/Поглед.инфо/ За пети пореден път унгарците честват Деня на предците. Както у нас в Деня на народните будители на 1 ноември отдаваме почит към делото на българските просветители, книжовници, революционери и будители на националния дух, така и в Унгария, 20 август – денят на Свети Ищван, който е един от националните празници, вече се отбелязва и като Ден за отдаване на почит към предците. Чрез насърчаване на прояви за разкриване знанията на предците за възпитаване на ценности като качествено, здравословно мислене и начин на живот, на уважение, доверие и любов един към друг, счита се, че по такъв начин се утвърждава чувството за произход и идентичност, като ключ към бъдещето на унгарската нация.
Съвременните историци поставят в пантеона на най-великите унгарски държавници първия крал – Ищван. В 1000 г. от н.е. той налага християнството за официална религия и като надгражда традицията и наследството на предците, приобщава под скиптъра си многобройните народности – постижение, което преди маджарите не успяват нито хуни, нито авари, нито другите племена, обитаващи Карпатския басейн. Така, крал Ищван полага основите на държавно строителство, което без прекъсване продължава пет века, превръщайки Унгария в християнска империя в сърцето на Европа, с която всички съседи е трябвало да се съобразяват. Естергом става главен политически и религиозен център на унгарските земи. В този град на река Дунав кралят построява величествена базилика и не по-малко величествен за времето си кралски дворец. Законодателна му дейност е тясно свързана с новата религия. Негова заслуга е създаването на унгарска архиепископия – независима от епископите на Свещената Римска империя. Не случайно той е наричан „Апостол на Исус” и през 1083 г. папа Григорий VII го канонизира за светец.
Тази година празниците в чест на Деня на предците продължиха пет дни. В Националния парк Бугац – в сърцето на унгарската пуста, за първи път дефилира номадски парад с участието на стотици биволи, камили, каруци, символизирайки пристигането на маджарите в Карпатския басейн. Интерес представляваха демонстрациите на стрелба с лъкове, направени от същия материал като оригиналните, реконструирани от находки, открити от археолозите. Възпроизведени бяха състезания по древни спортове, средновековни рицарски двубои и сцени на битки, а зашеметяващите умения на джигитите в конните надбягвания се превърнаха в незабравим спектакъл.
Между две големи юрти бе изградена трета – най-гигантската сглобяема юрта в света, изработена от естествени материали. Това е шатрата на Атила. В легендите на унгарците, както и на прабългарите, хунът Атила е считан за велик техен предшественик. С диаметър над 20 метра шатрата възражда ерата на хуните. Посетителят остава възхитен от огромното полукръгло платно – картина, дълга над 20 метра, наречена „Пристигането на хуните“, в почит на великия княз Атила, формирал през V век многоплеменна империя в Карпатския басейн. Разкрита е и археологическа изложба на оръжия, сбруи, бижута, предмети от бита, черепи от различни епохи, включително антропологическа реконструкции на лица от времето на Атила и овладяването на историческите унгарски земи под предводителството на княз Арпад, както и оригинални останки от първото погребение на коня Хун-Хун, открито в Трансилвания. Впечатляват и образците на старинното занаятчийство.
В лекционна палатка, специално изградена в близост до археологическото и антропологично изложение, известни унгарски и чуждестранни академични преподаватели запознават посетителите с унгарската праистория и постиженията на унгарците през вековете. Естествено, празниците бяха съпътствани с много музика – антични и съвременни фолклорни песни и танци.
