/Поглед.инфо/ Навършиха се 100 години от зловещия Трианонски договор, който разпокъса и унизи един горд народ с 1000-годишна история в центъра на Европа. Унгарската нация бе покрусена от клаузите му: територията на страната е редуцирана със 71,4% – сведена е до 93 073 кв. км от предишните (до 1918 г.) 325 411 кв. км. На изкуствено създадената Чехословакия се придават 61 645 кв. км от историческите унгарски земи; на другата изкуствено създадена държава, Кралството на сърби, хървати и словенци – 63 370 кв. км; най-много плячкосват румънците – 102 813 кв.км. В откъснатите от родината територии остават близо 4 милиона етнически унгарци. И днес унгарците, както българите, подхвърлят с болка, че отвсякъде граничат със себе си.
От всички победени в Първата световна война, отношението към Унгария е най-пагубно. Отнет ѝ е излазът на море, конфискуван е целият ѝ флот. Откъснати от своя естествен суровинен хинтерланд са най-важните промишлени центрове. Пет от десетте най-големи градове остават в други държави. Унгария губи 61,4% от обработваемата си земя, 62,2% от жп мрежа, 64,5% от пътната мрежа, 88% от дърводобива, 55,7% от промишленото производство, 83,1% от производството на чугун, почти цялото производство на мед, сребро и злато. Унгарската армия е сведена до 35 000 души. Потъпкано е достойнството на унгарския хусар, признат за един от най-доблестните воини на Европа.
Подобно е отношението спрямо България. В допълнение към отнетите по силата на Букурещкия договор от 1913 г. близо 60 000 кв. км исторически земи с хилядолетно българско присъствие, през 1919 г. страната ни отново е оплячкосана: Северна Добруджа – от Румъния, Западните покрайнини – от изкуствено създаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, а Западна Тракия с излаза на Бяло море е подарена на Гърция. България трябва да плати на съюзниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка – непосилни за възможностите на българската икономика и бюджет. Това представлява 22 % от цялото национално богатство по оценки за 1911 г., а годишните вноски по изплащането възлизат на 55% от тогавашния държавен бюджет. България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация. Отменена е задължителната военна служба. Числеността на сухопътните сили и полицията се ограничава до 33 000 души. Унизено е достойнството на българския войн, възхитил Европа с храбростта си на Шипка, Сливница, при щурма на „непревземаемата“ Одринска крепост, в отбраната на Дойран и Каймакчалан.
В двореца „Трианон“ с унгарците е подписан не договор, а им е наложен диктат. Диктатът на по-силния! Повтаря се сценария от ноември 1919 г. с българската делегация в Ньои: арестувана в „Шато дьо Мадрид“, напълно изолирана, тя не е допусната до преговорите. Дори на Джеймс Баучер не позволяват да установи връзка с нея. На премиера Стамболийски поднасят куп хартии, наречени мирен договор, които безапелационно трябва да подпише, без дори да може да ги прочете.
Затова унгарците наричат „договора“ от Трианон békediktátum (продиктуван мир), който 100 години продължава да бъде отворена рана, да травмира унгарското национално съзнание. Не случайно през 20-те и 30-те години на ХХ век унгарските ученици започвали учебните занятия с молитвата: „Вярвам в единния Бог, вярвам в безкрайната Божия справедливост, вярвам във възраждането на Унгария!“
Именно във възраждащата се днес Унгария, непосредствено до парламента и пл. „Лайош Кошут“, е изграден Мемориал в памет на унгарската трагедия от 1920 г. Официалната церемония по откриване на паметника трябваше да се състои в деня на Свети Ищван, кралят-покръстител на маджарите – 20 август, който е и национален празник. Но се отложи за по-късно поради епидемиологичната обстановка. Въпреки това, хиляди унгарци се стекоха пред Мемориала, представляващ 100-метрова рампа с ширина 4 метра, от двете страни на която върху гранитни плочи са издълбани имената на 13 000 градове и села, повечето от които са изтръгнати от Отечеството. Много от посетителите търсят името на селището, където са родени и растнали предците им, за да се снимат пред това скъпо за родовата им памет място. Имената на селищата символизират единството на унгарската нация. А раздробеният гранитен блок в края на рампата, под който гори вечният огън, пък символизира постоянният ангажимент на Родината-майка към своите фрагментирани общности.
Точно в 11 часа църковните камбани забиха траурно, а националните знамена бяха сведени наполовина, за да напомнят за насилственото разпокъсване на историческите унгарски земи от победителите в Първата световна война. Както и упованието, че Унгария, която е пострадала от ръцете на чужденците, от престъпния диктат в Трианон, отново ще възкръсне!
Нека попитаме, къде е Мемориалът на българската национална трагедия от престъпния диктат в Ньои? От геноцида на тракийските българи? От опожаряването и обезбългаряването на български селища в Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа? Защо унгарците могат да съхраняват националната си памет, а ние не можем?
Научавайки за непосилните условия, които силово се налагат над победените народи във Версай, френският маршал Фердинанд Фош възкликва: „Това не е мир, а 20-годишно примирие“. И се оказва напълно прав. Защото именно Версайският диктат програмира избухването на Втората световна война. След като е първопричина за толкова мащабни злини, покрусили всички европейски народи, не е ли редно Версайският диктат да бъде обявен за недействителен и нищожен, също както Мюнхенският диктат на сговорилите се Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие? Още повече, че три от страните-постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които днес са факторите на реалната политика в света – Руската федерация, Китай и САЩ – не са подписали хартията, наречена Версайски мирен договор!
През ноември 2019 г., когато се навършиха 100 години от този варварски антибългарски акт, сътворен от предците на днешните ни евросъюзници, тук-там в медиите се появиха възпоменателни текстове, наричайки го при това „договор“. Правната теория, а и справочните издания, определят понятието „договор“ като „споразумение между две или повече страни, с което се установяват, определят или прекратяват определени права и задължения“. За да е легитимен, договорът трябва да е сключен между равнопоставени субекти, които се договарят за постигането на взаимно изгодни условия. В правото на ЕС например, съществува Регламент (ЕО)2006/2004 (транспониран и в нашия Закон за защита на потребителите), разписал като недействителна и нищожна всяка уговорка или клауза в договор, която изключва или ограничава правата на потребителите. (https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/44403442-3509-48cc-9eb7-012d85b7c528/language-bg/format-PDF). Договор, който съдържа неравноправни клаузи, несъмнено е сключен под натиска на по-силната икономически, политически и т.н. страна, и при определени нововъзникнали благоприятни обстоятелства, може да бъде дерогиран, защото силово е наложен против волята на по-слабата страна.
Днес има смисъл да се върнем към този съдбовен въпрос. Особено, като се има предвид, че България бе превърната в най-бедната, с разгромена икономика, образование, здравеопазване, социална и национална защита държава на Евросъюза – под безучастните погледи на днешните ни партньори. Същите, които през 1919 г. разпокъсаха нацията и ни наложиха непосилните репарации. Прогласяването на Версайския диктат за недействителен и нищожен ще създаде правна възможност за възмездяване на несправедливо наложените репарации. След като един акт е признат за недействителен, той не може да поражда давност за възмездяване на зловещите последици, породени от него!
Унгарците, санкционирани дори повече от нас от злокобния Версайски диктат, понесли неописуеми щети и през Втората световна война, днес не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондовете. Освен мощни индустриални центрове и процъфтяващо селско стопанство, в страната произвеждат пет автомобилни завода плюс завод за детайли на хеликоптери „Еърбъс“. Но най-мащабният от всички проекти е разширяването на атомната централа в Пакш с два нови енергоблока, всеки от които е с почти двойно по-голяма мощност от сега съществуващите. Инвестицията в размер над 10 млрд. долара е на руския гигант „Росатом“ и ще започне да се изплаща с произведената електроенергия. Социалното значение на този строеж се измерва с 10-те хиляди нови работни места, а това означава и повишаване на националния доход. Правителството положи неимоверни усилия и успя да преодолее налаганите от ЕК възбрани за реализиране на проекта. По този начин страната си гарантира енергийната независимост за следващите 50 години. Докато нас ни притискат да закрием и последните два блока на АЕЦ „Козлодуй“.
Защо унгарският премиер можа да се пребори с Брюксел за своя мащабен проект, а българският премиер не можа да защити нито един от енергийните проекти (АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, нефтопровода Бургас-Александропулис), които биха гарантирали през следващия половин век не само енергийната независимост на България, но и постоянни приходи от транзитни такси?
Унгарската държава заделя стотици милиони евро годишно за икономическото развитие и културното утвърждаване на унгарските общности зад граница. Създават се унгарски училища и културни центрове, изграждат се промишлени обекти в средища с компактно унгарско население. От години то има всички права на унгарски граждани, вкл. участие в унгарските парламентарни избори. Въпреки противопоставянето на Брюксел, премиерът Орбан продължава да гарантира на тези нови унгарски граждани достъп до ползите от членството в ЕС. Това е съществен стимул за жителите на Закарпатска Украйна и Войводина, които нямат паспорти като евросъюзните.
През 2018 г. Орбан откри голямата синагога на Суботица, разрушена по време на Холокоста, за възстановяването на която Унгария дари 2,5 милиона евро. Пред събраното множество, той говори за юдео-християнското съвместно съжителство в унгарските земи през вековете и отново предупреди, че съществуването на Западна Европа е застрашено от секуларизма и ислямификацията. „Евреите и християните трябва да се обединят, а не да позволяват на други да изместват изпод краката им културната твърд на Европа“, каза той, визирайки Джордж Сорос и компания.
В неотдавнашна реч премиерът Орбан заяви, че унгарското общество е изправено пред задачата „да вгради политическата система в ера на културен възход.“ Той обаче подчерта, че всякакви стъпки за реализиране на болни амбиции чрез военно анексиране са немислими, след като сме част от Европейския съюз. През декември миналата година той отново напомни като нереалистично евентуално присъединяване на Трансилвания – най-големият регион отнет по силата на Версайския диктат. Но не пропусна да подчертае стратегията си – установяване на унгарско лидерство в изграждането на нова Централна Европа. Свидетелство за това е и унгарската дипломация, която вещо насочва страната като незаобиколим фактор в решаването не само на централно-европейските, но и на общите евросъюзни проблеми.
Само преди два месеца Орбан отново възпламени чувството за национално достойнство, заявявайки: „Не станахме германска провинция, нито турски вилает, нито съветска република... Неизтриваемите доказателства – църкви и катедрали, градове и градски площади и до днес са навсякъде. Те провъзгласяват, че ние унгарците сме велика, изграждаща се културна и организираща държава. Да видим XXI век през очите на Св. Ищван означава, че искаме да направим Карпатския басейн отново велик заедно с народите, които живеят с нас... Днес за пореден път станахме най-населената страна в Карпатския басейн. Не сме били толкова силни от сто години. Изграждаме мостове и железопътни линии до Белград и магистрали до Каша (Кошице, Словакия). Нашата политическа, духовна, икономическа и културна гравитационна сила нараства с всеки изминал ден. Завръщането на унгарците започна. В сравнение със Западна Европа, ние сме остров на мира и сигурността. И за да се запази по този начин, новата унгарска армия също се изгражда на място... Силата идва с отговорността и ние сме наясно с тежестта на нашата отговорност. Стоте години карантина след Трианон приключиха. Главното е, че отново имаме добри съседи и може да посрещаме бъдещето заедно...“
Защо унгарското правителство може да защити и обедини националните си общности зад граница, а българското правителство, в коалиция с т.нар. патриоти, не може?
За постигане на такъв обрат като унгарския, необходимо е на първо място да имаме единение на обществото, като предпоставка за създаване на национално отговорно управление с грамотна дипломация. Управление, което да напомни на западните ни партньори, че в продължение на векове България опази Европа от ислямското нашествие и заслужава поклон и уважение, а не команди от „началниците“. Време е обществото ни – изкуствено разяждано и разделяно от външни фактори, вкупом да се произнесе: Долу Ньои!, както се провикна преди седмици един от авторите на в. „Дума“ (https://duma.bg/dolu-noy!-n216921)
Но преди всичко, самите ние трябва да осъзнаем, че по-добро бъдеще може да изковем само и единствено чрез единението на цялата нация.
Карта на разпарчетосването на историческите унгарски земи от Трианонския диктат:
