тези въпроси. Очакват се важни промени в икономическата и финансовата политика, предлагани от френския президент и налагани от все по-суровите европейски реалности. Всичко това ще се отрази върху икономическото развитие на ЕС през следващите години. Есенната прогноза на ЕК за 2012 и 2013 г. наверно ще се различава съществено от настоящата. И ще е по-реалистична. По непонятни причини авторите на настоящата прогноза не държат сметка за всичко това.

Четвърто, сериозните прогнози трябва да поднасят на държавните институции и на бизнеса надеждна информация за очаквания ход на икономическите процеси и очертаващите се предизвикателства за по-далечни хоризонти. Само тогава ще могат да се вземат полезни изпреварващи управленски решения, ако не за избегване, поне за смекчаване на опасни външни и вътрешни шокове. Не е нормално в рамките на шест месеца да виждаме такива драстични разлики в прогнозите на ЕК за растежа на БВП в голям брой страни (17 от общо 27) и дори за цялата общност. През ноември 2011 г. ЕК прогнозира растеж на БВП в България 2,3%, през февруари 2012 г. 1,4%, а през май 2012 г. 0,5%, т.е. намаление с 0,9 процентни пункта на всеки два месеца. Това поражда много въпросителни. Нещо повече – то буди сериозна тревога за качеството на прогнозната дейност в ЕК!

От такава прогноза няма полза. Тя е дори подвеждаща. Подобна прогноза е по-скоро текуща регистрация на случилото се, а не предвиждане за бъдещето. И не представя добре своите автори. На 16 ноември 2011 г. в статията „Икономическото потъване в Европа започна”, аз писах следното за България: „По-вероятно е да се очаква спад на БВП от 0,5-1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж през 2012 и 2013 г. с произтичащите негативни последствия върху заетостта, доходите и бюджета” (публикация № 188 в моя сайт). Съдете сами коя прогноза е по-точна. Есенната прогноза на ЕК за 2012-2013 г., която ще бъде публикувана през ноември 2012 г. наверно ще съвпадне с моята по растежа на БВП в България, направена една година по-рано. А да се каже през ноември 2012 г., че се очаква спад на БВП в България през 2012 г. примерно 0,5-1,0% - това вече не е прогноза, а регистрация на случилото се през годината.